Очите на котката могат да изглеждат като сравнително малка част от тялото, но промените в тях понякога дават ранна информация не само за локален очен проблем, а и за заболяване на целия организъм. Зачервяване, сълзене, присвиване, секрет, помътняване или промяна в размера на зеницата могат да бъдат причинени от сравнително лек конюнктивит, но могат да бъдат и признак на язва на роговицата, увеит, глаукома, високо кръвно налягане или друго заболяване, което застрашава зрението. [1,5,6]

Една от трудностите при очните заболявания е, че различни проблеми могат да изглеждат почти еднакво за стопанина. Например котка с конюнктивит, язва на роговицата и увеит може и в трите случая да има червено, сълзящо и частично затворено око. Ветеринарният преглед обаче може да установи напълно различна причина и съответно напълно различно лечение.

Това е особено важно при употребата на очни капки. Лекарство, което е полезно при един очен проблем, може да бъде опасно при друг. Най-класическият пример са капките, съдържащи кортикостероиди. Те могат да бъдат полезни при определени възпалителни заболявания, но при язва на роговицата могат да забавят оздравяването и да увеличат риска от сериозно увреждане на окото. [1,7]

Котките също така могат изненадващо добре да компенсират постепенно намаляващото зрение. Котка, която живее от години в един и същ дом, може да запомни местоположението на мебелите, купичките и тоалетната и да изглежда почти нормално дори при значително зрително увреждане. Понякога стопанинът разбира, че има проблем едва когато зрението се влоши допълнително или обстановката се промени. [1,8]

Тази статия е с образователна цел и не замества ветеринарен преглед. При болезнено, внезапно помътняло, силно зачервено или травмирано око ветеринарната оценка не трябва да се отлага. Не използвайте стари очни капки или лекарства, останали от предишно заболяване, без ветеринарна препоръка.

Кога проблемът с окото е спешен?

При очните заболявания бързината понякога определя дали зрението ще бъде запазено. Потърсете ветеринарна помощ възможно най-бързо, ако забележите:

• силно присвиване или напълно затворено око;
• видима силна болка или постоянно търкане на окото с лапа;
• внезапно помътняване на роговицата;
• видима рана, драскотина или пробив на окото;
• котешки бой или друга травма в областта на окото;
• кръв вътре в окото;
• едната зеница внезапно да стане по-голяма или по-малка от другата;
• зеница, която остава силно разширена;
• внезапна загуба на зрение;
• котка, която започва да се блъска в предмети;
• видимо увеличаване или изпъкване на очната ябълка;
• кафяво-черно петно върху роговицата;
• чуждо тяло, което е забито в окото;
• химикал, шампоан или друг дразнещ продукт, попаднал в окото.

Болезненото око никога не трябва автоматично да се приема за обикновен конюнктивит. Язва на роговицата, кератит, увеит и глаукома могат да причинят значителна болка и някои от тях могат да увредят зрението за кратко време. [1,5,7]

Как ветеринарният лекар изследва очите на котката?

Преди да разгледаме отделните заболявания, е полезно да разберем няколко от най-често използваните очни тестове. Те се повтарят при много от състоянията в тази статия.

• Офталмологичен преглед: ветеринарният лекар оглежда клепачите, конюнктивата, роговицата, зениците, лещата и, когато е възможно, ретината и зрителния нерв.
• Флуоресцеинов тест: върху окото се поставя специално багрило. Увредените участъци на роговицата задържат багрилото и така малка драскотина или язва става много по-лесна за откриване. [1,7]
• Тонометрия: измерва вътреочното налягане. Повишеното налягане е характерно за глаукома, докато при остър увеит често е понижено. [1,9]
• Тест на Ширмер: малка хартиена лентичка измерва производството на сълзи. Използва се при съмнение за сухо око. [1,10]
• Изследване с офталмоскоп: позволява оценка на ретината, кръвоносните съдове и зрителния нерв.
• Измерване на кръвното налягане: много важно при възрастни котки със зрителни промени или отлепване на ретината. [8]
• PCR или други лабораторни тестове: могат да се използват при подозрение за инфекция с котешки херпесвирус, Chlamydia felis и други микроорганизми. [3,4]
• Кръвни изследвания: необходими са особено при увеит, ретинални промени или други очни признаци, които могат да бъдат свързани със системно заболяване.

1. Конюнктивит

Какво представлява?

