Когато говорим за защита на животните в България, разговорът често започва от това, което не работи – бездомни животни, изоставяне, лоши условия, насилие и случаи, в които институциите реагират твърде бавно.

Но има и друга страна на картината, която много хора не познават: българското законодателство за защита на животните е значително по-сериозно, отколкото често предполагаме. И през последните години наказанията за тежко насилие бяха чувствително увеличени.

Днес законът не разглежда жестокостта към животно просто като „лошо отношение“. При най-тежките случаи тя е престъпление, за което може да се стигне до 12 години лишаване от свобода.

Още по-важно е нещо друго: българското право не се интересува само от това какво човек прави на едно животно. В определени случаи значение има и това, което човек не прави.

Откъде започва съвременната защита на животните в България?

Основният нормативен акт е Законът за защита на животните (ЗЗЖ), обнародван в Държавен вестник, бр. 13 от 8 февруари 2008 г. и в сила от 31 януари 2008 г.

Още чл. 1, ал. 2 поставя доста широка цел: защита на живота, здравето и доброто състояние на животните, предпазването им от нехуманно и жестоко отношение и осигуряването на подходящи грижи и условия за живот.

Това е важно, защото законът не се ограничава до забрана някой да убие или пребие животно. Той въвежда идеята за благосъстояние – животното трябва да получава грижа, съобразена с неговите физиологични и поведенчески нужди.

Юридически е по-точно да говорим за защита на животните, отколкото за „права на животните“ в същия смисъл, в който хората имат основни човешки права. Законът преди всичко създава задължения за хората спрямо животните.

Може ли да проявиш жестокост, без дори да докоснеш животното?

Да. Това е един от най-важните и често пропускани текстове.

Чл. 7, ал. 1 от Закона за защита на животните забранява проявата на жестокост към животните.

А чл. 7, ал. 2, т. 1 включва в понятието за жестокост както действие, така и „бездействие“, когато то причинява продължително или повтарящо се страдание, увреждане на здравето или стрес.

Това означава, че въпросът не винаги е само: „Какво направи човекът?“

Понякога правилният въпрос е:

„Какво е бил длъжен да направи, но не е направил?“

Да оставиш животно да страда без храна, вода, лечение или необходима грижа не става автоматично престъпление във всеки случай. Правната квалификация зависи от конкретните факти и последиците. Но самият закон категорично не приема, че бездействието винаги е неутрално.

А ако животното е твое – можеш ли просто да решиш да не го лекуваш?

Чл. 15 от Закона за защита на животните задължава собственика да предприеме мерки за осигуряване на ветеринарномедицинска помощ, когато забележи болест, нараняване, изтощение или усложнено раждане.

Тоест собствеността върху животното не означава: „То е мое и аз решавам дали да му помогна.“

Собственикът има не само права, но и законови задължения за грижа.

А ако животното не е твое?

Тук българският закон съдържа особено интересна разпоредба.

Чл. 16, ал. 1 от Закона за защита на животните казва, че човек, който намери болно или наранено животно, е длъжен да информира поне един от посочените компетентни органи – приют, съответния орган на местната власт, областната дирекция по безопасност на храните, районното управление на МВР или съответното териториално поделение на Изпълнителната агенция по горите.

Законът не казва: „Ако желае, може да съобщи.“

Създава задължение за сигнализиране.

След това чл. 16, ал. 2 възлага задължение и на институциите: те трябва да съдействат за осигуряването на спешна ветеринарномедицинска помощ и подходящо настаняване.

А ако видим нарушение, което не е просто ранено животно?

И тук законът отива по-далеч.

Според чл. 61 от Закона за защита на животните органите на държавната и местната власт, обществените организации, както и физическите и юридическите лица са длъжни да съдействат на контролните органи.

А при наличие на данни за нарушение лицата и органите по този член трябва незабавно, в рамките на своите правомощия, да предприемат действия за прекратяването му и да уведомят компетентните органи.

Това е важен принцип: защитата на животните не е оставена единствено на доброволци и организации. Законът разпределя отговорности между граждани, собственици, общини, контролни органи и държавни институции.

Какво се случва, ако някой наруши тези задължения?

Тук трябва да разграничим две различни неща:

• административно нарушение – обикновено води до глоба или друга административна санкция;
• престъпление – при по-тежките случаи се прилага Наказателният кодекс и може да има лишаване от свобода.

Например чл. 62, ал. 1 от Закона за защита на животните предвижда глоба от 500 до 1000 лв. за проявена жестокост по смисъла на чл. 7, когато деянието не представлява престъпление. При повторно нарушение глобата може да достигне 1000–2000 лв.

Законът предвижда и възможност животното да бъде отнето.

За нарушения, за които няма отделно предвидена специална санкция, чл. 68 от Закона за защита на животните съдържа обща санкционна разпоредба – глоба от 100 до 250 лв., а при повторно нарушение – от 250 до 500 лв., освен ако деянието представлява престъпление.

Това е приложимо и когато законът създава конкретно задължение, но не е предвидил отделна специална глоба именно за тази разпоредба.

