Подай лапа! Българска Национална Платформа за Спасяване на Животни

Котка спи спокойно с затворени очи — Снимка: Aibek Skakov / Pexels – безплатно за ползване по Pexels лиценз

Ако котката ви дреме по цял ден или кучето ви прекарва половината от времето си в дрямка, можете спокойно да се усмихнете – животните ви се държат напълно нормално. Домашните любимци се нуждаят от значително повече сън от нас, и разбирането защо е от ключово значение за тяхното здраве и благополучие. В тази статия разглеждаме колко часа сън е нормален за котките и кучетата, как изглежда здравословният сън и защо спокойната среда е толкова важна за тях.

Колко часа спи котката?

Котките са сред животните, спящи най-много сред бозайниците. Повече от половината домашни котки спят между 12 и 18 часа на ден, а близо 40% прекарват над 18 часа в дрямка или сън. Тези числа не са случайни – котките са хищници, чиито прадеди са харчили огромно количество енергия за лов. Ефективният сън е природният начин на тялото за възстановяване на силите.

Котките са полифазни спящи – вместо един дълъг блок, те спят на много кратки периоди. Средната дрямка продължава около 78 минути. Освен това котките са здрачни животни: по-активни около изгрев и залез слънце, а между тях – предимно в покой. Именно затова изглежда, че дремят по цял ден.

Сън по възраст при котките

Котенца (до 6 месеца): До 20 часа на ден – растежът и укрепването на имунната система изискват интензивна почивка.
Млади и зрели котки: 12–16 часа на ден е нормалният диапазон за здрава котка.
Стари котки: С напредването на възрастта нуждата от сън се увеличава отново, понякога достигайки нивата на котенцата.

Колко часа спи кучето?

Кучетата спят по-малко от котките, но все пак значително повече от хората. Здравото възрастно куче почива средно 12–14 часа на ден, разпределени в нощен сън и дневни дрямки. Подобно на котките, кучетата са полифазни спящи – техният цикъл на сън трае около 45 минути, значително по-кратко от нашите около 90 минути. Именно затова изглежда, че могат да заспят и да се събудят мигновенно.

Сън по възраст при кучетата

Кученца (0–6 месеца): 16–20 часа на ден – растежът и развитието изискват много почивка.
Юноши (6–18 месеца): 13–16 часа.
Зрели кучета (1–7 години): 12–14 часа.
Стари кучета (7+ години): 14–18 часа – поради болки в ставите, по-бавър метаболизъм и естествено стареене.

Породата и начинът на живот също имат значение: едрите и гигантски породи (например Кане Корсо или Мастиф) спят повече, докато работещите пастирски кучета, добре натоварени физически, се нуждаят от по-малко часове почивка.

Куче спи спокойно на уютно одеяло — Снимка: Barnabas Davoti / Pexels – безплатно за ползване по Pexels лиценз

Как изглежда нормалният сън при домашните любимци?

И при котките, и при кучетата сънът включва два основни стадия: лек сън (NREM) и дълбок, сънуващ сън (REM). По времето на REM фазата животните преработват преживяното от деня – по същия начин, по който го правим и ние. Тогава може да наблюдавате:

Потрепване на лапите, мустаците или ушите
Леки звуци – скимтене, мрънкане, тихо мяукане
Бързи движения на очите под клепачите
Имитация на тичане или ловуване

Всичко това е напълно нормално. Ако виждате любимеца си да потрепва насън – не го будете. Прекъсването на REM съня лишава животното от пълноценна почивка, точно както би лишило и нас.

Защо спокойствието е толкова важно?

Сънът не е просто „изключване на тялото“. По времето на почивката нервната система се балансира, тялото се възстановява и мозъкът обработва преживяното. Животно, живеещо в постоянен стрес, не може да спи пълноценно – и обратното: лишеното от почивка животно по-лесно изпада в тревожност и показва нежелани поведения.

Спокойно кътче за почивка

Всяко животно се нуждае от своя „безопасна зона“ – тихо, предвидимо място, откъдето никой не го прогонва. Идеалното кътче за почивка:

Е далеч от суетня, силни звуци и детски игри
Разполага с мека постелка или легло с правилен размер
Не се запълва с вещи и животното не се прогонва от него
За котките – е на по-висока позиция (рафт, котешко дърво), ако предпочитат да наблюдават отгоре

Рутина и предсказуемост

Редовните ритуали – еднакви часове за хранене, разходка, игра и лягане – помагат на нервната система на животното да се успокои. Котките и кучетата разчитат на предсказуемостта, и тя буквално намалява нивата им на стрес. Промените в режима – нов член на семейството, преместване или чести гости – могат временно да нарушат съня. Дайте на любимеца си малко повече тишина и рутина в такива периоди.

Кога сънът може да е сигнал за проблем?

Не абсолютният брой часове, а промяната в навиците е важният сигнал. Потърсете ветеринарен съвет, ако забележите:

Животното изведнъж спи много повече или много по-малко от обичайното
Промяната в съня е придружена от загуба на апетит, летаргия или промяна в теглото
Чувате силно хъркане или затруднено дишане насън
Животното не може да намери удобна позиция и постоянно се размества
Наблюдавате дезориентация или объркване след събуждане

Тези признаци могат да са свързани с хормонален дисбаланс, болки в ставите, инфекция или друг здравословен проблем, изискващ ветеринарно внимание.

Малки стъпки за по-добра почивка

Не е нужно да правите коренни промени. Ето пет прости навика, които правят разлика:

Осигурете постоянно, тихо и удобно място за сън
Спазвайте рутина – редовни часове за хранене и почивка
Не будете животното без нужда, особено по времето на дълбок сън
Намалете шума в близост до кътчето за почивка
Наблюдавайте промените в навиците – вие познавате животното си най-добре

Уморен, недоспал домашен любимец е по-раздразнителен, по-малко игрив и по-склонен към нежелани поведения – точно като нас. Инвестицията в качествена почивка е форма на грижа, която не струва нищо.

Заключение

Сънът е биологична необходимост, не каприз. Котките и кучетата имат нужда от значително повече почивка от хората, и спокойната, предвидима среда е от ключово значение за тяхното благополучие. Следващия път, когато видите домашния си любимец свит в кътчето му и дълбоко заспал, усмихнете – той прави точно онова, от което се нуждае.

А ако решите да промените нещо в дома в полза на по-добрата му почивка, знайте: дори едно малко, тихо кътче с мека постелка може да направи голяма разлика.

Източници

Заболяванията на бъбреците, пикочния мехур и пикочните пътища са сред най-важните здравословни проблеми при котките. Някои от тях, като хроничното бъбречно заболяване, се развиват бавно в продължение на месеци или години. Други, като запушването на уретрата при котарак, могат да се превърнат в животозастрашаваща спешност само за часове до дни. [1,5,6,9]

Проблемът е, че много уринарни заболявания дават почти еднакви симптоми. Котка с идиопатичен цистит, камък в пикочния мехур, бактериална инфекция или запушена уретра може да ходи често до тоалетната, да се напъва, да мяука от болка и да отделя кръв в урината. Въпреки сходните признаци, лечението е напълно различно. Именно затова е опасно да се предполага, че всяка котка с болезнено уриниране има „инфекция“ и автоматично се нуждае от антибиотик. [5,11]

Съвременните ветеринарни ръководства препоръчват терминът FLUTD – feline lower urinary tract disease да се разбира като общо название за заболявания на долните пикочни пътища, а не като конкретна диагноза. Зад симптомите могат да стоят идиопатичен цистит, уролити, бактериална инфекция, уретрални тапи, тумори или други заболявания. [5]

При бъбречните заболявания ситуацията е подобна. Увеличената жажда и уриниране могат да бъдат резултат от хронично бъбречно заболяване, но също така от диабет, хипертиреоидизъм и други заболявания. Затова диагнозата обикновено се поставя чрез комбинация от кръвни изследвания, анализ на урината, измерване на кръвното налягане и образна диагностика. [1,6,8]

Тази статия е с образователна цел и не заменя прегледа от ветеринарен лекар. Не давайте антибиотици, обезболяващи, диуретици, добавки за подкиселяване на урината или други лекарства без ветеринарна препоръка.

Кога проблемът с уринирането е спешен?

Най-важният спешен случай е котка, която се напъва да уринира, но не отделя урина или отделя само няколко капки. Това е особено опасно при мъжки котки. Уретрата на котарака е сравнително тясна и може да се запуши от уретрална тапа, камъче, възпалителен материал или комбинация от тях. [1,5,9]

Потърсете спешна ветеринарна помощ при:

многократни безрезултатни опити за уриниране;
само няколко капки урина въпреки постоянното напъване;
силна болка или мяукане в тоалетната;
твърд и болезнен корем;
повръщане, силна отпадналост или колапс заедно с проблем при уринирането;
внезапна липса на урина;
подозрение за поглъщане на истинска лилия или антифриз;
кръв в урината, съчетана със силна болка и влошено общо състояние;
внезапна слепота при по-възрастна котка с известно бъбречно заболяване;
бързо влошаване на котка с хронично бъбречно заболяване.

Уретралното запушване понякога се бърка със запек, защото котката стои дълго в тоалетната и се напъва. Ако не сте сигурни дали котката се опитва да уринира или да се изходи, приемете ситуацията като потенциално спешна. [5,9]

1. Котешки идиопатичен цистит (FIC)

Какво представлява?

Котешкият идиопатичен цистит, съкратено FIC, е най-честата причина за симптоми от долните пикочни пътища при много иначе здрави възрастни котки. „Идиопатичен“ означава, че не е открита една конкретна причина като бактерия, камък или тумор. [5]

В миналото проблемът често се разглеждаше главно като заболяване на пикочния мехур. По-новите данни показват, че картината е по-сложна. FIC вероятно е свързан с взаимодействие между нервната система, хормоналния отговор към стрес, чувствителността към заплахи и пикочния мехур. Затова международните насоки препоръчват заболяването да се разглежда като по-широк системен проблем, а не просто като „инфекция на мехура“. [5]

Рискови фактори могат да бъдат живот само на закрито, затлъстяване, ниска физическа активност, напрежение между котки, чести промени в средата, липса на достатъчно места за скриване и почивка, неподходящи тоалетни и други източници на хроничен стрес. Това не означава, че стопанинът е „причинил“ заболяването – отделните котки имат различна чувствителност към средата. [5]

Типични симптоми

много често уриниране на малки количества;
напъване;
болезнено уриниране;
кръв в урината;
уриниране извън тоалетната;
близане около гениталиите;
мяукане или неспокойствие при уриниране;
повтарящи се епизоди, между които котката изглежда напълно нормално.

Как се диагностицира?

Няма един кръвен или уринен тест, който да доказва FIC. Това е диагноза на изключването. Ветеринарният лекар трябва да прецени дали има друга причина за симптомите. [5]

Изследванията могат да включват:

физикален преглед и палпация на пикочния мехур;
анализ на урината;
измерване на относителното тегло и pH на урината;
микроскопско изследване на седимента;
бактериална култура при показания;
рентгенография;
ехография на пикочния мехур и бъбреците;
при нетипични или повтарящи се случаи – допълнителна образна диагностика или цистоскопия.

