Остатъците от човешката трапеза не допринасят за балансиран хранителен режим на кучетата и котките. По принцип, домашните любимци не бива да бъдат хранени с такива. Стопаните, които все пак са решили да предлагат на любимците си остатъци от своята храна, не бива да надвишават 10% от ежедневния хранителен прием на животното.

Ако вашата иначе любвеобилна и гушлива котка се превръща в жестоко, свирепо малко зло, когато се опитате да й дадете хапче, пробвайте да използвате така наречения pill gun, или пилер. Благодарение на това подобно на спринцовка устройство, не само ще се спасите от одрасквания и ухапвания, но и ще сте спокойни, че вашият домашен любимец получава лекарството, от което има нужда.

Вашият домашен любимец не се чувства напълно добре, а вие се чудите какъв е проблемът, както и дали да се обадите на ветеринаря си, или да изчакате няколко дни. Предлагаме ви няколко съвета от Ветеринарномедицинската асоциация от Ню Джърси, за да ви помогнем да прецените по-добре дали вашият питомец се нуждае от среща с доктор.

1. Летаргия

Това е може би най-сериозната причина, която налага да се обадите на вашия ветеринар. Ако кучето или котето ви не откликва на вашия зов за игра или отказва любимите си лакомства, ако изпитва затруднения в изправянето, не трябва да отлагате.

2. Ако изпитва ли болка

Ако вашето куче или коте изпитва болка, съпроводена с плач, задъхва се или се движи неспокойно, това не бива да се игнорира. Болезненост може да има и в случаите, когато домашният ви любимец не желае да се движи.

3. При накуцване

Накуцване, което продължава повече от няколко часа, сигнализира, че трябва да се обадите на ветеринар, защото иначе четириногият ви приятел ще започне да усеща тежест от засегнатия крайник или кракът ще започне да го боли. А ако вашето куче или коте има парализа заради невъзможност да стане или си влачи краката без да изпитва болка, го заведете във ветеринарна клиника.

4. При загуба на кръв

Обърнете внимание на следните признаци: кървене от устата, носа или ректума. Същото важи и за случаите, когато животното има болки в окото и го държи затворено. Такива случаи налагат среща на вашия любимец с ветеринар.

5. Проблем с ходенето до тоалетна

Мъжките котки, които се разтягат или напрягат в тоалетната си, може да имат опасно запушване на пикочните пътища. Ако кучето ви се напряга, уринира или дефекира по-често от обичайното, трябва да кажете на ветеринаря си при първа възможност.

6. Затруднения при дишане

Постоянното затруднено дишане е тревожен знак. Ако този симптом се появи или кучето ви припада, обадете се веднага на своя ветеринар. Постоянното кашляне и давене също трябва да бъдат взети под внимание.

7. Гърчове

Гърчовете са сериозен неврологичен проблем, който трябва да бъде контролиран. Признаци на припадък са: треперене, лежане на пода с движещи се крака, липса на осъзнаване за случващото се, възможно изпускане, прекомерно слюноотделяне и стисната челюст.

8. Прекомерно повръщане или диария

Тези симптоми може да индикират както за леки стомашни проблеми, така и за сериозни болести. Дори домашният ви любимец да не е толкова зле, тези симптоми може да доведат до дехидратация.

9. Ако домашният ви любимец е в безсъзнание или се събужда трудно

Замайване може да се появи при треска, метаболитни нарушения, поглъщане на медикаменти, предназначени за хора, при промени в нивата на кръвна захар или при заболявания на мозъка. Важно е да заведете домашния си любимец на преглед веднага.

10. Отказ ли да яде или пие

Домашният ви любимец не бива да прекарва повече от ден без вода. Ако кучето или котето ви не иска да яде ежедневната си храна, но с удоволствие си хапва от вашата трапеза или лакомства, може да има проблем със здравето му. Ако любимецът ви повърне повече от веднъж на ден и ако нормалният му апетит не се върне до 2-3 дни, както и ако поведението му е нормално, но отказва да яде повече от 24 часа, звъннете на ветеринаря.

Понякога вашият питомец може да изглежа съвсем здрав, но е важно да обърнете внимание, ако следните проблеми продължават повече от ден или два: често кашляне, повръщане или диария (повече от два пъти), куцане или предпазливо ходене.

