Проблемите с пикочните пътища и бъбреците са сравнително чести при кучетата и могат да варират от леко възпаление на пикочния мехур до тежко бъбречно увреждане, което застрашава живота. За стопанина различните заболявания често изглеждат сходно: кучето започва да уринира по-често, напъва се, има кръв в урината, пие повече вода или се изпуска вкъщи. Причината обаче може да бъде напълно различна и съответно лечението също е различно. [1][2]
Пикочната система включва два бъбрека, два уретера, пикочен мехур и уретра. Бъбреците филтрират кръвта, отделят отпадните вещества чрез урината и играят важна роля в регулирането на водата, електролитите, киселинно-алкалния баланс и кръвното налягане. След образуването си урината преминава през уретерите до пикочния мехур, където се съхранява, а след това се изхвърля през уретрата. [1]
Това означава, че проблем в различна част от системата може да доведе до различни последствия. Възпалението на пикочния мехур например често причинява болезнено и много често уриниране на малки количества, докато хроничното бъбречно заболяване по-често кара кучето да произвежда повече урина и да пие повече вода. При пълно запушване на уретрата кучето може да се напъва, но да не успява да отдели почти никаква урина – състояние, което е ветеринарна спешност. [1][2]
Важно е също да се знае, че кръвта в урината, честото уриниране или изпускането не доказват автоматично „инфекция“. Камъни, тумори, възпаление, анатомични аномалии, заболяване на простатата, нарушения на нервната система и други проблеми могат да предизвикат подобни признаци. Именно затова изследването на урината и, когато е необходимо, бактериалната посявка са толкова важни. [1][2]
В следващия списък са разгледани 10 от най-честите и най-важните заболявания на бъбреците и пикочните пътища при кучетата. За всяко са описани основните симптоми, диагностичните изследвания, лечението и признаците, при които не трябва да се чака.
Важно: тази статия е с образователна цел и не замества ветеринарен преглед. Не давайте антибиотици, обезболяващи, диуретици или други лекарства на куче с уринарен или бъбречен проблем без ветеринарен съвет.
1. Бактериален цистит – инфекция на пикочния мехур
Какво представлява?
Бактериалният цистит представлява възпаление на пикочния мехур, причинено от бактериална инфекция. Бактериите обикновено навлизат през уретрата и достигат пикочния мехур, където се размножават. При кучетата това е важна причина за симптоми от долните пикочни пътища. [1][3]
Съвременната ветеринарна терминология прави разграничение между спорадичен бактериален цистит и повтарящи се инфекции. Спорадичният цистит е инфекция, която възниква по-малко от три пъти за период от 12 месеца. Ако инфекциите се повтарят три или повече пъти за година, вече трябва да се търси предразполагащ проблем, а не просто всеки път да се назначава нов антибиотик. [1]
Типични симптоми:
- често уриниране;
- отделяне на малки количества урина;
- напъване при уриниране;
- видима болка или дискомфорт;
- кръв в урината;
- уриниране на необичайни места вкъщи;
- облизване около външните полови органи;
- понякога неприятна миризма на урината.
Кучето обикновено продължава да образува урина и успява да уринира, макар и често и болезнено. Ако то се напъва многократно, но изобщо не успява да отдели урина, трябва да се мисли за запушване на уретрата, а не само за цистит.
Какви изследвания се правят?
Основното изследване е анализът на урината. Оценяват се относителното тегло на урината, pH, белтъкът, кръвта и най-вече седиментът под микроскоп. При инфекция могат да се открият бели кръвни клетки, червени кръвни клетки и бактерии. Важно е да се знае, че тестовите полета за нитрити и левкоцитна естераза, използвани при хора, не са достатъчно надеждни за диагностициране на инфекция при кучета. [2]
Най-надеждният начин да се установи коя бактерия е причината и към кои антибиотици е чувствителна е бактериалната посявка на урина с антибиограма. За такава посявка често се предпочита проба, взета чрез цистоцентеза – стерилно вземане на урина директно от пикочния мехур през коремната стена. Така рискът пробата да се замърси с бактерии от кожата или половите органи е много по-малък. [1][2]
Как се лекува?