Лечение

Острият епизод при много котки отшумява в рамките на няколко дни, но това не означава, че заболяването трябва да бъде игнорирано. FIC е болезнено състояние и адекватното обезболяване е важна част от лечението. Конкретното лекарство се избира от ветеринарния лекар според бъбречната функция, общото състояние и останалите рискове. [5]

Основата на дългосрочното лечение е така наречената мултимодална промяна на средата – MEMO. Целта е котката да има повече контрол върху средата си и по-малко ситуации, които възприема като заплаха. [5]

Това може да включва:

достатъчно чисти тоалетни на тихи места;
няколко отделни източника на вода;
повече влажна храна, когато е подходяща;
места за скриване;
високи места за наблюдение;
ежедневна игра;
отделни хранителни и водни станции в дом с няколко котки;
намаляване на напрежението между котките;
предвидим режим;
контрол на затлъстяването.

Антибиотик не е стандартно лечение на FIC, защото при това заболяване обикновено няма бактериална инфекция. Подкиселяването на урината също не е автоматично необходимо, освен ако няма конкретен проблем като струвитни уролити. [5]

Източници: [1], [5]

2. Запушване на уретрата – една от най-опасните уринарни спешности

Какво представлява?

Уретрата е тръбичката, по която урината напуска пикочния мехур. При запушване урината не може да излезе. Мъжките котки са особено предразположени поради анатомията на уретрата си. [5,9]

Запушването може да бъде причинено от уретрална тапа, малък камък, възпалителен материал, стеснение, тумор или по-рядко друг механичен проблем. FIC също може да бъде фон за развитие на запушване. [5,9]

Когато урината не може да напусне тялото, се натрупват отпадни вещества и калий. Високият калий може да наруши електрическата активност на сърцето. Ако запушването остане пълно, се развиват азотемия, уремия и животозастрашаващи електролитни нарушения. [9]

Симптоми

постоянно влизане в тоалетната;
силно напъване без урина;
няколко капки урина вместо нормална локва;
силно мяукане;
близане на пениса;
неспокойствие или криене;
болезнен и увеличен пикочен мехур;
по-късно – повръщане и отказ от храна;
слабост;
понижена телесна температура;
нарушен сърдечен ритъм;
колапс, кома и смърт при нелекувано пълно запушване.

Изследвания

Диагнозата често се подозира още при физикалния преглед, когато се открие твърд, напрегнат и болезнен пикочен мехур. [9]

Допълнително се правят:

кръвни изследвания за креатинин и урея;
измерване на калий и други електролити;
оценка на киселинно-алкалното равновесие;
ЕКГ при съмнение за опасна хиперкалиемия;
анализ на урината;
рентгенови снимки за камъни;
ехография според случая.

Лечение

Това е ветеринарна спешност. При тежко болна котка първо се стабилизират кръвообращението и опасните електролитни нарушения. След това запушването обикновено се отстранява чрез внимателно поставяне на уринарен катетър под подходяща седация или анестезия и с адекватно обезболяване. [5,9]

След отпушването котката често остава в клиника за наблюдение. Причината е, че може да развие така наречената постобструктивна диуреза – бъбреците произвеждат много голямо количество урина след освобождаване на запушването. Ако загубите на течности и електролити не бъдат компенсирани, котката може отново да се обезводни. [9]

При повтарящи се или невъзможни за контролиране запушвания при котарак може да се обсъди операция перинеална уретростомия, при която се създава по-широк постоянен отвор на уретрата. Тя намалява риска от бъдещо механично запушване, но не лекува всички причини за заболяване на пикочния мехур и не премахва необходимостта от последващи грижи. [1,5]

Важно: някои по-стари ветеринарни източници описват домашна манипулация на пениса при подозирана уретрална тапа. Това не е подходящ съвременен съвет за стопанина. Настоящите ръководства третират уретралното запушване като болезнена спешност, която трябва да бъде стабилизирана и отпушена от ветеринарен лекар. [5,9]

Източници: [1], [5], [9]

3. Камъни в пикочния мехур – уролитиаза

Какво представлява?

Минералите в урината могат да образуват кристали, а при подходящи условия кристалният материал може да участва във формирането на по-големи структури – уролити или пикочни камъни. Камъни могат да се образуват в бъбреците, уретерите, пикочния мехур или уретрата. [10]

Двата най-важни типа при котките са струвит и калциев оксалат. Те се държат различно и затова е важно да не се лекуват „на сляпо“. [1,10]

Симптоми

кръв в урината;
често уриниране;
напъване;
болезнено уриниране;
уриниране извън тоалетната;
понякога липса на симптоми;
при навлизане на камък в уретрата – пълно запушване.

Важно е да се знае, че кристали в урината и камъни не са едно и също. Котка може да има кристали без камъни, а котка с камъни понякога няма характерни кристали в изследваната уринна проба. [1,5,10]

Изследвания

анализ на урината;
изследване на уринния седимент;
pH и относително тегло на урината;
урокултура при подозрение за инфекция;
рентгенография;
ехография;
кръвна биохимия;
при калциево-оксалатни камъни – оценка на калция в кръвта;
лабораторен анализ на отстранения камък.

Лечение на струвитни камъни

При котките много струвитни камъни са стерилни и могат да бъдат разтворени чрез специална ветеринарна диета за разтваряне на струвит. Тя променя състава на урината така, че камъкът постепенно да се разтвори. Необходим е контрол с образни изследвания и анализ на урината. [10]

Диетата трябва да бъде хранена според указанията на ветеринарния лекар. Добавянето на други храни и добавки може да промени минералния баланс и да попречи на лечението.

Лечение на калциево-оксалатни камъни

Калциево-оксалатните камъни не могат надеждно да бъдат разтворени с диета. Ако създават проблем, те обикновено трябва да бъдат отстранени чрез хирургичен или минимално инвазивен метод. След това храненето и приемът на вода се коригират, за да се намали рискът от рецидив. [10]

Самостоятелното даване на „подкиселяващи“ продукти е неподходящо. Прекомерното подкиселяване на урината, което може да бъде полезно в определени струвитни ситуации, не е подходящо за котка, склонна към калциево-оксалатни камъни. [1,10]

Източници: [1], [10]

4. Бактериален цистит и инфекция на пикочните пътища

Какво представлява?

Бактериалният цистит е инфекция на пикочния мехур. Въпреки че при хората болезненото уриниране много често означава инфекция, при млади и иначе здрави котки бактериалната инфекция е много по-малко честа причина за симптомите от FIC. [5,11]

Рискът за истинска бактериална инфекция се увеличава при по-възрастни котки и при пациенти с хронично бъбречно заболяване, диабет, нарушения в концентрацията на урината, анатомични проблеми, уринарни катетри или други предразполагащи заболявания. [3,5]

Симптоми

често уриниране;
болка и напъване;
кръв в урината;
силна или необичайна миризма;
уриниране извън тоалетната;
понякога липса на видими симптоми.

Изследвания

Основните изследвания са анализ на урината и бактериална култура. При культура е за предпочитане пробата да бъде взета чрез цистоцентеза – стерилно извличане на урина директно от пикочния мехур с игла. Това намалява риска бактериите от външните полови органи или крайната част на уретрата да замърсят пробата. [1,3,11]

В уринния седимент ветеринарният лекар търси:

бели кръвни клетки;
червени кръвни клетки;
бактерии;
кристали;
други клетки и цилиндри.

При повтарящи се инфекции е важно да се търси причината, която позволява на инфекцията да се връща. Това може да изисква кръвни изследвания, ехография, рентгенография или други изследвания. [3,11]

Лечение

При клинично значима бактериална инфекция антибиотикът по възможност се избира според резултата от урокултура и антибиограма. Това е особено важно при повтарящи се инфекции или когато предишно лечение не е помогнало. [3,11]

Съвременните препоръки подчертават, че намирането на бактерии в урината на котка без клинични симптоми – субклинична бактериурия – невинаги означава, че трябва да се дава антибиотик. Ненужното лечение може да насърчи антибиотичната резистентност. [5,11]

При истинска инфекция също трябва да се овладее болката и да се коригират предразполагащите фактори – например камък, задържане на урина или диабет.

Източници: [1], [3], [5], [11]

5. Пиелонефрит – бактериална инфекция на бъбрека

Какво представлява?

Пиелонефритът е бактериална инфекция на бъбречната тъкан и бъбречното легенче. Инфекцията често достига до бъбрека, като се изкачва нагоре от долните пикочни пътища, въпреки че е възможно разпространение и чрез кръвта. Escherichia coli е сред най-честите причинители. [3,12]

Пиелонефритът може да причини остро бъбречно увреждане и затова изисква по-сериозен подход от обикновен цистит. [3,12]

Симптоми

температура;
отпадналост;
намален апетит;
повръщане;
обезводняване;
болка около бъбреците или корема;
увеличена жажда;
увеличено уриниране;
понякога кръв в урината;
при тежки случаи – признаци на бъбречна недостатъчност.

Проблемът е, че симптомите понякога са много неспецифични. Някои котки с пиелонефрит нямат очевидни признаци на цистит. [3]

Изследвания

пълна кръвна картина;
биохимия – включително креатинин и урея;
електролити;
анализ на урината;
бактериална култура от подходящо взета проба;
ехография на бъбреците и уретерите;
при определени случаи – допълнителни специализирани култури или процедури.

Културата е много важна както за диагнозата, така и за избора на антибиотик. При ехография могат да се видят промени в бъбречното легенче или уретера, но нито една ехографска промяна сама по себе си не доказва пиелонефрит. [3,12]

Лечение

Използва се антибиотик, който е подходящ за инфекция в бъбречната тъкан, а не просто лекарство, което се концентрира добре в урината. Изборът се коригира според бактериалната култура и чувствителността на изолирания микроорганизъм. [3,12]

При обезводняване, азотемия или остро бъбречно увреждане може да бъде необходима интравенозна флуидна терапия и хоспитализация. След лечението често се правят контролни изследвания.

Източници: [1], [3], [12]

6. Хронично бъбречно заболяване (ХБЗ / CKD)

Какво представлява?

Хроничното бъбречно заболяване е постепенно и необратимо намаляване на нормалната бъбречна функция, което продължава месеци или години. То е особено важно при по-възрастните котки. [1,2,6,8]

Бъбреците имат голям функционален резерв. Затова котката може дълго време да изглежда здрава, въпреки че вече има значима загуба на бъбречна функция. Качените ветеринарни книги подчертават именно тази способност на бъбреците да компенсират, което обяснява защо ранното заболяване лесно остава незабелязано. [1,2]

Днес вместо общото понятие „хронична бъбречна недостатъчност“ все по-често се използва хронично бъбречно заболяване, защото болестта представлява спектър – от ранно увреждане без видими симптоми до тежка уремия. [6,8]

Ранни симптоми

пиене на повече вода;
по-големи количества урина;
по-големи бучки в котешката тоалетна;
постепенно отслабване;
намаляване на мускулната маса;
по-лош вид на козината;
леко намален апетит.

Симптоми при напреднало заболяване

значително отслабване;
обезводняване;
гадене;
намален или липсващ апетит;
повръщане;
слабост;
лош дъх;
язви в устата при тежка уремия;
анемия;
високо кръвно налягане;
в крайните стадии – тежка отпадналост и неврологични признаци.

Как се диагностицира?

Един повишен креатинин не е достатъчен за правилна оценка. Съвременният подход разглежда няколко показателя заедно. [6,8]

Креатинин – отпаден продукт, който се повишава при намалена филтрация.
SDMA – друг маркер за бъбречната филтрация, който е по-малко зависим от мускулната маса.
Урея/BUN – може да се повиши при бъбречно заболяване, но се влияе и от други фактори.
Фосфор.
Калий и други електролити.
Пълна кръвна картина – включително за анемия.
Анализ на урината.
Относително тегло на урината – показва способността на бъбреците да концентрират урината.
UPC – съотношение протеин/креатинин в урината.
Кръвно налягане.
Ехография или рентгенография според случая.