Конюнктивата е тънка лигавица, която покрива вътрешната страна на клепачите и част от повърхността на очната ябълка. Възпалението й се нарича конюнктивит и е един от най-често срещаните очни проблеми при котките. [1,5]

Причините могат да бъдат инфекциозни и неинфекциозни. Сред най-важните инфекциозни причинители са котешкият херпесвирус тип 1 (FHV-1), Chlamydia felis и Mycoplasma felis. Чуждо тяло, прах, дразнещи вещества, нарушения на клепачите и слъзните пътища също могат да причинят или поддържат възпалението. [1,3,4,5]

Само по външния вид на окото често не може надеждно да се определи причината. Това е важен практически факт: червено око не означава автоматично бактериална инфекция. [5]

Симптоми

• зачервяване на конюнктивата;
• подуване около окото;
• сълзене;
• прозрачен, слузест или гноевиден секрет;
• слепване на клепачите;
• по-често мигане;
• търкане на лицето с лапа;
• леко присвиване;
• понякога изпъкване на третия клепач.

Гъстият жълтеникав или зеленикав секрет може да се наблюдава при бактериална инфекция или при вторична бактериална инфекция след вирусно заболяване. Самият цвят на секрета обаче не е достатъчен за точна диагноза.

Какви изследвания се правят?

Ветеринарният лекар първо трябва да изключи по-болезнени заболявания като язва на роговицата, увеит и глаукома. Затова може да се направят:

• пълен очен преглед;
• флуоресцеинов тест;
• измерване на вътреочното налягане;
• тест за производство на сълзи;
• конюнктивален тампон или остъргване;
• PCR за FHV-1, Chlamydia felis или други причинители при подходящи случаи.

Лечение

Лечението зависи от причината. При доказана или силно подозирана бактериална инфекция могат да бъдат използвани ветеринарни антибиотични капки или мехлем. При вирусно заболяване може да е необходима антивирусна терапия. Чуждо тяло трябва да бъде отстранено, а проблем с клепача или слъзния канал трябва да бъде коригиран. [1,3,5]

Не трябва да се използва произволно комбиниран очен препарат с антибиотик и кортикостероид, преди да е изключена язва на роговицата.

Източници: [1], [3], [4], [5]

2. Очна инфекция с котешки херпесвирус – FHV-1

Какво представлява?

Котешкият херпесвирус тип 1 е един от най-важните инфекциозни причинители на очни заболявания при котките. Той може да причини конюнктивит, кератит и язви на роговицата, често едновременно със симптоми от горните дихателни пътища. [2,3,6]

Особеността на херпесвирусите е, че след първоначалната инфекция вирусът обикновено остава в организма в латентно състояние. Котката може да изглежда напълно здрава, но вирусът може да се активира отново, особено при стрес, заболяване или други промени. Така очните симптоми могат да се повтарят през живота. [3,6]

ABCD посочва, че характерните разклонени дендритни язви на роговицата са силно характерни за очна инфекция с FHV-1. [3]

Симптоми

• зачервени очи;
• сълзене;
• секрет;
• подута конюнктива;
• присвиване;
• болка при засягане на роговицата;
• язви на роговицата;
• помътняване на роговицата;
• кихане;
• секрет от носа;
• намален апетит при по-тежка респираторна инфекция.

Диагностика

При характерна клинична картина диагнозата може да бъде силно подозирана още при прегледа. Флуоресцеиновото оцветяване може да покаже роговична язва.

При необходимост се използва PCR. Материал може да бъде взет от конюнктивата, роговицата, орофаринкса или други подходящи места. Важно е положителният PCR резултат да се интерпретира в контекста на симптомите, защото латентно инфектирани котки могат понякога да отделят вируса и без активна клинична болест. [3]

Лечение

При очни прояви ветеринарният лекар може да използва локални антивирусни лекарства. Сред използваните във ветеринарната офталмология средства са трифлуридин, цидофовир, идоксуридин или ганцикловир. При определени пациенти може да бъде назначен системният антивирусен препарат фамцикловир. Точната терапия зависи от тежестта и вида на очните поражения. [3]

Антибиотиците не действат срещу самия херпесвирус, но могат да бъдат използвани при вторична бактериална инфекция. При активни херпесвирусни язви локалните кортикостероиди обикновено се избягват. [3]

А какво да кажем за L-лизина?

По-старата ветеринарна литература препоръчваше добавяне на L-лизин като помощ при херпесвирусна инфекция. По-новата оценка на доказателствата обаче не показва убедителна клинична полза. Актуализираните ABCD препоръки посочват, че L-лизинът не се препоръчва за профилактика или лечение на FHV инфекция. [3]

Източници: [1], [2], [3], [6]

3. Хламидиален конюнктивит – Chlamydia felis

Какво представлява?