Размерът на някои административни глоби изглежда нисък на фона на обществената значимост на проблема. Но това не трябва да се бърка с наказанията за престъпна жестокост, които през последните години бяха значително увеличени.

Кога насилието над животно престана да бъде просто „глоба“?

Ключовата промяна идва през 2011 г., когато в Наказателния кодекс е създаден чл. 325б.

От този момент тежката жестокост към гръбначно животно, довела до противозаконна смърт, тежко или трайно увреждане, вече е престъпление.

Тоест държавата започва да разглежда определени форми на насилие над животни не просто като административна нередност, а като поведение, достатъчно обществено опасно, за да бъде част от наказателното право.

Какво се промени през 2023 г.?

През 2023 г., с изменения в Наказателния кодекс, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 2023 г., наказателната отговорност беше затегната.

Основният състав по чл. 325б вече предвиждаше от 1 до 4 години лишаване от свобода, вместо предишния максимум до три години.

При утежняващи обстоятелства наказанието беше увеличено на 2 до 4 години, а за опасен рецидив беше въведена още по-тежка отговорност.

Това беше важна промяна, защото законодателят премина от сравнително ниски максимални наказания към задължителен минимален срок на лишаване от свобода в основния състав.

Защо 2025 г. е толкова важна?

Най-сериозното затягане в последните години идва през 2025 г. с измененията в Наказателния кодекс, обнародвани в ДВ, бр. 61 от 29 юли 2025 г.

Действащият чл. 325б, ал. 1 от Наказателния кодекс вече предвижда за жестокост към гръбначно животно, причинила противозаконна смърт, тежко или трайно увреждане:

от 1 до 5 години лишаване от свобода и глоба от 1000 до 5000 лв.

Но това е само основният състав.

Кога наказанието може да стигне до 8 години?

По чл. 325б, ал. 2 от Наказателния кодекс наказанието е от 2 до 8 години лишаване от свобода и глоба от 2000 до 10 000 лв., когато има определени утежняващи обстоятелства.

Сред тях са случаи, в които жестокостта е:

• извършена от човек, чиято професия или дейност е свързана с отглеждането или грижата за животни;
• извършена по особено мъчителен начин или с особена жестокост;
• извършена на публично място или пред дете;
• повторна;
• заснета с цел разпространение;
• извършена от две или повече лица.

Последните две основания са добавени именно през 2025 г.

Защо законът вече говори специално за видеоклипове с насилие?

Защото насилието над животни вече може да бъде не само извършено, но и създавано като съдържание, разпространявано и монетизирано онлайн.

През 2025 г. е променен и самият Закон за защита на животните.

В чл. 7, ал. 2 е добавена нова т. 7а, която изрично включва сред формите на жестокост измъчването, нараняването, осакатяването или умъртвяването на животни с цел създаване на видеоматериали за разпространение и продажба в интернет.

Променен е и чл. 58, като организациите за защита на животните получават изрично право да получават информация във връзка с такива действия и кибертърговия.

Това е повече от увеличаване на една глоба. Законът започва да разпознава онлайн насилието над животни като отделен съвременен феномен.

А ако животните се измъчват за пари или като част от организирана дейност?

Тогава наказанието става още по-тежко.

Съгласно чл. 325б, ал. 3 от Наказателния кодекс наказанието е от 3 до 10 години лишаване от свобода и глоба от 5000 до 20 000 лв., когато деянието е извършено:

• с користна цел;
• по поръчение или в изпълнение на решение на организация, група или организирана престъпна група;
• при опасен рецидив.

А когато случаят е определен като особено тежък, чл. 325б, ал. 4 позволява наказание от 3 до 12 години лишаване от свобода и глоба от 10 000 до 30 000 лв.

Може ли полицията да използва по-сериозни разследващи средства?

Да – и това е една от по-малко обсъжданите, но много важни промени от 2025 г.

С измененията в Наказателно-процесуалния кодекс, чл. 172, ал. 2, както и в Закона за специалните разузнавателни средства, чл. 3, ал. 1, по-тежките престъпления по чл. 325б, ал. 2, 3 и 4 от Наказателния кодекс вече са сред престъпленията, за чието разследване при законовите условия могат да бъдат използвани специални разузнавателни средства.

Това не означава, че при всеки сигнал за насилие се използва подслушване или наблюдение. Законът поставя строги условия.

Но промяната показва нещо важно: при тежки, организирани или трудно доказуеми форми на жестокост държавата вече разполага с по-сериозен инструментариум за разследване.

А какво става с боевете с животни?

Те имат отделен престъпен състав – чл. 325а от Наказателния кодекс.

Организирането или участието в боеве с животни, както и отглеждането, тренирането или предоставянето на животни за боеве, по действащия закон се наказва с от 1 до 6 години лишаване от свобода и глоба от 1000 до 10 000 лв.

При определени утежняващи обстоятелства наказанието достига от 2 до 8 години, а когато има користна цел, организирана структура или опасен рецидив – от 3 до 10 години лишаване от свобода.