Какво е IRIS стадий?

International Renal Interest Society – IRIS – използва система от четири стадия на хроничното бъбречно заболяване. Стадирането се извършва след като ХБЗ вече е установено и котката е стабилна и адекватно хидратирана. Основните показатели са серумният креатинин и SDMA. След това пациентът се подстадира според протеинурията и систолното кръвно налягане. [6]

Това е важно, защото котка с ранен стадий и без симптоми има различни нужди от котка с тежка уремия, анемия и обезводняване.

Лечение

В повечето случаи вече загубената бъбречна тъкан не може да бъде възстановена. Целите са да се забави прогресията, да се коригират усложненията и да се поддържа добро качество на живот. [6,7,8]

Бъбречна диета

Специализираните ветеринарни бъбречни диети са една от най-добре подкрепените терапии при котки с ХБЗ. IRIS препоръчва те да бъдат обмисляни при стадий 2 и препоръчвани при стадии 3 и 4. [7]

Важен момент е, че бъбречната диета не означава просто „храна с малко протеин“. Тези храни обикновено са създадени с контролирано съдържание на фосфор, подходящо количество висококачествен белтък, по-висока енергийна плътност, добавени витамини и други адаптации. Контролът на фосфора е особено важен. [7]

Ако хранителната промяна не е достатъчна за контрол на фосфора, ветеринарният лекар може да добави фосфат-свързващ препарат. Той трябва да се използва с храната и под лабораторен контрол. [6,7]

Хидратация

Котките с ХБЗ често губят способността да концентрират урината и затова губят повече вода. Постоянният достъп до прясна вода е задължителен. Влажната храна също може да увеличи приема на вода. [1,6]

При определени котки ветеринарният лекар може да препоръча периодични подкожни течности. Те не са автоматично необходими за всяка котка с ранно ХБЗ и количеството трябва да бъде индивидуално определено.

Други усложнения, които се лекуват

високо кръвно налягане;
протеинурия;
ниски нива на калий;
метаболитна ацидоза;
гадене и повръщане;
липса на апетит;
анемия;
бактериални инфекции;
обструкция на уретер.

Редовното проследяване е съществено, защото лечението трябва да се адаптира с промяната на заболяването. [6]

Източници: [1], [2], [6], [7], [8]

7. Остро бъбречно увреждане (AKI)

Какво представлява?

Острото бъбречно увреждане означава внезапно намаляване на бъбречната функция. За разлика от хроничното бъбречно заболяване, което обикновено се развива бавно, AKI може да се появи в рамките на часове или дни. [13]

Причините включват токсини, тежко обезводняване или шок, нарушено кръвоснабдяване на бъбреците, инфекции, някои лекарства и продължително запушване на отделителната система. [1,13]

Особено опасни токсини

Истинските лилии от родовете Lilium и Hemerocallis са изключително опасни за котките. Поглъщане на част от лист, цвят, прашец или вода от ваза с истински лилии може да доведе до тежко бъбречно увреждане. [17]

Друга класическа причина е етиленгликолът, използван в някои видове антифриз. Метаболитите му могат да причинят тежка метаболитна ацидоза и образуване на калциево-оксалатни кристали в бъбречните каналчета. [18]

При подозрение за лилия или антифриз не се чака появата на симптоми. Ранното ветеринарно лечение има огромно значение за прогнозата.

Симптоми на AKI

внезапен отказ от храна;
повръщане;
силна отпадналост;
обезводняване;
промени в количеството урина;
много урина или обратното – много малко урина;
пълна липса на урина при тежки случаи;
болезненост около бъбреците;
язви в устата при тежка уремия;
неврологични симптоми при тежки метаболитни нарушения.

Диагностика

серийни измервания на креатинин;
урея;
електролити;
кръвни газове при тежки случаи;
анализ на урината и седимента;
измерване на количеството произведена урина;
ехография;
тестове за конкретен токсин или инфекция според историята.

IRIS използва система за степенуване на AKI от I до V, която помага да се оцени тежестта и да се проследи пациентът. Дори сравнително малко увеличение на креатинина спрямо обичайната стойност на конкретната котка може да има значение. [13]

Лечение

Първо се лекува конкретната причина, когато е възможно. Течностите се прилагат внимателно според състоянието и реалните загуби. Ветеринарният лекар следи електролитите, киселинно-алкалното състояние, кръвното налягане и количеството урина. [13]

При някои тежки случаи е необходима диализа или друга форма на бъбречно-заместителна терапия, докато бъбреците имат възможност да се възстановят. За разлика от напредналото хронично заболяване, при AKI понякога е възможно значително възстановяване на функцията, ако котката бъде поддържана през критичния период. [8,13]

Източници: [1], [8], [13], [17], [18]

8. Камъни в бъбреците и запушване на уретер

Какво представлява?

Уретерите са тънките тръбички, които отвеждат урината от бъбреците към пикочния мехур. Камък в бъбрека може да не причинява никакви симптоми, но ако навлезе в уретера и го запуши, ситуацията става сериозна. [10]

При котките калциево-оксалатните камъни са особено важни за горните пикочни пътища. Запушването може да доведе до разширяване на бъбречното легенче – хидронефроза – и постепенно разрушаване на функцията на засегнатия бъбрек. [10]

Ако е запушен само единият уретер, другият бъбрек може временно да компенсира и симптомите да са слаби. Това е една от причините проблемът понякога да се открива късно. [10]

Симптоми

болка в корема или около бъбреците;
намален апетит;
повръщане;
отпадналост;
повишен креатинин;
при двустранно запушване – тежко остро бъбречно увреждане;
понякога почти липсващи външни симптоми при едностранно запушване.

Изследвания

кръвна биохимия;
анализ на урината;
рентгенография;
ехография на бъбреците и уретерите;
при сложни случаи – по-специализирана образна диагностика.

Лечение

При стабилни пациенти в някои случаи може първо да се опита медицинско лечение с внимателно наблюдение, но продължаващата обструкция може да унищожи бъбречната функция. [19]

При неподдаващо се на лечение запушване съвременната специализирана ветеринарна медицина разполага с методи като уретерален стент или subcutaneous ureteral bypass – SUB, който създава алтернативен път за урината от бъбрека към пикочния мехур. Те се извършват в специализирани центрове. [19]

Терапията при камъни в бъбрека не е автоматично същата като при струвитен камък в пикочния мехур. Местоположението и минералният състав имат голямо значение.

Източници: [10], [19]

9. Протеинурия и гломерулно бъбречно заболяване

Какво представлява?

Гломерулите са микроскопичните филтри на бъбрека. При определени бъбречни заболявания тяхната филтрираща бариера се уврежда и в урината преминава прекалено много белтък. Това се нарича бъбречна протеинурия. [15]

Малко количество протеин на обикновена тест-лента не доказва гломерулно заболяване. Кръв, възпаление и инфекция на пикочните пътища също могат да увеличат белтъка в урината. Затова резултатът трябва да бъде интерпретиран заедно с уринния седимент и други изследвания. [15]

Симптоми

Някои котки нямат видими симптоми в началото. При по-тежка загуба на белтък или бъбречно заболяване могат да се появят:

отслабване;
намален апетит;
увеличена жажда и уриниране;
отоци;
събиране на течност в корема;
високо кръвно налягане;
повишен риск от образуване на тромби при някои тежки гломерулни заболявания.

Изследвания

Основният количествен тест е UPC – съотношение между протеин и креатинин в урината. Обикновено е важно резултатът да бъде потвърден с повторни проби при стабилен пациент и без активно възпаление или кървене в пикочните пътища. [6,15]

Може да се изследват още:

кръвна картина;
креатинин и SDMA;
албумин и общ белтък;
холестерол;
кръвно налягане;
изследвания за инфекциозни, възпалителни или неопластични заболявания;
ехография;
при внимателно подбрани пациенти – бъбречна биопсия.

Лечение

Първо се търси и, ако е възможно, се лекува основното заболяване. При постоянна бъбречна протеинурия ветеринарният лекар може да използва лекарства, които влияят върху ренин-ангиотензин-алдостероновата система и намаляват загубата на протеин през бъбреците. [6]

Кръвното налягане трябва да бъде контролирано, а при съпътстващо ХБЗ се прилагат и останалите принципи за бъбречна защита, включително подходящо хранене и контрол на фосфора според стадия. [6]

Източници: [1], [6], [15]

10. Поликистозна бъбречна болест (PKD)

Какво представлява?

Поликистозната бъбречна болест е наследствено заболяване, при което в бъбреците се образуват множество кисти, изпълнени с течност. С времето те могат постепенно да заменят нормалната бъбречна тъкан и да доведат до хронично бъбречно заболяване. [1,4,14]

PKD е особено добре позната при персийските котки и породите с персийски произход, включително Himalayan. Заболяването е свързано с мутация в гена PKD1 и се наследява автозомно доминантно. [4]

Това означава, че една засегната котка може да предаде генетичния вариант на потомството си. Поради тази причина генетичният контрол има голямо значение в развъдните програми. [4,14]

Симптоми

Кистите могат да бъдат налице от ранна възраст, но симптомите често се появяват много по-късно, когато бъбречната функция вече е значително засегната. [1,14]

увеличена жажда;
често и обилно уриниране;
намален апетит;
отслабване;
гадене;
повръщане;
отпадналост;
по-късно – симптомите на хронично бъбречно заболяване.

Изследвания

Ехографията е основен метод за визуализиране на кистите. Генетичното изследване може да покаже дали котката носи свързания с PKD генетичен вариант, което е особено важно при животни за разплод. [4,14]

Паралелно се следят креатинин, SDMA, урина, кръвно налягане и останалите показатели за бъбречна функция.

Лечение

Няма стандартно лечение, което да премахне множеството бъбречни кисти или да поправи генетичната причина. Терапията е насочена към контрол на развилото се хронично бъбречно заболяване: подходящо хранене, контрол на фосфора, хидратацията, кръвното налягане, протеинурията и другите усложнения. [6,14]

Най-ефективната профилактика на наследственото разпространение е засегнатите котки да не се използват за разплод.

Източници: [1], [4], [6], [14]

11. Високо кръвно налягане при котка с бъбречно заболяване

Какво представлява?

Артериалната хипертония е често усложнение на хроничното бъбречно заболяване. Връзката е двупосочна: бъбречното заболяване може да допринесе за повишаване на кръвното налягане, а продължителното високо налягане може допълнително да уврежда бъбреците. [1,6,16]

Особено опасното е, че котката може да има високо кръвно налягане без очевидни симптоми, докато не настъпи увреждане на орган-мишена.

Какви органи могат да бъдат засегнати?

очи – кръвоизливи и отлепване на ретината;
мозък – дезориентация, промяна в поведението, гърчове;
сърце – промени в сърдечния мускул;
бъбреци – допълнително увреждане и прогресия на заболяването.

Внезапната слепота при възрастна котка е класически повод незабавно да бъде измерено кръвното налягане.

Диагностика

Налягането се измерва с малък маншет и Doppler или друг подходящ апарат. Не е желателно диагнозата да се поставя по едно единствено случайно високо измерване, защото стресът от клиниката може временно да повиши стойността. [6,16]

IRIS използва кръвното налягане и риска от увреждане на органи като част от подстадирането на котките с хронично бъбречно заболяване. При устойчиво систолно налягане от 160 mmHg или повече рискът за увреждане на органи става клинично значим и трябва да бъде оценен от ветеринарен лекар. При наличие на вече настъпило органно увреждане лечението не трябва да се отлага само за да се натрупат допълнителни измервания. [6,16]

Лечение

При котките често се използват антихипертензивни лекарства като калциеви антагонисти или лекарства, влияещи върху ренин-ангиотензиновата система. Конкретният медикамент и целевото налягане се определят от ветеринарния лекар. [6]

След започване на терапията налягането се измерва повторно. Следят се и креатининът, SDMA и останалите показатели, защото прекалено рязкото понижаване на налягането също може да бъде нежелано.