Chlamydia felis е вътреклетъчна бактерия, която причинява основно очно заболяване. Най-често се засягат млади котки, особено живеещи в група. Предаването обикновено става чрез близък контакт с очен секрет. [4]

За разлика от FHV-1, при който кератитът и язвите на роговицата са важни прояви, Chlamydia felis причинява най-вече силно възпаление на конюнктивата. Ако има изразен кератит или роговична язва, трябва да се мисли и за херпесвирус или друга причина. [4]

Симптоми

• често започва в едното око;
• след това може да обхване и другото;
• силно зачервяване;
• изразен оток на конюнктивата – хемоза;
• присвиване;
• воднист секрет в началото;
• по-късно слузест или гноевиден секрет;
• възпаление и зачервяване на третия клепач.

Респираторните симптоми обикновено са по-слаби от очните.

Диагностика

Съвременният предпочитан метод е PCR от конюнктивален или орофарингеален тампон. По-старите методи, като търсене на характерни включвания в конюнктивални клетки, са по-малко надеждни. [4]

Лечение

Системното антибиотично лечение е по-надеждно от използването само на очни капки. Актуалните ABCD препоръки посочват доксициклин като основен избор и препоръчват достатъчно продължителен курс, често около четири седмици и поне две седмици след отзвучаване на клиничните признаци. Точната продължителност и дозировка трябва да бъдат определени от ветеринарния лекар. [4]

При котките таблетките доксициклин трябва да се дават по начин, който намалява риска да заседнат в хранопровода, защото могат да предизвикат тежко локално възпаление. Следвайте конкретните инструкции на ветеринарния лекар.

Източници: [1], [4]

4. Драскотина и язва на роговицата

Какво представлява?

Роговицата е прозрачната предна част на окото. Тя е богато инервирана и увреждането й може да бъде много болезнено. Повърхностна драскотина засяга най-външния слой, докато роговичната язва представлява по-значим дефект в тъканта. [1,7]

При котките причините включват:

• драскотина от друга котка;
• клони, растения или други травми;
• чужди тела;
• вътрешно завъртян клепач;
• котешки херпесвирус;
• вторична бактериална инфекция;
• по-рядко други заболявания на роговицата.

Симптоми

• силно присвиване;
• сълзене;
• болка;
• търкане на окото;
• видим трети клепач;
• зачервяване;
• помътняване или синкав оттенък;
• понякога видима вдлъбнатина или петно върху роговицата.

Как се поставя диагнозата?

Основният тест е флуоресцеиновото оцветяване. Здравият външен слой на роговицата не задържа багрилото, но мястото, където епителът липсва, се оцветява ярко. [1,7]

Ветеринарният лекар оглежда и под клепачите за чуждо тяло и преценява колко дълбока е язвата. При тежка инфекция може да се направи цитология или бактериална култура.

Лечение

Терапията зависи от дълбочината и причината. Може да включва:

• ветеринарни локални антибиотици при риск от вторична бактериална инфекция;
• системно обезболяване;
• лекарства за намаляване на болезнения спазъм вътре в окото;
• антивирусна терапия при FHV;
• защитна яка, за да не се търка окото;
• хирургична защита на роговицата при дълбоки или прогресиращи язви.

Капки с кортикостероиди не трябва да се използват при активна роговична язва, освен ако ветеринарен офталмолог не е преценил ситуацията по специална причина. Те могат да забавят възстановяването и при тежки язви да допринесат за опасно изтъняване на роговицата. [1]

Източници: [1], [3], [7]

5. Корнеален секвестър – характерното черно петно върху роговицата

Какво представлява?

Корнеалният секвестър е заболяване, което практически е характерно за котките. Част от роговичната тъкан некротизира и постепенно придобива кафяв до почти черен цвят. [1,7]

Може да се наблюдава при всяка котка, но персийските, хималайските и сиамските котки са по-предразположени. Хроничното дразнене на роговицата, херпесвирусната инфекция, ентропионът и особеностите на лицевата анатомия вероятно могат да допринасят. [1,7,14]

Симптоми

• кафяво или черно петно върху прозрачната част на окото;
• сълзене;
• присвиване;
• болка;
• зачервяване;
• кръвоносни съдове, растящи към засегнатото място;
• понякога хроничен очен секрет.

Изследвания

Диагнозата често е видима при офталмологичния преглед. Флуоресцеиновото оцветяване се използва за оценка на целостта на повърхността, а ветеринарният лекар преценява приблизителната дълбочина на некротичния участък.

Лечение

Много случаи изискват повърхностна кератектомия – хирургично премахване на увредената част от роговицата. Ако дефектът е по-дълбок, може да се използва роговична или конюнктивална присадка за укрепване и защита на окото. [7]

Много повърхностни секвестри понякога могат постепенно да се отделят, но това може да отнеме дълго време и да бъде болезнено. Решението между наблюдение и операция е най-добре да се вземе след оценка от ветеринарен офталмолог.