В заключение:

Ако искате да се погрижите за здравето на своя любимец, консултирайте се с ветеринар. Все пак това му е работата. Той ще ви помогне, като идентифицира потенциалните здравословни проблеми, специфични за вашето куче или коте. Дори четириногият ви приятел да има незначителен проблем, по-добре да разберете отрано какъв е случаят, защото може да се окаже, че така ще предотвратите по-сериозни усложнения в бъдеще.

Източник: https://njvma.org/when-to-call-your-veterinarian/

Превод: Светослава Хараламбова за Подай лапа - Информационен сборник

Редакция: Катя Петрова

Стилистика: Лиса Антонова

Камъните в пикочния мехур (уринарни калкули) се развиват от минерали, които първоначално са били малки кристалчета, около които започват да се отлагат други съединения от урината. За да добиете престава колко малки са първоначално тези частици, си представете песъчинки. Когато тези отлагания започнат да се утаяват, те бавно се оформят в камъни, които могат да достигнат диаметър 10 см.

Уринарните камъни са меко казано болезнени, защото засягат бъбреците, пикочния мехур и уретрата на кучето. Най-често се срещат в пикочния мехур и може да са причина кучето Ви да се напряга при уриниране или да ближе областта на гениталиите си по-често от обикновено.

В зависимост от размера на камъните обаче, е възможно да няма никакви симптоми при Вашия домашен любимец, което ще даде време на камъните да се уголемят и да предизвикат инфекция, дискомфорт и болка. Камъните в пикочния мехур може да се появят вследствие на бактериална инфекция, генетична предразположеност или дисбаланс в pH-то на урината.

Караме електрически автомобили, създадохме какви ли не роботи, напредваме неимоверно във всички сфери, но за жалост някои от нас все още робуват на митове. Един от тях гласи, че бебе и домашен любимец не бива да съжителстват, защото е опасно.

Могат ли ваксините да бъдат не само ненужни, но и вредни за здравето на вашия домашен любимец? Абсолютно.

Ние реваксинираме децата си, но в крайна сметка спираме, когато те влязат в пубертета. Но домашните си любимци ваксинираме през целия им живот.

Като станем възрастни хора, ние не атакува организма си с годишни ваксини и със сигурност не постъпваме така и с останалите членове на семейството ни. Защо тогава процедираме по този начин с нашите домашни любимци, независимо от техния имунен статус или възраст, когато здравият разум ни казва, че тези ваксини трябва да издържат по-дълго от една година?

В допълнение към горното – няма никакви корекции в дозата спрямо размера или възрастта на вашето животно. Един петкилограмов миниатюрен пинчер получава същата ваксина като огромен ротвайлер. Една 10-килограмова котка, живееща на закрито, получава същата ваксина като 400-килограмов лъв.

Всички тези ваксини пречат на имунната система на вашия домашен любимец.

Проучване на повече от 2000 котки и кучета в Обединеното кралство от Canine Health Concern показа, че има 1 на 10 риск от нежелани реакции след ваксините. Това противоречи на това, което производителите на ваксини докладват за нивата на нежеланите реакции, което е „по-малко от 15 при 100 000 ваксинирани животни” (0,015%).

Освен това нежеланите реакции при малките породи са 10 пъти по-високи от тези при големите породи, което предполага, че стандартните дози ваксини са твърде силни за по-малките животни.

Няколко смели ветеринарни лекари проправиха пътя за прекратяване на свръхваксинацията, но изследванията са оскъдни и опозицията е голяма, точно както при индустрията с ваксини за хора (и по подобни причини).

В тази статия ще разгледаме три основни точки:

1. Няма научни доказателства, че годишните ваксини са необходими и всъщност след като животните постигнат имунитет от първоначалните си ваксини, те изглежда имат имунитет, който продължава много години, често и за цял живот, без реваксинация.

2. Налице е нарастваща тревога, че свръхваксинирането изглежда причинява множество сериозни медицински проблеми, особено с имунната система, включително алергии, гърчове, анемия и рак.

3. Ваксините са много печеливша част от ветеринарните грижи - всъщност около тях се изграждат доста ветеринарни практики. Дългосрочните проучвания върху животинския имунитет изискват значителни разходи за пари, от типа пари, които имат само фармацевтичните компании, а те са много по-заинтересовани от продажбата на повече ваксини, отколкото оспорването на необходимостта от тях.