Източници: [1], [6], [16]

12. Уринарна инконтиненция и нарушения в изпразването на пикочния мехур

Какво представлява?

Инконтиненцията означава загуба на нормален контрол върху отделянето на урина. Тя трябва да се различава от уриниране извън тоалетната поради болка, стрес или поведенчески проблем. [1]

Котка с цистит например може съзнателно да уринира върху легло или килим, защото свързва тоалетната с болка. Това не е истинска инконтиненция. При инконтиненцията урината може да изтича без котката да има нормален контрол. [1]

Възможни причини

неврологично заболяване;
увреждане на гръбначния мозък;
травма на опашката и сакралната област;
вроден ектопичен уретер;
прекомерно разтегнат пикочен мехур след повтарящи се запушвания;
нарушена функция на сфинктера;
други по-редки анатомични проблеми.

Симптоми

капки урина по време на сън или ходене;
мокра козина около гениталиите;
постоянно малко количество урина на местата, където котката лежи;
дразнене на кожата;
понякога необичайно голям и трудно изпразващ се пикочен мехур.

Изследвания

неврологичен преглед;
палпация на пикочния мехур;
анализ и култура на урината;
рентгенография;
ехография;
контрастни изследвания;
при определени пациенти – CT, MRI или други специализирани изследвания.

Лечение

То зависи изцяло от причината. Вроден анатомичен дефект може да изисква хирургия. Неврологичен проблем може да изисква лечение на основното заболяване и помощ при изпразване на пикочния мехур. Бактериалните инфекции трябва да се контролират, ако възникнат вторично. [1]

Котка с постоянно капене на урина не трябва автоматично да се приема за „нечиста“ или „сърдита“. Първата стъпка е медицинска оценка.

Източници: [1]

Как ветеринарният лекар изследва котка с уринарен проблем?

Симптомите сами по себе си рядко показват точната диагноза. Например кръвта в урината може да се наблюдава при FIC, камъни, инфекция, травма или тумор. Напъването може да се наблюдава както при болезнен цистит, така и при животозастрашаващо запушване. [5]

Обичайният диагностичен процес може да включва следните стъпки:

История. Ветеринарният лекар пита колко често котката уринира, какво количество отделя, има ли кръв, какво яде, колко вода пие, какви лекарства приема и имало ли е предишни епизоди.
Физикален преглед. Проверяват се хидратацията, пикочният мехур, бъбреците, теглото, мускулната маса и общото състояние.
Анализ на урината. Един от най-важните тестове за уринарни заболявания. Оценяват се концентрацията, pH, белтъкът, кръвта, глюкозата и уринният седимент. [8]
Урокултура. Използва се при подозрение за бактериална инфекция. Пробата чрез цистоцентеза обикновено е най-надеждна. [3,11]
Кръвни изследвания. Включват креатинин, SDMA, урея, фосфор, калий и други показатели.
UPC. Използва се за количествена оценка на протеинурията.
Измерване на кръвното налягане. Особено важно при хронично бъбречно заболяване.
Рентгенография. Полезна при много видове камъни и някои анатомични проблеми.
Ехография. Позволява оценка на бъбреците, пикочния мехур, уретерите и околните структури.

Как стопанинът може да подпомага здравето на бъбреците и пикочните пътища?

1. Наблюдавайте котешката тоалетна

Една от най-полезните „диагностични системи“ у дома е самата тоалетна. Следете:

колко често котката влиза;
какъв е размерът на бучките урина;
има ли внезапна промяна;
има ли кръв;
напъва ли се;
има ли урина извън тоалетната.

Много по-големи бучки от обикновено могат да бъдат признак на увеличено производство на урина. Многобройни много малки бучки могат да насочат към проблем в долните пикочни пътища.

2. Поддържайте добър прием на вода

При много уринарни заболявания по-разредената урина и редовното изпразване на пикочния мехур са полезни. Начините за насърчаване на пиенето включват:

няколко купички на различни места;
широки купички, при които мустаците не опират в ръба;
прясна вода;
фонтан, ако котката го предпочита;
влажна храна, когато е подходяща за конкретното заболяване.

При бъбречно заболяване не ограничавайте водата. Котката трябва да има свободен достъп до вода. [6]

3. Осигурете достатъчно тоалетни

В дома с няколко котки трябва да има достатъчно чисти и удобно разположени тоалетни. Тоалетна, блокирана от друга котка или поставена на шумно място, може да създаде хронично напрежение. [5]

Наказването на котка за уриниране извън тоалетната е неподходящо. Болката и стресът могат да бъдат част от самото заболяване, а наказанието може да увеличи проблема.

4. Не използвайте универсални „уринарни добавки“ без диагноза

Няма една добавка или една „уринарна диета“, която да е подходяща за всички котки. Струвитен камък и калциево-оксалатен камък например изискват различен подход. Хроничното бъбречно заболяване също има хранителни изисквания, които са различни от тези при здрава млада котка с FIC. [6,7,10]

5. Следете теглото

Отслабването може да бъде един от първите забележими признаци на хронично бъбречно заболяване. От друга страна, затлъстяването е рисков фактор за някои заболявания на долните пикочни пътища. [5,6]

Практично е възрастна или възрастна котка да се претегля редовно и стойностите да се записват.

6. Правете профилактични изследвания при възрастните котки

Тъй като ранното хронично бъбречно заболяване може да няма видими симптоми, периодичните изследвания на кръв и урина са много по-полезни от изчакването котката да започне да повръща или да спре да се храни. [6]

При котка с повишен риск ветеринарният лекар може да проследява:

тегло и мускулна маса;
креатинин;
SDMA;
анализ и относително тегло на урината;
UPC;
кръвно налягане;
фосфор и електролити.

Най-важните разлики, които стопанинът трябва да запомни

Често и болезнено уриниране не означава автоматично бактериална инфекция. FIC е много честа причина при иначе здрави възрастни котки. [5]
Напъване без урина при котарак е спешност. Не чакайте до следващия ден. [9]
Кристалите и камъните не са едно и също. Не всеки кристал изисква лечение. [10]
Струвитните и калциево-оксалатните камъни не се лекуват еднакво. [10]
Увеличеното пиене и уриниране може да е ранен признак на бъбречно заболяване. [1,6]
Един нормален креатинин не винаги изключва ранно ХБЗ. Тенденцията във времето, SDMA, урината и другите показатели също имат значение. [6]
Бъбречното заболяване и високото кръвно налягане често вървят заедно. [6,16]
Истинските лилии са медицинска спешност за котките дори преди да има симптоми. [17]

Заключение

Здравето на пикочните пътища и бъбреците при котката не може да се оценява само по един симптом. Кръвта в урината, напъването, честото ходене до тоалетната и уринирането извън нея могат да се появят при няколко напълно различни заболявания. Също така повишената жажда и големите количества урина невинаги изглеждат тревожни на пръв поглед, но могат да бъдат ранна следа за хронично бъбречно заболяване.

При заболяванията на долните пикочни пътища основният принцип е да се установи причината, а не просто да се лекуват симптомите. FIC изисква контрол на болката и подобряване на средата, бактериалната инфекция изисква правилно доказване и целенасочен антибиотик, струвитните камъни често могат да се разтворят с подходяща диета, а калциево-оксалатните обикновено не могат.

При бъбречните заболявания ранното откриване е особено важно. Съвременната оценка включва не само креатинин, а комбинация от SDMA, анализ на урината, UPC, кръвно налягане, електролити, фосфор и образна диагностика. IRIS стадирането позволява лечението да бъде адаптирано към конкретната котка.

И накрая, има един симптом, който никога не трябва да бъде наблюдаван у дома с надеждата да отмине: котка, която многократно се напъва да уринира, но не отделя урина, трябва да бъде прегледана спешно. Особено при котараците това може да бъде уретрално запушване и животът на животното зависи от бързото възстановяване на нормалния отток на урината.

Използвани източници

Eldredge, D. M., Carlson, D. G., Carlson, L. D., Giffin, J. M. Cat Owner's Home Veterinary Handbook, 3rd Edition. Wiley Publishing, 2008. Раздели: The Kidneys; Pyelonephritis; Kidney Failure; Polycystic Kidney Disease; Hypertension; Feline Lower Urinary Tract Disease; Urethral Obstruction; Cystitis; Uroliths; Urinary Incontinence.
Shojai, A. D. Complete Care for Your Aging Cat, 2nd Edition. FurryMuse Publications, 2010. Раздели за бъбречно заболяване при възрастните котки, лабораторна диагностика, кръвно налягане, хранене и поддържаща терапия.
Weese, J. S., Evason, M., editors. Infectious Diseases of the Dog and Cat: A Color Handbook. CRC Press, 2020. Chapter 4: Genitourinary Diseases – Bacterial Cystitis and Pyelonephritis.
Bell, J. S., Cavanagh, K. E., Tilley, L. P., Smith, F. W. K. Veterinary Medical Guide to Dog and Cat Breeds. Teton NewMedia / CRC Press, 2012. Раздели за наследствена поликистозна бъбречна болест при персийски и свързани породи.
Taylor, S., Boysen, S., Buffington, T., Chalhoub, S., Defauw, P., Delgado, M. M., Gunn-Moore, D., Korman, R., et al. 2025 iCatCare consensus guidelines on the diagnosis and management of lower urinary tract diseases in cats. Journal of Feline Medicine and Surgery, 2025. doi: 10.1177/1098612X241309176.
International Renal Interest Society – IRIS. IRIS Staging of Chronic Kidney Disease and Treatment Recommendations for CKD in Cats. Revised 2026.
Quimby, J., Ross, S., International Renal Interest Society. Diets for Cats with Chronic Kidney Disease (CKD). IRIS educational guidance.
Merck Veterinary Manual. Renal Dysfunction in Dogs and Cats. Sections covering chronic kidney disease, diagnosis, staging and treatment.
Merck Veterinary Manual. Urethral Obstruction in Small Animals. Full review updated May 2025.
Merck Veterinary Manual. Urolithiasis in Cats. Full review updated May 2025; additional cat-owner material updated May 2026.
Weese, J. S., Blondeau, J., Boothe, D., Guardabassi, L., Gumley, N., Papich, M., Jessen, L. R., Lappin, M., Rankin, S., Westropp, J. L., Sykes, J. International Society for Companion Animal Infectious Diseases (ISCAID) guidelines for the diagnosis and management of bacterial urinary tract infections in dogs and cats. The Veterinary Journal. 2019;247:8-25. doi: 10.1016/j.tvjl.2019.02.008.
Merck Veterinary Manual. Pyelonephritis in Small Animals. Professional veterinary reference for diagnosis, bacterial culture and antimicrobial treatment.
International Renal Interest Society – IRIS. AKI Summary 2026, based on the IRIS best practice consensus guidelines for diagnosis and management of acute kidney injury in cats and dogs. The Veterinary Journal, 2024;305:106068.
Cornell University College of Veterinary Medicine, Cornell Feline Health Center. Polycystic Kidney Disease. Review of inherited PKD, diagnosis by ultrasound and genetic considerations.
Merck Veterinary Manual. Glomerular Disease in Dogs and Cats. Professional reference for persistent renal proteinuria, UPC testing and glomerular disease.
International Renal Interest Society – IRIS. Hypertension and IRIS Staging System. Current guidance on blood pressure assessment, target-organ damage and CKD substaging.
Merck Veterinary Manual. Houseplants and Ornamentals Toxic to Animals – Lilies. Review of nephrotoxicity of true Lilium and Hemerocallis species in cats.
Merck Veterinary Manual. Ethylene Glycol Toxicosis in Animals. Review of acute kidney injury caused by ethylene glycol.
Merck Veterinary Manual. Obstructive Uropathy in Dogs and Cats. Current guidance regarding ureteral obstruction, ureteral stents and subcutaneous ureteral bypass systems.