Източници: [1], [7], [14]

6. Ентропион и други проблеми с клепачите

Какво представлява ентропионът?

При ентропион ръбът на клепача се обръща навътре. Козината и кожата тогава се трият директно върху роговицата. Това не е само козметичен проблем – постоянното механично дразнене може да причини хронична болка, кератит и роговични язви. [1,12]

При котките може да има наследствена предразположеност, особено при някои персийски и свързани породи, но проблемът може да се развие и вторично. Например много силното присвиване при болезнено око може временно да завърти клепача навътре. Белези след травма или тежък конюнктивит също могат да променят формата му. [1,12]

Симптоми

• постоянно сълзене;
• силно присвиване;
• зачервяване;
• търкане на окото;
• видим контакт на козината с роговицата;
• роговична язва при по-тежки случаи;
• хронично помътняване или пигментация на роговицата.

Диагностика

Диагнозата се поставя чрез оглед на положението на клепачите. Задължително трябва да се провери и роговицата с флуоресцеин, защото механичното триене може вече да е причинило язва.

Лечение

Ако обръщането е вторично на болка, понякога подобрението на основния очен проблем позволява клепачът отново да заеме нормална позиция. Установеният анатомичен ентропион обикновено се лекува с хирургична корекция на клепача. [1,12]

Не трябва просто да се лекува вторичният конюнктивит или язвата, без да се коригира механичната причина, защото проблемът вероятно ще се повтаря.

Източници: [1], [12]

7. Прекомерно сълзене и запушен слъзен канал – епифора

Какво представлява?

Сълзите постоянно овлажняват окото и след това нормално се оттичат през малки отвори към носослъзните канали. Когато оттичането е затруднено, сълзите преливат през клепача и се стичат по лицето. Това се нарича епифора. [1,10]

Особено при персийските и хималайските котки формата на лицето може да предразполага към хронично сълзене. При други котки причината може да бъде възпаление, белег, чуждо тяло или запушване на канала. [10,14]

Важно е да се различи истинското нарушение на оттичането от прекомерното производство на сълзи заради болезнено или раздразнено око. Язва на роговицата например също причинява обилно сълзене, но механизмът е съвсем различен.

Симптоми

• постоянно влажна козина под окото;
• кафеникаво оцветяване на светлата козина;
• сълзи, стичащи се по лицето;
• понякога вторично кожно раздразнение;
• при възпаление на слъзния канал – секрет и конюнктивит.

Диагностика

Флуоресцеиново багрило може да бъде поставено в окото. При нормално функциониращ канал багрилото може да се появи в съответната ноздра. Ако оттичането е нарушено, ветеринарният лекар може внимателно да промие носослъзния канал. При хронични и сложни случаи може да се използва контрастна образна диагностика. [1,10]

Лечение

Лечението зависи от причината:

• промиване на запушен канал;
• отстраняване на чуждо тяло;
• лечение на инфекция или възпаление;
• хирургична корекция при тежки анатомични нарушения;
• редовно внимателно почистване на областта при хронична породна епифора.

Ако окото е червено, болезнено или присвито, не трябва автоматично да се предполага, че причината е само тесен слъзен канал.

Източници: [1], [10], [14]

8. Увеит – възпаление във вътрешността на окото

Какво представлява?

Увеята включва пигментирани структури във вътрешността на окото – ирис, цилиарно тяло и хориоидея. Възпалението им се нарича увеит. Това е сериозно и обикновено болезнено състояние, което може да доведе до образуване на сраствания, катаракта, вторична глаукома и загуба на зрение. [1,6]

При котките увеитът е особено важен, защото понякога е признак на заболяване извън окото. Сред възможните причини са:

• токсоплазмоза;
• котешки инфекциозен перитонит – FIP;
• FeLV;
• FIV;
• системни гъбични инфекции;
• травма;
• тумор в окото;
• бактериална инфекция;
• други възпалителни или имунни заболявания;
• в някои случаи причината остава неизвестна.

Симптоми

• болка;
• присвиване;
• сълзене;
• зачервяване;
• по-малка от нормалното зеница;
• помътняване на роговицата или предната камера;
• промяна в цвета на ириса;
• видим трети клепач;
• понякога кръв или възпалителен материал вътре в окото;
• намалено зрение.

Изследвания

Освен стандартния очен преглед се измерва вътреочното налягане. При активен преден увеит то често е по-ниско от нормалното или по-ниско от това на другото око. [1]

Тъй като причината може да е системна, диагностиката може да включва:

• пълна кръвна картина;
• биохимия;
• изследване на урина;
• FeLV/FIV тестове;
• тестове за токсоплазмоза;
• изследвания за други инфекциозни заболявания според риска;
• ехография на окото, ако вътрешността не може да се вижда;
• рядко изследване на течност от окото.