При доказан бактериален цистит основното лечение е подходящ антибиотик. Изборът зависи от предполагаемия причинител, предишната употреба на антибиотици, местните данни за резистентност и, когато е направена посявка, резултатите от антибиограмата. [1]
В използваните ветеринарни източници за неусложнен спорадичен бактериален цистит се препоръчват сравнително кратки курсове – обичайно около 3–5 дни, когато клиничната ситуация позволява това. По-продължително лечение може да бъде необходимо при други видове инфекция и не трябва да се избира произволно от стопанина. [1][3]
Особено важно е антибиотик да не се дава само защото урината „мирише силно“ или има кръв. Подобни симптоми могат да бъдат причинени и от камъни, тумор или друго заболяване.
2. Повтарящи се инфекции на пикочните пътища
Какво представляват?
Когато кучето има три или повече документирани инфекции в рамките на 12 месеца, проблемът се определя като повтарящ се бактериален цистит или рецидивираща инфекция на пикочните пътища. В тази ситуация въпросът вече не е само „кой антибиотик да дадем“, а защо инфекцията продължава да се връща. [1]
Причината може да бъде анатомична аномалия, непълно изпразване на пикочния мехур, уринарна инконтиненция, камъни, заболяване на простатата, диабет, хиперадренокортицизъм, бъбречно заболяване, неврологичен проблем или друго състояние, което нарушава естествените защитни механизми на пикочната система. [1][2]
Симптоми:
- повтарящи се периоди на често и болезнено уриниране;
- кръв в урината;
- уриниране на малки количества;
- изпускане вкъщи;
- временно подобрение след антибиотик и повторна поява на симптомите;
- понякога повишена жажда или други признаци на основно заболяване.
Как се изследва?
При рецидивираща инфекция бактериалната посявка става особено важна. Не е добра практика всеки епизод да се лекува на сляпо със същия антибиотик, защото може да се развие резистентност или да остане неоткрит основният проблем. [1]
Оценката може да включва:
- пълно изследване на урината;
- бактериална посявка и антибиограма;
- пълна кръвна картина;
- биохимичен профил;
- кръвна захар и изследвания за ендокринни заболявания при показания;
- рентгенография на корема;
- ехография на бъбреци, уретери и пикочен мехур;
- изследване на простатата при мъжки кучета;
- оценка дали пикочният мехур се изпразва напълно;
- понякога цистоскопия – оглеждане на пикочния мехур и уретрата с камера.
Цистоскопията може да бъде особено полезна при търсене на дивертикули, анатомични промени, хронично възпаление, чужди тела или туморни изменения. [1][3]
Лечение:
Настоящата инфекция се лекува според резултатите от изследванията, но дългосрочното решение е контролът на предразполагащата причина. Ако например има камъни, те трябва да бъдат лекувани; при непълно изпразване на пикочния мехур трябва да се установи причината; при диабет е необходим добър контрол на заболяването. [1]
Многократното назначаване на антибиотици без диагностичен план може временно да подобри симптомите, но често не решава проблема и увеличава риска от развитие на устойчиви бактерии.
3. Камъни в пикочния мехур и пикочните пътища – уролитиаза
Какво представлява?
Уролитите са твърди минерални образувания, които могат да се формират в бъбреците, уретерите, пикочния мехур или уретрата. При кучетата два от най-важните видове са струвитните и калциево-оксалатните камъни. Съществуват също уратни, цистинови и други по-редки видове. [1][2]
Причините за образуването им са различни. Струвитните камъни при кучетата често са свързани с инфекция с бактерии, които произвеждат ензима уреаза. Калциево-оксалатните камъни имат различна биология и не се разтварят чрез специална диета. Именно затова е важно да се установи или поне максимално добре да се предположи какъв е типът на камъка. [2]
Симптоми:
- кръв в урината;
- често уриниране;
- напъване;
- болка при уриниране;
- уриниране на малки порции;
- повтарящи се инфекции;
- облизване около половите органи;
- при запушване – невъзможност за нормално уриниране.
Някои камъни могат да останат безсимптомни дълго време и да бъдат открити случайно при рентгенография или ехография.