Научната и клиничната информация е сверена с достъпните актуални ветеринарни насоки към август 2026 г. Терапевтичните решения трябва да бъдат индивидуализирани от ветеринарен лекар според диагнозата, лабораторните резултати и общото състояние на конкретната котка.

Коккер шпаньол гледа спокойно в камерата — домашен любимец в спокойна домашна среда — Снимка: Mitchell Johnson / Unsplash

Домът изглежда като най-сигурното място за нашите котки и кучета. Меките дивани, познатите миризми, любимите кътчета за сън — всичко изглежда уютно и без заплаха. Но в привидното спокойствие се крият редица опасности, за които повечето стопани дори не подозират. Добрата новина: с малко знание и предпазливост можем да превърнем дома в истинска крепост за любимците ни. Особено сега, преди настъпването на зимата, когато прекарваме повече часове на закрито заедно с тях.

Храна и напитки — невидимите заплахи на кухнята

Кухнята е едно от местата с най-висок риск в дома. Много от храните, които консумираме ежедневно, са токсични за котките и кучетата — и не всички стопани знаят кои точно.

1. Шоколад и продукти с ксилитол

Шоколадът съдържа теобромин и кофеин — и двете опасни за кучетата и котките. Дори малко количество тъмен шоколад може да предизвика повръщане, диария, нарушения на сърдечния ритъм и в тежки случаи — смърт. Ксилитолът, подсладителят в дъвки „без захар”, бонбони и някои видове фъстъчено масло, е изключително токсичен за кучетата: причинява рязко спадане на кръвната захар и чернодробна недостатъчност.

2. Грозде, стафиди, лук и чесън

Гроздето и стафидите могат да доведат до бъбречна недостатъчност при кучетата, като безопасно количество не е установено — поради което ветеринарите препоръчват пълното им избягване. Лукът, чесънът и прасът — независимо дали са сурови, варени или на прах — увреждат червените кръвни клетки и могат да причинят анемия при котки и кучета.

3. Алкохол, кости и мазни храни

Алкохолът е силно токсичен за животните дори в малки дози. Богатите, пържени и пикантни храни могат да провокират панкреатит — сериозно и понякога животозастрашаващо възпаление. Птичите кости се разцепват лесно и могат да наранят стомашно-чревния тракт при поглъщане.

Лекарства и битова химия

4. Човешки лекарства — невидима домашна заплаха

Лекарствата без рецепта — особено ибупрофен, аспирин и парацетамол — са сред най-честите причини за спешни случаи при домашни любимци. Дори единична таблетка може да е фатална за котка или малко куче. Антидепресантите, сърдечните медикаменти и витаминните добавки с желязо са също изключително опасни. Съхранявайте всички лекарства в заключени шкафове и никога не оставяйте таблетки на масата или нощното шкафче — любопитните животни могат да ги намерят и погълнат.

5. Почистващи препарати и антифриз

Много домакински почистващи продукти съдържат химикали, токсични за животните — хлорни белини, препарати за деоксидиране, дезинфектанти. Особено опасен е антифризът: сладкият му вкус привлича котките и кучетата, но е силно токсичен и причинява бъбречна недостатъчност. Преди зимния сезон проверете дали контейнерите с автомобилни течности са добре затворени и недостъпни за животните.

Токсичните растения в дома

6. Стайни растения с неочакван риск

Много красиви домашни растения крият сериозна опасност. Азалия, олеандър, диффенбахия, филодендрон и английски бръшлян могат да предизвикат симптоми от леко повръщане до конвулсии или чернодробна недостатъчност. Цикасът (Cycas revoluta) е особено опасен — дори малко количество от семената му може да причини животозастрашаваща чернодробна увреда.

7. Лилиите — смъртоносни за котките

Лилиите заслужават специално внимание: почти всички видове от семейство Lilium и Hemerocallis са изключително токсични за котките дори в малки количества. Дъвченето на листо, вдишането на прашец или пиенето на вода от вазата са достатъчни за тежко отравяне и бъбречна недостатъчност. Ако имате котки, най-сигурното решение е изобщо да не внасяте лилии в дома.

Котка отпочива спокойно на диван — домашна котка в безопасна среда — Снимка: Natalia Scutaru / Unsplash

Уреди, малки предмети и скрити пространства

8. Перална и сушилна машина

Котките са известни с любовта си към топли и тъмни места — а пералната и сушилната машина са идеална опция. Ветеринарни специалисти документират случаи на тежки наранявания или загуба на котка след пускане на машина с животно вътре. Изградете навика да проверявате машините преди всяко пускане — особено ако котката ви е склонна да се крие.

9. Малки предмети — монети, батерии, копчета

Монети, копчета, батерии, ластици и малки детски играчки могат да бъдат погълнати от любопитни кученца и котенца и да причинят запушване или химическо увреждане на хранопровода. Особено опасни са литиевите дискови батерии — разяждат тъканите при контакт с влага, което може да доведе до перфорация на хранопровода или стомаха.

10. Електрически кабели

Кученцата и котенцата обичат да дъвчат — а електрическите кабели могат да причинят токов удар и изгаряния в устата. Използвайте кабелни канали, защитни кутии или горчиви спрейове върху кабелите, за да ги предпазите от дъвчене.

11. Отворени прозорци и балкони

Котките са уверени в движенията си, но не и безпогрешни — падането от прозорец или балкон е честа причина за ветеринарни спешни случаи. Мрежите за прозорци и балконски предпазни мрежи са лесно и ефективно решение. С наближаването на зимата, когато стаите се проветряват по-рядко, но внезапно и на широко, рискът нараства.

12. Скрити пространства в дома

Процепите зад хладилника, под кухненските шкафове или зад мебелите могат да примамят любопитните животни — и след това да ги затворят в тях. Блокирането на тези отвори с подходящи материали е проста мярка, която предотвратява паника и потенциално нараняване.

Проверка на дома преди зимата — практичен списък

С идването на по-студените месеци домашните любимци прекарват повече от деня вкъщи. Ето кратък списък за есенна проверка на дома:

Прегледайте стайните растения и отстранете токсичните видове
Заключете лекарствата и битовата химия в шкафове, недостъпни за животните
Проверете за разлят антифриз в гаража или под мивката
Поставете предпазни мрежи на прозорците, ако нямате такива
Приберете или защитете електрическите кабели с канали
Блокирайте процепите зад и под мебелите
Изградете навика да проверявате пералната и сушилната машина преди пускане
Прегледайте пода редовно за паднали малки предмети — батерии, монети, копчета

Когато се случи неочакваното — бъдете готови

Дори при всички предпазни мерки, инциденти могат да се случат. Запишете телефона на вашия ветеринар и намерете адреса на най-близката ветеринарна клиника, работеща денонощно. При съмнение, че любимецът ви е погълнал токсично вещество, не чакайте симптоми — потърсете ветеринарна помощ незабавно. Времето е от решаващо значение.

Безопасният дом не изисква перфекционизъм. Изисква информираност и малко внимание към детайлите. Нашите любимци ни се доверяват напълно — и ние можем да бъдем на нивото на това доверие.

Източници

Очните проблеми при кучетата могат да изглеждат заблуждаващо сходни – зачервяване, сълзене, секрет или присвиване на окото – но причините зад тези симптоми са много различни. Едно леко дразнене на конюнктивата може да премине сравнително бързо, докато язва на роговицата, увеит или глаукома могат да застрашат зрението само за часове или дни. Затова при очните заболявания правилното разпознаване на болката и навременният ветеринарен преглед са особено важни. ^[1][2]

Окото е сложен орган. Най-отпред се намира прозрачната роговица. Зад нея са предната очна камера, ирисът и зеницата, а по-навътре – лещата, стъкловидното тяло, ретината и зрителният нерв. Клепачите, третият клепач, конюнктивата и слъзните жлези защитават повърхността на окото и поддържат необходимия слъзен филм. Проблем във всяка една от тези структури може да доведе до различен тип очно заболяване. ^[1][2]

Един от най-полезните ориентири за стопанина е наличието на болка. Простият конюнктивит често причинява зачервяване и секрет, но не винаги силна болка. Куче, което постоянно държи окото затворено, силно присвива, избягва светлина или търка окото с лапа, може да има болезнена роговична язва, увеит или глаукома. При тези състояния отлагането на прегледа може да доведе до необратимо увреждане на зрението. ^[2]

Следващият списък разглежда 11 от най-често срещаните и практически важни очни проблеми при кучетата. За всяко състояние ще разгледаме какво представлява, какви симптоми да наблюдаваме, какви изследвания използва ветеринарният лекар и как обикновено се лекува.

Важно: статията е с образователна цел. Очните лекарства не трябва да се използват произволно. Особено опасно е използването на капки или мехлеми с кортикостероиди, без предварително да бъде изключена язва на роговицата. Неподходящото лечение може да влоши някои очни заболявания. ^[1][2]

1. Конюнктивит – зачервеното и секретиращо око

Какво представлява?

Конюнктивитът е възпаление на конюнктивата – тънката мембрана, която покрива вътрешната страна на клепачите и част от повърхността на очната ябълка. Това е един от най-често срещаните очни проблеми при кучетата. ^[2]

Важно е да се разбере, че „конюнктивит“ описва възпалената тъкан, но не казва автоматично каква е причината. При кучетата зачервяването може да бъде резултат от алергия, прах, вятър, чуждо тяло, косми, които търкат окото, недостатъчно производство на сълзи, заболяване на клепачите или по-рядко специфична инфекция. В специализирания вътрешномедицински източник се подчертава, че конюнктивитът при кучетата често е вторичен на сухо око или системни алергии, докато някои първични инфекциозни причини са сравнително редки. ^[1]

Типични симптоми:

зачервяване на бялата част и конюнктивата;
воднист, слузест или гноен секрет;
леко подуване;
често мигане;
търкане на лицето;
засъхнали секрети около клепачите;
понякога сърбеж.

Видът на секрета може да даде полезна информация. Бистър и воднист секрет се среща при физическо дразнене и алергични реакции. Гъст, слузест секрет насочва към възможно намалено производство на сълзи. Муко-гноен или гноен секрет може да присъства при вторична бактериална инфекция. ^[2]

Ако са засегнати и двете очи едновременно, ветеринарният лекар може да мисли за алергична или системна причина. Когато проблемът е само в едното око, по-вероятни са локални причини – например чуждо тяло, неправилно растящ косъм, проблем на клепача или локално увреждане. ^[2]

Как се диагностицира?

Първата стъпка е внимателен очен преглед. При повтарящ се или хроничен конюнктивит трябва да се изключи кератоконюнктивит сика – сухо око. Често се прави Schirmer tear test за измерване на сълзите. Ветеринарният лекар може да използва флуоресцеиново оцветяване, за да провери за роговична язва или увреждане.