Лечение

Терапията има две цели: да намали възпалението в окото и да лекува основната причина. В зависимост от случая ветеринарният лекар може да използва локални или системни противовъзпалителни лекарства, средства за разширяване на зеницата и намаляване на болката, както и специфична терапия срещу инфекциозната причина. [1,6]

Кортикостероидите са важни при някои форми на увеит, но трябва да бъдат използвани внимателно. Преди локален кортикостероид ветеринарният лекар трябва да е сигурен, че няма активна роговична язва.

Източници: [1], [6]

9. Глаукома

Какво представлява?

Вътре в окото постоянно се произвежда прозрачна течност, наречена вътреочна или камерна течност. Нормално тя се оттича със сходна скорост. Ако оттичането се наруши, вътреочното налягане може да се повиши. Глаукомата представлява заболяване, при което патологичното налягане уврежда ретината и зрителния нерв. [1,9]

При котките глаукомата по-често е вторична, тоест възниква заради друго заболяване. Особено важни причини са хроничният увеит и вътреочните тумори. Първичната глаукома е по-рядка, макар да се среща. [6,9]

Симптоми

• зачервяване;
• помътняване или синкав вид на роговицата;
• разширена зеница;
• зеница, която реагира слабо на светлина;
• промяна в поведението поради болка;
• по-слабо зрение;
• при хронично заболяване – увеличаване на очната ябълка;
• в крайна фаза – слепота.

При котките болката понякога е по-незабележима, отколкото стопанинът очаква. Котката може просто да се крие, да бъде по-тиха, да избягва докосване около главата или да намали активността си.

Диагностика

Основният тест е тонометрията – измерване на вътреочното налягане. [1,9]

Допълнително могат да бъдат необходими:

• подробен офталмологичен преглед;
• гониоскопия за оценка на дренажния ъгъл;
• ехография на окото;
• изследване за увеит;
• диагностика за вътреочен тумор или друго основно заболяване.

Лечение

Глаукомата е заболяване, при което бързото намаляване на налягането може да бъде критично за запазването на остатъчното зрение. Използват се лекарства, които намаляват производството на вътреочна течност или подобряват нейното оттичане. Сред класовете са локалните инхибитори на карбоанхидразата и определени бета-блокери. [9]

Тъй като при котките глаукомата често е вторична, трябва паралелно да се лекува увеитът, туморът или другата първопричина.

Ако окото вече е необратимо сляпо и остава хронично болезнено, една от най-хуманните възможности може да бъде хирургичното му отстраняване – енуклеация. Целта в този случай не е козметична, а премахване на постоянната болка. [1,9]

Източници: [1], [9], [11]

10. Катаракта

Какво представлява?

Лещата се намира вътре в окото и нормално е прозрачна. Катаракта означава помътняване на лещата, което пречи на светлината да достигне нормално до ретината. Степента на зрително нарушение зависи от размера и плътността на помътняването. [1,11]

За разлика от кучетата, катарактата при котките не е толкова често просто резултат от възрастта. При котките тя често се развива вторично на увеит или друго вътреочно заболяване. Травма и наследствени фактори също са възможни причини. [1,11]

Важно: катаракта или нормално стареене?

При по-възрастните котки лещата може постепенно да придобие лек синкаво-сив оттенък в резултат от нормални възрастови промени. Това се нарича нуклеарна склероза и обикновено не причинява същата степен на загуба на зрение като истинската катаракта. Ветеринарният преглед помага да се направи разликата. [1]

Симптоми

• бяло или сиво помътняване зад зеницата;
• постепенно влошаване на зрението;
• несигурност при скачане;
• блъскане в предмети;
• по-трудна ориентация в непозната обстановка;
• при съпътстващ увеит – зачервяване, присвиване и болка.

Изследвания

Окото се изследва подробно, често след разширяване на зеницата. Преди операция ветеринарният офталмолог трябва да установи дали ретината функционира нормално. При непрозрачна леща могат да се използват:

• ехография на окото;
• електроретинография – ERG, която оценява функцията на ретината. [1]

Лечение

Медикаментите не могат да направят вече помътнялата леща отново прозрачна. Ако катарактата причинява значителна загуба на зрение и окото е подходящо за операция, лечението е хирургично.

Най-често използваната техника е факоемулсификация. Помътнялата леща се раздробява с ултразвукова енергия и се отстранява, а когато е възможно се поставя изкуствена вътреочна леща. [1,11]

Не всяка катаракта трябва да бъде оперирана. Ако котката се ориентира добре или има друго очно заболяване, което не позволява възстановяване на зрението, наблюдението може да бъде по-подходящо.