Може ли приют просто да убие здраво куче, защото няма място?

Не и само поради липса на място.

Чл. 51 от Закона за защита на животните допуска евтаназия на куче, настанено в приют, само при конкретно посочени основания от чл. 179, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Те са:

• неизлечимо заболяване с необратими изменения, причиняващи болка и страдание;
• необходимост от ограничаване или ликвидиране на опасно заразно заболяване;
• агресивно поведение, което представлява опасност за живота или здравето на хора или животни.

При кучетата в приюти законът изисква и поставяне на диагноза след клиничен преглед и изследвания.

Препълнен приют не е самостоятелно законово основание за евтаназия на здраво куче.

Това е важен принцип, защото поставя живота на животното над административното удобство.

Тогава защо продължаваме да виждаме толкова много жестокост?

Защото добър закон и добра защита не са едно и също нещо.

Законът може да определи кое е забранено. Може да създаде задължение за сигнализиране. Може да даде на полицията и прокуратурата инструменти. Може да предвиди 5, 8 или 12 години лишаване от свобода.

Но между текста в Държавен вестник и реално защитеното животно стоят още много стъпки:

• някой трябва да забележи проблема;
• някой трябва да подаде сигнал;
• сигналът трябва да бъде регистриран;
• компетентният орган трябва да реагира;
• доказателствата трябва да бъдат събрани и запазени;
• при данни за престъпление трябва да се проведе ефективно разследване;
• при достатъчно доказателства трябва да има обвинение;
• а когато вината бъде доказана – законът трябва действително да бъде приложен.

Точно тук остава голямото предизвикателство пред България: не само да има закон, а той да бъде познаван, използван и прилаган.

Има ли смисъл обикновеният човек да подава сигнал?

Да. И не само защото това е правилното нещо.

В определени ситуации законът изрично изисква това.

Ако намерите болно или ранено животно – чл. 16 от Закона за защита на животните ви задължава да уведомите компетентен орган.

Ако разполагате с данни за нарушение – чл. 61 също създава задължения за реакция и уведомяване в рамките на възможностите и правомощията на съответното лице.

При непосредствена опасност или данни за престъпление може да бъде сезирана полицията. При нарушения, свързани с отглеждането и хуманното отношение, важна роля имат Българската агенция по безопасност на храните и съответните областни дирекции по безопасност на храните. Общините също имат конкретни задължения, особено по отношение на безстопанствените животни.

А когато има снимки, видеозаписи, съобщения или други доказателства, тяхното запазване може да бъде изключително важно за последващата проверка и разследване.

Какво всъщност се е променило?

Най-голямата промяна не може да бъде описана само с цифрата „12 години“.

Постепенно българското законодателство преминава през няколко различни етапа:

• 2008 г. – създава се цялостна законова рамка за защита и благосъстояние на животните;
• 2011 г. – тежката жестокост към гръбначни животни влиза в Наказателния кодекс като престъпление;
• 2023 г. – увеличават се наказанията и се затяга наказателната отговорност;
• 2025 г. – наказанията отново се увеличават, въвеждат се нови утежняващи обстоятелства, включително заснемане с цел разпространение, действия от две или повече лица, користна и организирана дейност, а най-тежките случаи могат да доведат до 12 години затвор;
• 2025 г. – законът изрично разпознава и насилието, създавано като онлайн съдържание, а за част от тежките престъпления се разширяват и възможностите за разследване.

Достатъчен ли е законът?

Не.

Нито един закон не може сам да защити животно.

Истинската защита възниква там, където законът срещне хора, които го познават; граждани, които подават сигнали; ветеринарни лекари и организации, които документират; институции, които реагират; полиция, която разследва; прокуратура, която преследва престъпленията; и съд, който прилага предвидените санкции.

Но фактът, че приложението може да бъде несъвършено, не означава, че законът няма значение.

Напротив.

Когато знаем какво пише в него, можем да изискваме то да бъде изпълнено.

И понякога първата стъпка към спасяването на едно животно е именно човекът отсреща да знае, че помощта не е само въпрос на добра воля.

Понякога тя е и законово задължение.

Правна бележка: Статията представя нормативната рамка в достъпен и обобщен вид към октомври 2026 г. и не представлява индивидуална правна консултация. Конкретната правна квалификация и санкция зависят от фактите във всеки отделен случай.

Основни нормативни актове

• Закон за защита на животните – обн. ДВ, бр. 13 от 08.02.2008 г., в сила от 31.01.2008 г.; последните съществени допълнения по разглежданата тема са в ДВ, бр. 61 от 29.07.2025 г.
• Наказателен кодекс – особено чл. 325а и чл. 325б; чл. 325б е въведен през 2011 г. и е изменен съществено през 2023 и 2025 г.
• Наказателно-процесуален кодекс – чл. 172, ал. 2 относно възможността за използване на специални разузнавателни средства при определени тежки престъпления.
• Закон за специалните разузнавателни средства – чл. 3, ал. 1.
• Закон за ветеринарномедицинската дейност – чл. 179 относно условията за евтаназия.