При нетипичен, силно гноен или неподдаващ се на лечение конюнктивит може да се вземе проба за цитология, микробиологична посявка или други изследвания. Цитологията може да покаже вида на възпалителните клетки и в определени случаи микроорганизми, макар че резултатът невинаги определя точната първопричина. ^[4]

Как се лекува?

Най-важният принцип е лечение на причината. Ако има чуждо тяло, то трябва да бъде отстранено. Ако причината е сухо око, терапията трябва да възстанови слъзния филм. При алергична причина се контролира алергията. При доказана бактериална инфекция ветеринарният лекар може да назначи локален антибиотик. ^[1][2]

Нежното почистване на засъхнали секрети със стерилен очен разтвор може да помогне, но не трябва да замества прегледа при болезнено око.

Особено важно: ако зачервеното око е силно болезнено и кучето постоянно го държи затворено, не приемайте автоматично, че това е „обикновен конюнктивит“. Трябва да бъдат изключени роговична язва, увеит и глаукома. ^[2]

2. Блефарит – възпаление на клепачите

Какво представлява?

Блефаритът е възпаление на един или повече клепачи. Причината може да бъде бактериална инфекция, кожно заболяване, алергия, паразити, гъбички или имунно-медииран процес. При кучетата блефаритът понякога е част от по-широк дерматологичен проблем, а не изолирано заболяване на окото. ^[2][4]

Във ветеринарната цитологична литература са описани както инфекциозни, така и неинфекциозни причини. Сред възможните бактериални причинители са Staphylococcus и Streptococcus, а сред диференциалните диагнози влизат демодекоза, дерматофитоза, алергично заболяване и редица имунно-медиирани състояния. ^[4]

Симптоми:

зачервени и удебелени клепачи;
корички по ръба на клепача;
косопад около очите;
малки пъпки или възпалени участъци;
сърбеж;
секрет;
често мигане;
болезненост;
понякога едновременно възпаление на конюнктивата.

Какви изследвания се правят?

Освен стандартния очен преглед ветеринарният лекар обръща внимание и на кожата в други части на тялото. При подозрение за паразити могат да се правят кожни остъргвания. При инфекция – цитология или микробиологично изследване. При хронични, необичайни или подозрителни лезии може да се наложи биопсия.

В Veterinary Cytology се отбелязва, че при много неинфекциозни форми окончателната диагноза изисква хистопатологична оценка и само цитологията може да не бъде достатъчна. ^[4]

Лечение:

Терапията зависи силно от причината. При бактериална инфекция може да се използва локално и/или системно антибиотично лечение. При алергична или имунно-медиирана форма подходът е различен и може да включва противовъзпалителни лекарства. Основно кожно, паразитно или ендокринно заболяване също трябва да бъде контролирано. ^[2][4]

Топъл влажен компрес понякога помага за размекване на коричките, но продължителният блефарит не трябва да се лекува само козметично. Ако основната причина остане, проблемът обикновено се връща.

3. Сухо око – кератоконюнктивит сика (KCS)

Какво представлява?

Кератоконюнктивит сика, съкратено KCS, е състояние, при което окото не произвежда достатъчно водна част на слъзния филм. Сълзите не служат само за „намокряне“ – те предпазват роговицата, подпомагат нейното хранене и създават нормална защитна повърхност. Когато количеството им намалее, роговицата и конюнктивата постепенно се възпаляват и увреждат. ^[1][2]

Според Ettinger’s Textbook of Veterinary Internal Medicine намаленото производство на сълзи е много честа причина за зачервяване, дразнене и очен секрет при кучетата. Най-честият механизъм е имунно-медиирано разрушаване на слъзната жлеза. Други възможни причини са определени ендокринни заболявания, увреждане на нервите, премахване на слъзната жлеза на третия клепач, лъчетерапия, инфекция с вируса на гана и хронично възпаление на клепачите и конюнктивата. Някои лекарства също могат да намалят слъзната продукция. ^[1]

Типични симптоми:

гъст, лепкав, нишковиден слузест секрет;
зачервяване;
повтарящ се „конюнктивит“, който не изчезва трайно;
матова или суха повърхност на роговицата;
често мигане и дразнене;
роговична пигментация при хронични случаи;
образуване на кръвоносни съдове върху роговицата;
роговични язви;
намалено зрение при напреднал случай.

Гъстият слузест секрет е особено характерен. Кучета с KCS понякога дълго се лекуват само за „хроничен конюнктивит“, докато истинската причина – недостатъчните сълзи – остава неоткрита. ^[2]

Как се диагностицира?

Основният тест е Schirmer tear test – STT. Малка специална хартиена лентичка се поставя в долния конюнктивален сак за една минута. След това се измерва колко милиметра от нея са овлажнени.

В цитираното ръководство за стопани нормалната стойност е описана около 20 mm/min, докато при ясно изразено сухо око често се измерват стойности под 10 mm/min, а понякога и под 5 mm/min. На практика ветеринарният лекар интерпретира резултата заедно със симптомите, вида на окото и останалите изследвания. ^[2]

Често се прави и флуоресцеинов тест, защото KCS предразполага към роговични язви.

Лечение:

При имунно-медииран KCS основата на лечението е локална терапия, която стимулира производството на сълзи и потиска разрушителния имунен процес. Класически използван препарат е циклоспорин. Според ветеринарния източник въвеждането на локален офталмологичен циклоспорин значително е подобрило лечението на кучета с KCS. ^[2]

Често се добавят:

изкуствени сълзи и смазващи очни препарати;
лечение на вторични инфекции при необходимост;
препарати срещу прекомерното натрупване на гъста слуз;
лечение на основната причина, ако е установена.

При много кучета лечението е дългосрочно или пожизнено. Ако функциониращата слъзна тъкан е силно разрушена, медикаментите може да не успеят да възстановят достатъчно слъзна продукция и да са необходими чести лубриканти. При редки тежки случаи могат да се обсъждат хирургични решения. ^[2]

Кортикостероидни очни капки не трябва да се използват при наличие на роговична язва. Затова роговицата трябва да бъде проверена преди подобна терапия. ^[2]

4. Ожулване и язва на роговицата

Какво представляват?

Роговицата е прозрачният „прозорец“ в предната част на окото. Най-повърхностното ѝ увреждане се нарича абразия или ерозия. Ако дефектът е по-дълбок и навлиза в средните слоеве на роговицата, говорим за роговична язва. ^[2]

Честа причина е травма – клон, нокът, тревичка, драскотина, чуждо тяло или косми, които постоянно търкат роговицата. Язви могат да се развият и вторично при сухо око или различни заболявания на повърхността на окото. ^[2]

Дълбоката язва е опасна, защото постепенно може да достигне до най-вътрешните слоеве и в крайна сметка да доведе до перфорация на очната ябълка. Затова роговичната язва не е проблем, който е безопасно да бъде наблюдаван дълго вкъщи. ^[2]

Симптоми:

силно присвиване или постоянно затворено око;
обилно сълзене;
търкане с лапа;
избягване на ярка светлина;
зачервяване;
мътно или синкаво петно върху роговицата;
при голяма язва – видимо вдлъбване или неравност;
при инфекция – жълто-зелен секрет.

Роговицата е богато инервирана и повърхностните дефекти могат да бъдат изключително болезнени. Затова силното присвиване винаги трябва да се приема сериозно. ^[2]

Как се диагностицира?

Най-важният тест е флуоресцеиновото оцветяване. В окото се поставя специално флуоресцентно багрило. Здравият роговичен епител не задържа багрилото, но оголената строма го поема и дефектът става ясно видим. ^[2]

Ветеринарният лекар внимателно оглежда и под клепачите и третия клепач за чуждо тяло. При дълбока или инфектирана язва може да бъдат необходими цитология и бактериална посявка. Дълбочината на язвата определя колко спешно и агресивно трябва да бъде лечението.

Лечение:

При неусложнено повърхностно увреждане могат да се използват локални антибиотични очни лекарства за намаляване на риска от инфекция, лекарства за контрол на болката и защитна яка, която не позволява на кучето да търка окото. Контролният преглед е важен, защото язвата трябва да бъде проследена до пълното ѝ заздравяване. ^[2]

Дълбоките язви, язвите със „стопяване“ на роговицата и почти перфориралите язви изискват много по-интензивно лечение и понякога спешна офталмологична операция за механична защита и запазване на окото. ^[2]

Никога не поставяйте останали кортикостероидни очни капки при подозрение за роговична язва. Те могат да забавят зарастването и да увеличат риска от тежко усложнение.

5. Ентропион – клепачът се завърта навътре

Какво представлява?

При ентропион ръбът на клепача се завърта навътре към очната ябълка. В резултат козината и кожата на клепача постоянно търкат конюнктивата и роговицата. Това може да бъде много болезнено и постепенно да причини роговична язва, белези и дори загуба на зрение. ^[2]

Ентропионът е един от по-често срещаните вродени дефекти на клепачите и има ясно изразена породна предразположеност. Сред описаните предразположени породи са шар-пей, чау-чау, булдог, санбернар, немски дог и различни ловни породи. ^[2][3]

Симптоми:

силно сълзене;
присвиване;
често мигане;
търкане на очите;
видимо завъртян навътре клепач;
зачервена роговица или конюнктива;
мътност;
роговична язва;
пигментация на роговицата при хронично дразнене.

Как се диагностицира?

При очевидния ентропион диагнозата се поставя чрез внимателен очен преглед. Ветеринарният лекар трябва да прецени дали обръщането е действителен анатомичен дефект или е временно резултат от силен болезнен спазъм на клепачите. В цитирания източник е описано използването на локален очен анестетик като част от тази преценка – ако обръщането изчезне след обезболяването, причината може да бъде спазъм, а не истински ентропион. ^[2]

Роговицата се проверява с флуоресцеин за язви.

Лечение:

Истинският ентропион обикновено изисква хирургична корекция, при която положението на клепача се променя така, че космите вече да не докосват роговицата. ^[2]

При много малки кученца, особено при определени породи като шар-пей, понякога временно се поставят специални шевове, които държат клепача в правилна позиция, докато лицето расте. След достигане на подходяща възраст може да бъде необходима окончателна пластична операция. ^[2]

Ако вече има язва, тя също трябва да бъде лекувана.

6. Ектропион – клепачът увисва навън

Какво представлява?

Ектропионът е обратният проблем на ентропиона. Долният клепач увисва или се извива навън, така че конюнктивата и част от повърхността на окото остават прекалено изложени на въздух, прах и чужди частици. ^[2]

Състоянието се наблюдава особено при породи с отпусната кожа на лицето, включително различни хрътки, шпаньоли и санбернар. Може да се появи и при възрастни кучета, когато тъканите на лицето постепенно губят тонус. ^[2]

Симптоми:

видимо увиснал долен клепач;
изложена розова конюнктива;
сълзене;
повтарящ се конюнктивит;
секрет;
натрупване на прах или чужди частици в образувания „джоб“;
при по-тежки случаи – роговично дразнене или язва.

Диагностика:

Диагнозата обикновено е видима при клиничния преглед. Важно е обаче да се оцени дали изложената роговица вече е увредена. При наличие на болка или секрет се правят Schirmer tear test и флуоресцеинов тест според конкретния случай.

Лечение:

Лек ектропион, който не причинява възпаление или увреждане, може да не изисква операция. Когато обаче води до хроничен конюнктивит, изсушаване или травми на роговицата, лечението е хирургична корекция и стягане на клепача. ^[2]

Целта на операцията не е само козметична. Нормалната позиция на клепача е важна за правилното разпределение на сълзите и механичната защита на окото.

7. „Cherry eye“ – пролапс на слъзната жлеза на третия клепач

Какво представлява?