Източници: [1], [11], [13]

11. Отлепване на ретината и внезапна слепота при високо кръвно налягане

Какво представлява?

Ретината е светлочувствителната тъкан в задната част на окото. Когато се отдели от нормалното си положение, тя не може да функционира правилно и зрението може рязко да се влоши. [1,8]

Една от най-важните причини за двустранно отлепване на ретината при по-възрастни котки е системната артериална хипертония. Високото кръвно налягане поврежда малките кръвоносни съдове на ретината, което може да доведе до кръвоизлив, изтичане на течност и отделяне на ретината. [8]

Хипертонията при котките често се среща заедно с:

• хронично бъбречно заболяване;
• хипертиреоидизъм;
• по-рядко други ендокринни заболявания.

Симптоми

• внезапно блъскане в мебели;
• несигурно ходене;
• отказ да се скача;
• силно разширени зеници;
• слаба или липсваща реакция на зениците;
• дезориентация;
• страх или застиване на място;
• понякога видима кръв вътре в окото.

Изследвания

Тук е важно да се изследва не само окото, но и цялата котка.

• офталмоскопия за оглед на ретината;
• измерване на системното кръвно налягане;
• кръвни изследвания за бъбречна функция;
• T4 за оценка за хипертиреоидизъм при подходящи пациенти;
• изследване на урина;
• ехография на окото, ако задната му част не може да бъде огледана.

Лечение

При хипертонична ретинопатия трябва бързо да бъде овладяно високото кръвно налягане. При котките често се използва антихипертензивна терапия с лекарства като амлодипин, като едновременно се лекува основното заболяване. [8]

Ако кръвното налягане бъде контролирано достатъчно рано, ретината понякога може частично да се прилепи отново и може да се възстанови част от зрението. При много котки обаче отлепването се установява едва след настъпила значителна или необратима загуба на зрение. [8]

Това е една от причините по-възрастните котки и котките с хронично бъбречно заболяване или хипертиреоидизъм да имат полза от редовно измерване на кръвното налягане, дори когато изглеждат добре.

Източници: [1], [8]

12. Травми и чужди тела в окото

Какво може да се случи?

Котките могат да получат очна травма при бой, падане, удар, контакт с растение или проникване на малко чуждо тяло. Особено опасни са драскотините от друга котка, защото нокътят може да увреди не само роговицата, а понякога и по-дълбоките структури. [1]

Чужди тела могат да заседнат под клепачите или третия клепач и при всяко мигане да драскат роговицата. Възможни са също химически изгаряния от почистващи препарати, шампоани и други вещества.

Симптоми

• внезапно силно присвиване;
• сълзене;
• търкане на окото;
• зачервяване;
• кръв;
• помътняване;
• видим чужд предмет;
• подуване около окото;
• необичайна форма или положение на зеницата;
• внезапно намалено зрение.

Диагностика

Ветеринарният лекар оглежда внимателно клепачите, включително вътрешната им повърхност, и прави флуоресцеинов тест. При подозрение за проникваща травма може да е необходима ехография или друга образна диагностика, но някои манипулации се избягват, ако се подозира нарушена цялост на очната ябълка.

Лечение

Повърхностно чуждо тяло може да бъде отстранено след локално обезболяване и подходящо фиксиране на котката. Забито в окото чуждо тяло не трябва да се издърпва у дома.

При химично попадане в окото първата помощ е незабавно и продължително промиване с чиста вода или физиологичен разтвор, последвано от ветеринарен преглед. Каченото ветеринарно ръководство препоръчва промиването да започне веднага, защото продължителността на контакта с химикала влияе върху тежестта на увреждането. [1]

Дълбоките разкъсвания на роговицата и проникващите травми могат да изискват спешна микрохирургична операция.

Източници: [1], [7]

Допълнителен проблем: сухо око – кератоконюнктивит сика

Сухото око е по-рядко при котките, отколкото при кучетата, но заслужава внимание, защото може да прилича на хроничен конюнктивит. При него количеството или качеството на слъзния филм е недостатъчно и роговицата остава лошо защитена. Дългогодишната инфекция с FHV-1 е една от възможните асоциации. [1,10]

Симптоми

• гъст, лепкав или нишковиден секрет;
• суха и матова повърхност на окото;
• повтарящ се конюнктивит;
• зачервяване;
• роговични язви;
• при хроничен процес – белези и намаляване на зрението.

Диагностика

Основният тест е тестът на Ширмер, при който хартиена лентичка измерва количеството произведена сълза за определено време. [1,10]

Лечение

Използват се изкуствени сълзи и други локални средства за поддържане на слъзния филм. При определени форми ветеринарният лекар може да използва имуномодулиращи очни препарати. Лекува се и основната причина, ако тя може да бъде установена. [1,10]

Как да различим приблизително някои чести симптоми?

