Холандия - първата страна, в която няма бездомни животни

Препоръки за намаляване броя на бездомните животни


Можете ли да си представите свят без бездомни животни? Изглежда невероятно, но не е невъзможно, макар и да не е лесно за постигане. Още по-трудно е, като се има предвид, че голяма част от човечеството и особено деца, живеят в нечовешки условия, а много от тях – и на улицата. На фона на тази мрачна картина, какво остава за бездомните кучета? Но винаги има изключения. Днес можем да кажем, че Холандия е първата страна, в която няма бездомни кучета.


Цел, постигната без да се жертват бездомни кучета


Какво направи Холандия, за да се отърве от бездомните животни по улиците? Първото, което трябва да изясним, е, че Холандия е постигнала това, без да поставя животните в риск и без да ги затваря в приюти.


Също така трябва да се има предвид, че говорим за малка страна със 17 милиона жители, с добри икономически условия, високо качество на живот и модерни политики по отношение на личните свободи и екологичните въпроси.


И тъй като всички тези въпорси са решени, не е толкова странно, че е започнало да се мисли и за хуманното отношение към животните. Но невинаги в историята на държавата е било така, което стане ясно след малко.


Ще ви запознаем с това как Холандия стана първата страна, която няма улични животни.




Научете какви са мерките, които Холандия предприе, за да се справи с бездомните животни


Подобно на други проблеми в общество, Холандия поема инициативата и по въпроса за защита правата на животните. Това става общо усилие на властите и гражданите. Например:


  • Законите стават по-строги. Нарушаването им или изоставянето на животно води до глоба от над 16 хиляди евро и лишаване от свобода до 3 години.

  • Организирани са обучителни и информационни кампании, целящи да разяснят, че малтретирането на животни може да бъде толкова сериозно, колкото и малтретирането на хора.

  • Предложена е безплатна кастрация на домашни любимци.

  • Наложени са високи данъци върху закупуването на породисти животни, за да се насърчи осиновяването на изоставени.


Както виждате, повечето от тези мерки трудно биха могли да се приложат в голяма част от страните, в които проблемът с изоставянето и насилието над животни остава неразрешен. Ето защо подчертахме, че условията на живот в Холандия са допринесли значително за успеха на политиките й в тази област.


Холандците и кучетата, малко история


Фактът, че в Холандия днес няма изоставени животни, не означава, че историята й винаги е била щастлива в този аспект. Разследване, проведено от холандската агенция за защита на кучетата (Hondenbescherming), заедно с други организации, разкрива пътя за постигане на настоящата ситуация.


В началото на 19 век социолозите правят заключение, че в почти всяко холандско домакинство има кучета. По-заможните холандци притежавали животни от по-специфични породи както за домашни любимци, така и за спорт. От друга страна, хората от по-бедните слоеве на обществото, имали кучета от смесени породи, които използвали за пазачи и за работа.


Освен това, разбира се, имало много кучета по улиците, изоставени, след като вече не били нужни на собствениците си. С увеличаването на популацията на бездомните кучета, бясът се превърнал в сериозен проблем. Това накарало хората да евтанизират голям брой изоставени животни. Освен това влезли в сила изискванията за използване на каишки и намордници.




Холандия и дългият път до превръщането й в страна без бездомни кучета


Дори когато огнищата на бяс вече не били проблем, евтаназираенто на бездомни животни продължавало да бъде обичайна практика. И на всичкото отгоре били приети някои злополучни законови мерки. Например: данък върху собствеността на кучета. Този данък довел до увеличаване на броя на бездомните животни, защото собствениците не можели или не искали да плащат.


През 1864 г. Започва работа първата агенция за защита на животните. През 1877 г. е открит първият кучешки приют. Първите наказания за злоупотреба с животни, от друга страна, датират от 1866 г. В онези времена кучетата теглели колички. Чак през 1962 г. изчезнала напълно практиката за използването на кучета за този вид труд.


Много вода изтекла от тогава. В края на миналия век е приет Закон за здравето и благосъстоянието на животните, който става основополагащ фактор за това днес Холандия да е страна без бездомни животни.