Третият клепач е защитна структура във вътрешния ъгъл на окото. В него се намира важна слъзна жлеза, която произвежда значителна част от водния компонент на слъзния филм. При т.нар. cherry eye опорните тъкани са слаби и жлезата излиза от нормалното си положение. Получава се закръглено розово-червено образувание във вътрешния ъгъл на окото, наподобяващо малка череша. ^[2]

Състоянието често се появява при млади кучета и има породна предразположеност. В различните ветеринарни източници сред рисковите породи се посочват бигъл, кокер шпаньол, бостън териер, булдог, лхаса апсо, ши-тцу, блъдхаунд и други. ^[2][3]

Симптоми:

розова или червена маса във вътрешния ъгъл на окото;
зачервяване;
сълзене;
секрет;
търкане на окото;
повтарящ се конюнктивит;
понякога възпаление и увеличаване на пролабиралата жлеза.

Как се диагностицира?

При типичната картина диагнозата често е очевидна при преглед. Все пак при възрастно куче новопоявила се маса в областта на третия клепач не трябва автоматично да се нарича cherry eye, тъй като някои туморни процеси могат да наподобяват пролапс на жлезата.

Ветеринарният лекар може да измери слъзната продукция и да провери роговицата, особено ако проблемът е хроничен.

Лечение:

Предпочитаният подход е хирургично връщане и фиксиране на жлезата в нормалното ѝ положение. ^[2]

Исторически жлезата понякога е била отстранявана. Това обаче намалява слъзната продукция и може значително да повиши риска кучето да развие кератоконюнктивит сика. Затова съвременният принцип е жлезата да бъде запазена, а не просто премахната, когато това е възможно. ^[2]

Този факт е особено важен, защото самата жлеза не е „тумор“ или излишна тъкан – тя е нормална и функционално важна част от слъзния апарат.

8. Катаракта – помътняване на лещата

Какво представлява?

Катарактата представлява истинско помътняване на очната леща. Лещата нормално е прозрачна и фокусира светлината върху ретината. Когато стане непрозрачна, светлината вече не преминава правилно и зрението постепенно намалява. ^[1][2]

Катарактата не трябва да се бърка с ядрената склероза – нормална възрастова промяна, при която лещата придобива синкаво-сив оттенък, но кучето обикновено запазва полезно зрение. Ettinger’s Textbook изрично прави тази разлика: при зрелия катарактен процес лещата блокира огледа на очното дъно и може да няма зрение, докато през лещата с нормална възрастова склероза очното дъно все още може да се вижда. ^[1]

Причини:

Най-честата причина при кучетата е генетична предразположеност. Втора много важна причина е захарният диабет. При диабет катарактата може да прогресира изключително бързо – в рамките на дни до седмици. ^[1]

Катаракта може да се появи и вторично след други очни заболявания, включително увеит. Многобройни породи имат наследствена предразположеност. ^[2][3]

Симптоми:

бяло или млечно-сиво помътняване зад зеницата;
несигурност в непозната среда;
блъскане в предмети;
трудност при слизане по стълби;
намалена способност за хващане на играчки;
при вторичен увеит – зачервяване и болка.

Как се диагностицира?

Необходимо е пълно офталмологично изследване с оглед на лещата и останалите структури. Ветеринарният офталмолог оценява зрелостта на катарактата и дали ретината има потенциал да функционира нормално.

Когато лещата е толкова непрозрачна, че ретината не може да се огледа директно, преди операция могат да бъдат необходими ехография на окото и електроретинография – ERG. ERG оценява функционалния отговор на ретината към светлина. При диабет се изследва и общото състояние и контролът на кръвната захар.

Лечение:

Според Ettinger’s Textbook of Veterinary Internal Medicine единственото лечение, което премахва самата катаракта и може да възстанови зрението, е операцията. ^[1]

Стандартният хирургичен принцип е отстраняване на непрозрачната леща, обикновено чрез факоемулсификация, и при подходящ пациент поставяне на изкуствена вътреочна леща.

Не всяко куче с малка катаракта трябва веднага да бъде оперирано. Решението зависи от степента на загуба на зрението, състоянието на ретината, наличието на възпаление, общото здраве и вероятността за успешен резултат.

Диабетните катаракти заслужават бърза консултация с ветеринарен офталмолог, защото могат да прогресират много бързо и често предизвикват увеит, причинен от лещата. ^[1]

9. Преден увеит – болезнено възпаление вътре в окото

Какво представлява?

Увеята включва ириса, цилиарното тяло и хороидеята. Когато предните структури – главно ирисът и цилиарното тяло – се възпалят, говорим за преден увеит. Това е сериозно и болезнено заболяване, което може да бъде причинено както от локален проблем в окото, така и от заболяване в друга част на организма. ^[1]

Причините при кучетата са много: травма, възпаление, свързано с лещата, различни бактериални, гъбични, рикетсиални, протозойни, паразитни и вирусни заболявания, имунно-медиирани процеси и неоплазия. В някои случаи конкретна причина не се открива. ^[1]

Симптоми:

силна очна болка;
присвиване;
сълзене;
зачервяване;
избягване на светлина;
по-малка от нормалното зеница – миоза;
мътна или замъглена предна част на окото;
понякога намалено зрение;
изпъкване на третия клепач.

При възпаление на увеята кръвно-очната бариера се нарушава и белтъци и клетки могат да навлязат в течността на предната очна камера. При специално осветление ветеринарният лекар може да види характерен „flare“ – ефект, наподобяващ светлина през мъгла. ^[1]

Как се диагностицира?

Прави се пълен офталмологичен преглед. Особено важно е измерването на вътреочното налягане. При неусложнен преден увеит то често е по-ниско, докато при глаукома е високо. Това помага да бъдат разграничени две заболявания, които отвън могат да изглеждат като болезнено зачервено око. ^[1][2]

Флуоресцеиновият тест проверява за съпътстваща роговична язва. Ако има съмнение за системно заболяване, могат да бъдат назначени:

пълна кръвна картина;
биохимични изследвания;
изследване на урината;
тестове за инфекциозни заболявания;
образна диагностика;
допълнителни изследвания според клиничната картина.

Лечение:

Лечението има две цели: контрол на самото вътреочно възпаление и лечение на основната причина, ако тя бъде установена. ^[1]

Често се използват локални противовъзпалителни лекарства. При болезнено свиване на зеницата може да бъде използван препарат, който я разширява и намалява спазъма. При тежки случаи могат да са необходими системни противовъзпалителни или имуносупресивни лекарства. ^[1]

Ако има роговична язва, изборът на локални противовъзпалителни лекарства трябва да бъде променен, тъй като кортикостероидните очни капки са противопоказани върху язвена роговица. ^[1]

Увеитът изисква контролни прегледи. Възможни усложнения са катаракта, вторична глаукома и загуба на зрение. ^[1][2]

10. Глаукома – високо вътреочно налягане и спешен риск за зрението

Какво представлява?

Глаукомата е заболяване, при което вътреочното налягане се повишава до ниво, което уврежда ретината и зрителния нерв. Течност непрекъснато се произвежда вътре в окото и нормално напуска очната ябълка през специален дренажен ъгъл между ириса и роговицата. Когато оттичането е нарушено, налягането се покачва. ^[2]

Съществуват първична и вторична глаукома. Първичната има силен наследствен компонент при определени породи. Вторичната може да се развие в резултат на друго очно заболяване – например увеит, луксация на лещата, кръвоизлив или вътреочен тумор. ^[2][3]

Симптоми при остра глаукома:

силна болка;
силно присвиване;
сълзене;
зачервяване;
мътна, „запарена“ роговица;
разширена зеница;
зеницата реагира слабо на светлина;
намалено или липсващо зрение;
понякога отпадналост и промяна в поведението заради болката.

При хроничната глаукома очната ябълка може постепенно да се уголеми. Ако заболяването е продължило достатъчно дълго, зрението често вече е необратимо загубено. ^[2]

Как се диагностицира?

Основното изследване е тонометрия – измерване на вътреочното налягане със специален инструмент. Глаукомата не трябва да се диагностицира само по външния вид на окото. ^[2]

При съмнение за наследствена първична глаукома ветеринарният офталмолог може да извърши гониоскопия – изследване на дренажния ъгъл на окото. В породните ветеринарни справочници определени форми на глаукома се диагностицират и проследяват именно чрез тонометрия и гониоскопия. ^[3]

Необходимо е да бъде изследвано и другото око, дори когато изглежда напълно нормално.

Лечение:

Острата глаукома е ветеринарна спешност. В цитирания ветеринарен източник се подчертава, че тя може да доведе до слепота за много кратко време. ^[2]

Целта на първоначалното лечение е бързо да се понижи вътреочното налягане. Използват се различни медикаменти, които намаляват производството на вътреочна течност или увеличават оттичането ѝ. Конкретният избор зависи от вида на глаукомата, състоянието на окото и останалите заболявания на пациента. ^[2]

Ако лекарствата не осигуряват достатъчен контрол и окото все още има потенциал за зрение, могат да се използват хирургични или лазерни методи за контрол на производството и оттичането на вътреочната течност.

При необратимо сляпо и хронично болезнено око основната цел вече е комфортът на кучето. Понякога най-хуманното решение е хирургично отстраняване на болезненото око. ^[2]

При наследствена първична глаукома другото око също трябва да бъде проследявано внимателно, защото рискът не се ограничава само до първоначално засегнатото око.

11. Прогресивна ретинална атрофия – PRA

Какво представлява?

Прогресивната ретинална атрофия, или PRA, е общо название за група наследствени дегенеративни заболявания на ретината. Фоторецепторните клетки постепенно губят функцията си и в крайна сметка кучето ослепява. Обикновено са засегнати и двете очи. ^[2][3]

PRA е описана при голям брой породи. Механизмът и възрастта на началото могат да бъдат различни според конкретната генетична форма. При много форми първо се увреждат пръчиците – клетките, които са особено важни за зрението при ниска осветеност. Затова нощната слепота често е първият симптом. ^[2][3]

Ранни симптоми:

несигурност при вечерни разходки;
нежелание да влиза в тъмна стая;
колебание пред тъмни стълби;
затруднение да скача от мебели вечер;
блъскане в предмети при ниска осветеност.

С прогресията кучето постепенно започва да вижда по-зле и през деня. Зениците могат да изглеждат по-разширени, а стопанинът понякога забелязва по-силен „блясък“ на очите на светлина.

При някои наследствени форми първите симптоми се появяват още през първата година от живота. При други началото е след няколко години. Например породните справочници описват варианти, при които нощната слепота започва в ранна възраст и постепенно прогресира към дневна слепота. ^[3]

Как се диагностицира?

Ветеринарният офталмолог изследва ретината с офталмоскопия. При напредваща PRA могат да се наблюдават характерни промени в очното дъно.

За по-категорично потвърждение се използва електроретинография – ERG. Това изследване измерва електрическия отговор на ретината към светлинна стимулация и може да открие тежко нарушена функция дори когато външните промени все още не са очевидни. ^[2]

За редица породи и конкретни генетични варианти съществуват ДНК тестове. Те са особено полезни в развъдните програми, защото могат да идентифицират клинично здрави носители на рецесивни мутации. Породният ветеринарен справочник описва генетични тестове за множество разновидности на PRA. ^[3]

Лечение:

За наследствената PRA в използваните ветеринарни източници няма доказано лечение, което да спира или обръща дегенерацията. ^[2]

Това обаче не означава, че куче с PRA не може да има добро качество на живот. Кучетата разчитат много на слуха и обонянието си и често се адаптират забележително добре към постепенно намаляващото зрение.