Следната ориентация може да бъде полезна, но не заменя преглед:

• Зачервяване + секрет + относително малко болка: по-често насочва към конюнктивит.
• Силно присвиване + сълзене + болка: трябва да се изключи язва на роговицата, кератит или увеит.
• Малка зеница + болезнено червено око: може да се наблюдава при увеит.
• Разширена зеница + помътняване + високо вътреочно налягане: може да бъде глаукома.
• Кафяво или черно петно върху роговицата: насочва към корнеален секвестър.
• Бяло помътняване вътре зад зеницата: може да бъде катаракта.
• Две внезапно силно разширени зеници при възрастна котка: необходимо е спешно да се изключат ретинално отлепване и високо кръвно налягане.

Какво никога да не правим при очен проблем?

• Не използвайте стари очни капки, останали от предишно заболяване.
• Не използвайте човешки капки „за зачервени очи“ без ветеринарна препоръка.
• Не използвайте кортикостероиден очен препарат, ако не е изключена роговична язва.
• Не се опитвайте да издърпате предмет, забит в очната ябълка.
• Не оставяйте котката дни наред със силно присвито болезнено око.
• Не приемайте внезапната слепота за неизбежна част от старостта.
• Не разчитайте само на цвета на секрета, за да решите, че котката има бактериална инфекция.
• Не давайте антибиотик без ясна причина и ветеринарна препоръка.

Как да поставяме очни капки на котка?

Ако ветеринарният лекар е назначил капки, правилното приложение е важно за успеха на лечението.

1. Измийте ръцете си.
2. Почистете внимателно засъхналия секрет с подходящ стерилен разтвор, ако ветеринарният лекар го препоръчва.
3. Фиксирайте котката спокойно; при нужда използвайте кърпа около тялото.
4. Повдигнете леко главата.
5. С едната ръка внимателно отворете клепачите.
6. Не докосвайте роговицата с върха на флакона.
7. Поставете предписания брой капки.
8. Оставете котката да премигне.
9. Ако има няколко лекарства, спазвайте интервала, даден от ветеринарния лекар.

При мехлем обикновено се поставя малко количество в конюнктивалния сак. Не позволявайте върхът на тубичката да докосва окото, защото котката може внезапно да мръдне и да се нарани.

Как да подпомогнем котка с намалено или изгубено зрение?

Котките се адаптират впечатляващо добре към постепенно намаляващо зрение. Те използват слух, обоняние, мустаците си и отличната си пространствена памет. [1]

Полезни мерки са:

• не местете постоянно мебелите;
• дръжте храната, водата и тоалетната на постоянни места;
• блокирайте опасни стълби или високи места, ако е необходимо;
• говорете на котката преди да я докоснете;
• използвайте играчки със звук и миризма;
• не позволявайте на сляпа котка да се движи свободно навън;
• предупреждавайте посетителите да не я стряскат;
• поддържайте предвидим дневен режим.

Загубата на зрение не означава автоматично лошо качество на живот. Котка без болка, живееща в безопасна и позната среда, често може да се адаптира много добре.

Профилактика и ранно разпознаване на очните заболявания

Не всички очни заболявания могат да бъдат предотвратени, но стопанинът може да увеличи вероятността проблемът да бъде открит навреме.

• Гледайте очите ежедневно. Така ще знаете как изглеждат нормално зениците, клепачите и количеството секрет.
• Сравнявайте двете очи. Разлика в размера на зениците, прозрачността или положението на очните ябълки често е важна.
• Следете за присвиване. Това е един от най-полезните признаци за очна болка.
• Поддържайте подходяща ваксинационна програма. Ваксината срещу FHV намалява тежестта на заболяването, макар да не предотвратява напълно инфекцията и латентното носителство. [3]
• При възрастни котки измервайте кръвното налягане, особено при хронично бъбречно заболяване или хипертиреоидизъм. [8]
• При персийски и други брахицефални котки следете внимателно за хронично сълзене, ентропион и роговични промени.
• Не оставяйте остри растения, телове или други предмети на места, където котката лесно може да нарани лицето си.

Заключение

Най-важният принцип при очните проблеми е, че външно сходните симптоми могат да имат много различни причини. Конюнктивитът, херпесвирусната инфекция, роговичната язва и увеитът например могат да причинят зачервяване и секрет, но необходимото лечение не е еднакво.

Котешкият херпесвирус е особено важна причина за повтарящ се конюнктивит и роговично заболяване. Chlamydia felis трябва да се има предвид особено при млади котки със силно подута конюнктива. Роговичните язви са болезнени и изискват бърз преглед. Корнеалният секвестър е характерен котешки проблем и често се разпознава по кафяво-черното петно върху роговицата.