Препоръки към страните с бездомни кучета


В много държави нараства броят на скитащите кучета, които живеят предимно в градските райони. Това представлява заплаха за общественото здраве, както и за благосъстоянието на самите животни. Научно доказано е, че човешката намеса е в основата на свръхпопулацията на бездомни животни.


Научните изследвания показват, че инициативата CNVR (Collect Neuter Vaccinate and Return – Залови, кастрирарай, ваксинирай и върни) помага за намаляване на популациите от бездомни животни. Чрез нея свободно скитащите кучета и тези, които нямат собственици, биват събирани, кастрирани, ваксинирами и връщани обратно на мястото, от което са взети.

Проучванията показват, че когато популациите биват кастрирани, броят на кучетата намалява. Но това работи само в комбинация с обучения на собствениците и регистрация на животните. През 1990 г. Световната здравна организация и WSPA публикуваха доклад, в който се посочва, че най-ефективният метод, е комбинацията от:


  • Кастрация (поне 70% от кучетата).

  • Обучения (отговорна собственост на кучета и развъждане).

  • Регистрация (идентификация на животното и собственика му).


Целта на CNVR е да създаде популации от кастрирани животни. Ако кучетата не се връщат на местата, от които са взети, тези места ще бъдат населени от нови некастрирани кучета от околността. Всяко животно, върнато по този начин, заема мястото, което би заело едно „ново“ некастрирано животно. По този начин популацията не се увеличава (а дори ще намалява), защото кастрираните животни не могат да се размножават.


Размерът на популацията на бездомни се определя от така наречения допустим капацитет. Това е максималният брой от конкретен вид, които една площ може да побере. Този капацитет се определя от наличните ресурси като храна, вода и подслон. Ако има достатъчно ресурси, популацията винаги ще расте до достигане на този максимален брой членове. На мястото на всяко премахнато животно, ще дойде друго чрез миграция или раждане.



Ако едно куче има средно по четири малки на всеки шест месеца и достатъчно храна, то може да създаде над 5000 потомци за пет години. Докато има достатъчно ресурси, в обозримото бъдеще, мястото на всяко мъртво животно ще бъде заето от друго животно и популацията ще се увеличава до максималния си капацитет. Избиването на кучета (както често се случва в Източна Европа), или прибирането и настаняването им в приюти работи за кратко и е безполезна мярка за дългосрочно намаляване на популациите. Както и приемането и осиновяванията на кучета в чужбина не намалява проблема в самата страна, където той съществува. Ще има нови кучета, които да заемат местата на старите и които ще трябва да оцеляват в жалки условия. Това, което се случва често, е, че двойка кучета създава ново потомство, което е по-силно от тях самите. Раждат се повече кученца, но поради липса на достатъчно ресурси много от слабите кучета в крайна сметка умират от недохранване или обезводняване.


Когато броят на кастрираните кучетата остава стабилен, страданието намалява драстично. CNVR е доказан метод, който може да помогне на всяка държава да намали броя на бездомните животни по много хуманен начин.



И тъй като холандските доброволчески организации изиграват много важна роля в намаляването на популациите на бездомни кучета и на страдащи животни, се препоръчва и в други страни да бъдат включени организациите за защита на животните, като им се даде активна роля.


За разлика от ситуацията в Холандия през 19 век, в наши дни доброволците и организациите за защита на животните са много активни в държавите с големи популации. Те често са силно мотивирани, имат ресурси и експертиза и разполагат с широка мрежа от връзки и опит по въпроса.


И да обобщим – с правилната комбинация от CNVR, международно сътрудничество, ангажираност на доброволцчески организации за защита на животните, както и обучения по въпроса ще бъде възможно да се намали броят на бездомните кучета в много държави.


Източник: https://myanimals.com/animals/netherlands-country-stray-animals/

https://www.straydogscampaign.com/wp-content/uploads/2012/04/DR_Dutch-Straydogs.pdf

Превод: Александра Димитрова за Подай лапа - Информационен сборник!

Редактор: Росица Талева

Графичен стилист: Лиса Антонова

17 преглеждания

Получавай Новини за Нашата Работа 

“За величието на една нация и моралния й прогрес може да се съди по отношението й към животните.” - Махатма Ганди

© 2018 Българска Национална Платформа за Спасяване на Животни: Подай лапа!

© 2018 Bulgarian National Animal Rescue Platform: Give a Paw!