Полезни промени в дома включват:

да не се местят често мебелите;
стълбите и басейните да бъдат обезопасени;
кучето да се разхожда на повод в непозната среда;
да се използват последователни гласови команди;
купичките и леглото да остават на едно и също място;
да се използват текстури, миризми и звукови ориентири.

Генетично засегнатите животни не трябва да бъдат включвани безразборно в развъдна програма. Когато има валидиран ДНК тест за конкретната порода и разновидност на PRA, той може да бъде важен инструмент за намаляване на заболяването в бъдещите поколения. ^[3]

Кои очни симптоми при кучето са спешни?

Очните заболявания са необичайни с това, че някои от тях могат да причинят необратима загуба на зрение много бързо. Затова прагът за ветеринарен преглед трябва да бъде сравнително нисък.

Потърсете ветеринарна помощ бързо, ако кучето:

държи окото постоянно затворено;
присвива силно и очевидно изпитва болка;
има внезапно мътна или синкава роговица;
има разширена зеница, която не реагира нормално;
внезапно започне да се блъска в предмети;
има видимо увреждане или драскотина върху роговицата;
има чуждо тяло в окото;
има кръв вътре в окото;
има изместена или прободена очна ябълка;
е било одраскано или ударено силно в окото;
има химическо вещество в окото;
има болезнено зачервено око със загуба на зрение;
има дълбока роговична язва или подозрение за перфорация.

Острата глаукома и дълбоката роговична язва са истински офталмологични спешни състояния. При тях времето има директно значение за шанса да бъде запазено зрението или самото око. ^[2]

Основни изследвания при куче с очен проблем

Много стопани очакват ветеринарният лекар просто да „погледне окото“, но добрият очен преглед включва няколко специфични теста. Те са сравнително бързи, но дават много различна информация.

1. Schirmer tear test – измерване на сълзите

Използва се специална хартиена лентичка, която измерва количеството произведени сълзи за определено време. Това е основният тест при съмнение за сухо око. ^[2]

2. Флуоресцеинов тест

Флуоресцеиновото багрило се задържа върху участъци, където защитният епител на роговицата липсва. Така се доказват роговични абразии и язви. Същото багрило може да се използва и за оценка дали слъзният канал е проходим – при нормално оттичане багрилото може да достигне до носната кухина. ^[2]

3. Тонометрия

Тонометърът измерва вътреочното налягане. Това изследване е ключово при разграничаването на глаукома и увеит. При глаукома налягането е повишено, докато при класически неусложнен преден увеит често е понижено. ^[1][2]

4. Преглед със силна фокусирана светлина или slit lamp

Тези инструменти позволяват детайлно изследване на роговицата, предната очна камера, ириса и лещата. Slit lamp биомикроскопът осигурява силно увеличение и специално осветление на предната част на окото. ^[1]

5. Офталмоскопия

Офталмоскопът позволява оглед на ретината, кръвоносните съдове и зрителния нерв. Изследването е важно при загуба на зрение и наследствени заболявания като PRA. ^[1][2]

6. Електроретинография – ERG

ERG измерва електрическата реакция на ретината към светлина. Използва се за потвърждаване на ретинални заболявания като PRA и при оценка на функцията на ретината преди определени операции на катаракта. ^[2]

7. Гониоскопия

Това е специализирано изследване на дренажния ъгъл между ириса и роговицата. Особено важно е при определени наследствени форми на глаукома. ^[3]

8. Цитология и микробиологични изследвания

Проби от конюнктивата, клепача или роговицата могат да бъдат изследвани за възпалителни клетки, бактерии, гъбички и други промени. При някои заболявания цитологията е много полезна, но при други окончателната диагноза изисква биопсия или други методи. ^[4]

Какво не трябва да правим при болно око?

Не използвайте случайни останали капки от предишно заболяване или от друго животно.
Не използвайте кортикостероидни очни капки, преди роговична язва да бъде изключена от ветеринарен лекар.
Не се опитвайте да изваждате забито чуждо тяло от роговицата с пинсета.
Не позволявайте на кучето постоянно да драска болезненото око. Защитната елизабетинска яка може да предотврати допълнителна травма.
Не чакайте няколко дни при очевидно болезнено, мътно или внезапно невиждащо око.
Не приемайте, че всяко зачервяване е бактериална инфекция и се нуждае от антибиотик.
Не приемайте, че всяко синкаво помътняване при възрастно куче е катаракта. Нормалната ядрена склероза и различни роговични заболявания могат да изглеждат сходно за неспециалист.

Как можем да намалим риска от очни проблеми?

Много очни заболявания не могат да бъдат напълно предотвратени, особено наследствените. Въпреки това няколко навика могат да намалят риска от травми и да помогнат проблемите да бъдат открити по-рано.

Проверявайте очите редовно. И двете очи трябва да изглеждат сходно по размер, прозрачност и положение на зениците.
Следете секрета. Малко количество бистър секрет може да е нормално при някои кучета, но гъст жълто-зелен или постоянен слузест секрет трябва да бъде оценен.
Подстригвайте внимателно дългите косми около очите, ако те постоянно докосват роговицата.
Не позволявайте кучето да подава глава през прозореца на движещ се автомобил. Вятърът, прахът и чуждите частици могат да травмират очната повърхност.
При породи с наследствени очни заболявания правете профилактични офталмологични прегледи.
Използвайте наличните генетични тестове при отговорно развъждане, когато за конкретното заболяване и порода има валидиран тест. ^[3]
Контролирайте системните заболявания. Диабетът например може много бързо да доведе до катаракта. ^[1]
При куче със сухо око спазвайте редовно лечението. Прекъсването на терапията може да позволи на възпалението да се върне.
При едностранна първична глаукома следете и другото око според схемата, препоръчана от ветеринарния офталмолог.

Заключение

Очните заболявания при кучетата варират от сравнително лек конюнктивит до състояния, при които зрението може да бъде загубено много бързо. Най-важният ориентир за стопанина е да разпознава болезненото око. Силното присвиване, постоянно затвореният клепач, внезапната мътност, промяната в размера на зеницата и внезапното намаляване на зрението не трябва да бъдат приемани като обикновено раздразнение.

Конюнктивитът е често срещан, но понякога е само симптом на сухо око или друг първичен проблем. KCS се диагностицира чрез измерване на слъзната продукция и често изисква пожизнено лечение. Роговичната язва се доказва с флуоресцеиново оцветяване и може да бъде спешна, ако е дълбока. Ентропионът и ектропионът са проблеми на клепачите, които при тежки случаи се коригират хирургично. При cherry eye трябва да се запази слъзната жлеза на третия клепач, защото тя е важна за нормалния слъзен филм. ^[1][2]

Катарактата представлява истинско помътняване на лещата и единственото лечение, което отстранява самата катаракта, е операцията. Увеитът е болезнено вътреочно възпаление, което може да бъде свързано и със системно заболяване. Глаукомата е една от най-големите очни спешности, тъй като високото вътреочно налягане може бързо да увреди ретината и зрителния нерв. PRA е наследствено дегенеративно заболяване на ретината без доказано лечение, но много кучета се адаптират успешно към постепенното намаляване на зрението. ^[1][2][3]

Най-добрият подход е ранен ветеринарен преглед и използване на правилните диагностични тестове. Schirmer tear test, флуоресцеиновото оцветяване, тонометрията, офталмоскопията и ERG дават съвсем различна информация и често позволяват две външно сходни заболявания да бъдат разграничени бързо.

При очните проблеми правилото е просто: ако окото е болезнено, мътно или зрението внезапно е променено, по-безопасно е кучето да бъде прегледано възможно най-скоро.

Източници и литература

Côté E, Ettinger SJ, Feldman EC, eds. Ettinger's Textbook of Veterinary Internal Medicine. 9th edition. Elsevier. Използвани раздели за офталмологични прояви на системни заболявания, кератоконюнктивит сика, преден увеит, очен преглед, катаракта и заболявания на ретината и зрителния нерв.
Eldredge DM, Carlson LD, Carlson DG, Giffin JM. Dog Owner's Home Veterinary Handbook. 4th edition. Wiley Publishing, 2007. Използвана глава “The Eyes”, включително разделите за конюнктивит, слъзния апарат, KCS, роговични абразии и язви, ентропион, ектропион, cherry eye, катаракта, преден увеит, глаукома и прогресивна ретинална атрофия.
Bell JS, Cavanagh KE, Tilley LP, Smith FWK. Veterinary Medical Guide to Dog and Cat Breeds. Teton NewMedia / CRC Press, 2012. Използвана информация за породни предразположения към катаракта, KCS, cherry eye, ентропион, глаукома, дистихиаза и различни наследствени форми на прогресивна ретинална атрофия, както и за налични генетични тестове.
Sharkey LC, Radin MJ, Seelig D, eds. Veterinary Cytology. Wiley-Blackwell, 2021. Използвани раздели за очна цитология при кучето, включително възпалителни и инфекциозни заболявания на клепачите и конюнктивата и ограниченията на цитологичната диагностика.

Медицинска бележка: Лекарства като очни антибиотици, кортикостероиди, циклоспорин, средства за разширяване на зеницата и медикаменти за намаляване на вътреочното налягане трябва да бъдат използвани само след ветеринарен преглед. Очни заболявания, които изглеждат сходно за стопанина, могат да изискват напълно противоположно лечение.

Често задавани въпроси

Съвети

Намери Помощ

Колко часа спи котката?

Сън по възраст при котките

Колко часа спи кучето?

Сън по възраст при кучетата

Как изглежда нормалният сън при домашните любимци?

Защо спокойствието е толкова важно?

Спокойно кътче за почивка

Рутина и предсказуемост

Кога сънът може да е сигнал за проблем?

Малки стъпки за по-добра почивка

Заключение

Източници

Кога проблемът с уринирането е спешен?

1. Котешки идиопатичен цистит (FIC)

Какво представлява?

Типични симптоми

Как се диагностицира?

Лечение

2. Запушване на уретрата – една от най-опасните уринарни спешности

Какво представлява?

Симптоми

Изследвания

Лечение

3. Камъни в пикочния мехур – уролитиаза

Какво представлява?

Симптоми

Изследвания

Лечение на струвитни камъни

Лечение на калциево-оксалатни камъни

4. Бактериален цистит и инфекция на пикочните пътища

Какво представлява?

Симптоми

Изследвания

Лечение

5. Пиелонефрит – бактериална инфекция на бъбрека

Какво представлява?

Симптоми

Изследвания

Лечение

6. Хронично бъбречно заболяване (ХБЗ / CKD)

Какво представлява?

Ранни симптоми

Симптоми при напреднало заболяване

Как се диагностицира?

Какво е IRIS стадий?

Лечение

Бъбречна диета

Хидратация

Други усложнения, които се лекуват

7. Остро бъбречно увреждане (AKI)

Какво представлява?

Особено опасни токсини

Симптоми на AKI

Диагностика

Лечение

8. Камъни в бъбреците и запушване на уретер

Какво представлява?

Симптоми

Изследвания

Лечение

9. Протеинурия и гломерулно бъбречно заболяване

Какво представлява?

Симптоми

Изследвания

Лечение

10. Поликистозна бъбречна болест (PKD)

Какво представлява?

Симптоми

Изследвания

Лечение

11. Високо кръвно налягане при котка с бъбречно заболяване

Какво представлява?

Какви органи могат да бъдат засегнати?

Диагностика

Лечение

12. Уринарна инконтиненция и нарушения в изпразването на пикочния мехур

Какво представлява?