Увеитът е важен не само защото застрашава зрението, а и защото може да бъде първата следа за системно заболяване. Глаукомата може необратимо да увреди зрителния нерв и ретината и затова повишеното вътреочно налягане трябва да се понижи своевременно. Катарактата при котките често е вторична на друго очно заболяване, а при подходящ пациент зрението може да бъде подобрено хирургично.

При възрастните котки една от най-важните връзки е тази между високото кръвно налягане и отлепването на ретината. Котка, която внезапно започва да се блъска в предмети и има силно разширени зеници, трябва да бъде прегледана спешно и кръвното й налягане трябва да бъде измерено.

В крайна сметка един от най-полезните ориентири за стопанина е болката. Ако котката държи окото затворено, силно го присвива, търка го или не позволява да бъде докосвана около лицето, това е достатъчна причина за бърза ветеринарна оценка. При очните заболявания ранната диагностика често е най-добрият начин да бъдат предотвратени хроничната болка и необратимата загуба на зрение.

Използвани източници

1. Eldredge, D. M., Carlson, D. G., Carlson, L. D., Giffin, J. M. Cat Owner's Home Veterinary Handbook, 3rd Edition. Wiley Publishing, 2008. Раздели: The Eyes; Conjunctivitis; Corneal Abrasion; Corneal Ulcers; Keratitis; Cataracts; Glaucoma; Uveitis; Retinal Diseases; Entropion; Epiphora; Keratoconjunctivitis Sicca.
2. Weese, J. S., Evason, M., editors. Infectious Diseases of the Dog and Cat: A Color Handbook. CRC Press, 2020. Раздели за котешки херпесвирус, Chlamydia felis, FIV, FeLV, FIP, токсоплазмоза и системни инфекции, които могат да имат очни прояви.
3. European Advisory Board on Cat Diseases – ABCD. Guideline for Feline Herpesvirus Infection. Актуализирана версия, 2026. Използвана за актуалните препоръки относно диагностика с PCR, антивирусната терапия и липсата на доказана полза от L-лизин.
4. European Advisory Board on Cat Diseases – ABCD. Guideline for Chlamydia felis. Актуализирана версия, 2026. Използвана за симптомите, PCR диагностиката и системното антибиотично лечение.
5. Merck Veterinary Manual. The Conjunctiva in Animals и Disorders of the Conjunctiva in Cats. Ветеринарни справочни материали за причините и диагностиката на конюнктивит.
6. Merck Veterinary Manual. Eye Disorders Resulting from Generalized Diseases in Cats и Disorders of the Anterior Uvea in Cats. Актуализирани ветеринарни материали за увеит и системни причини за очно заболяване.
7. Merck Veterinary Manual. Disorders of the Cornea in Cats и The Cornea in Animals. Използвани за роговични язви, кератит и корнеален секвестър.
8. Cornell University College of Veterinary Medicine, Cornell Feline Health Center. Hypertension, Sudden Blindness и Feline Vision Problems: A Host of Possible Causes. Използвани за системна хипертония, ретинално отлепване и внезапна загуба на зрение.
9. Merck Veterinary Manual. Glaucoma in Cats, Acute Glaucoma in Small Animals и Treatment of Glaucoma in Animals. Използвани за тонометрията, причините и съвременните принципи на лечение.
10. Merck Veterinary Manual. Disorders of the Nasal Cavity and Tear Ducts in Cats. Използван за епифора, запушване на носослъзния канал и сухо око.
11. Cornell University College of Veterinary Medicine, Cornell Feline Health Center. Feline Cataracts и Feline Glaucoma. Образователни ветеринарни материали за котешката катаракта и глаукома.
12. Merck Veterinary Manual. Disorders of the Eyelids in Cats. Използван за ентропион и други нарушения на клепачите.
13. Shojai, A. D. Complete Care for Your Aging Cat, 2nd Edition. FurryMuse Publications, 2010. Раздели за катаракта, глаукома, загуба на зрение и грижи за възрастната котка.
14. Bell, J. S., Cavanagh, K. E., Tilley, L. P., Smith, F. W. K. Veterinary Medical Guide to Dog and Cat Breeds. Teton NewMedia / CRC Press, 2012. Използван за породни предразположения към корнеален секвестър, епифора и наследствени ретинални заболявания.

Научната информация и по-динамичните терапевтични препоръки са сверени с наличните актуални ветеринарни източници към август 2026 г. По-старите препоръки са актуализирани, когато по-новите ветеринарни ръководства дават различна информация. Диагнозата и лечението на очно заболяване трябва да бъдат индивидуализирани от ветеринарен лекар, а при сложни случаи – от ветеринарен офталмолог.