Как се диагностицират?
Основните изследвания включват анализ на урината, бактериална посявка и образна диагностика. Много видове камъни се виждат добре на стандартна рентгенография, а ехографията може да покаже и такива, които са по-трудни за визуализиране рентгенологично. [1][2]
Кристалите в урината могат да дадат полезна информация, но наличието или липсата на кристали не доказва дали има камък. Куче може да има уролити без видима кристалурия, а кристали могат да бъдат намерени и при животно без камъни. [2]
Когато камък бъде отстранен, той трябва да бъде изпратен за лабораторен анализ. Външният вид не е достатъчен, за да се определи надеждно минералният му състав. [2]
Лечение:
Терапията зависи от вида, размера и местоположението на камъка.
- Струвитните камъни при кучетата често могат да бъдат разтворени с подходяща ветеринарна лечебна диета и лечение на съпътстващата бактериална инфекция.
- Калциево-оксалатните камъни не могат да бъдат разтворени медикаментозно или само с диета и трябва да бъдат физически отстранени, когато лечението е необходимо.
- Малки камъни понякога могат да бъдат извадени чрез минимално инвазивни процедури.
- При други пациенти се използват цистоскопски методи, лазерна литотрипсия или хирургично отваряне на пикочния мехур.
Независимо от типа, увеличаването на приема на вода и разреждането на урината е основна стратегия за намаляване на концентрацията на минералите и риска от ново образуване на кристали. Конкретната профилактична диета трябва да бъде избрана според лабораторно установения тип на камъка. [2]
4. Запушване на уретрата – кучето се напъва, но не може да уринира
Какво представлява?
Уретралната обструкция означава частично или пълно блокиране на канала, през който урината напуска пикочния мехур. При кучетата честа причина са камъни, попаднали в уретрата. Възможни са също тумори, стеснения, травми и други механични проблеми. [1][2]
Пълното запушване е животозастрашаваща спешност. Урината продължава да се произвежда, но не може да напусне тялото. Налягането се покачва обратно към пикочния мехур и бъбреците, а в кръвта започват да се натрупват отпадни вещества и опасни електролитни нарушения. Продължителната обструкция може да увреди бъбреците и пикочния мехур. [1][2]
Симптоми:
- многократни опити за уриниране без резултат;
- отделяне само на капки;
- силно напъване;
- болка;
- неспокойствие;
- напрегнат или увеличен пикочен мехур;
- повръщане;
- отпадналост;
- при напреднал случай – слабост, колапс и тежко общо състояние.
Как се изследва?
Ветеринарният лекар първо преценява дали пикочният мехур е препълнен и дали действително има запушване. Правят се кръвни изследвания за бъбречната функция и електролитите. Рентгенографията може да покаже камъни, а ехографията оценява пикочния мехур, бъбреците и други части на системата. [1][2]
Лечение:
Първата цел е възстановяване на свободния поток на урината. При камък в уретрата често се прави катетеризация и внимателно връщане на камъка обратно в пикочния мехур, откъдето той може впоследствие да бъде отстранен. Ако това не е възможно, може да се наложи хирургична или минимално инвазивна процедура. [2]
Пациентът може да се нуждае от венозни течности, обезболяване и корекция на електролитните нарушения. След отстраняване на камъка е важно той да бъде анализиран, за да може да се изготви план за предотвратяване на нови камъни. [2]
Ако кучето многократно се опитва да уринира и не излиза нормална струя урина, не чакайте до следващия ден.
5. Пиелонефрит – бактериална инфекция на бъбреците
Какво представлява?
Пиелонефритът е инфекция на горните пикочни пътища, при която са засегнати бъбрекът и бъбречното легенче, а понякога и уретерът. Това е много по-сериозно състояние от обикновения цистит. [1]
Бактериите могат да достигнат бъбрека от долните пикочни пътища. Рискът може да бъде по-висок при кучета с повтарящи се инфекции, камъни, запушване, уринарна инконтиненция, отслабен имунитет или заболявания, които нарушават нормалната функция на пикочната система. [1]
Симптоми:
- температура;
- отпадналост;
- намален апетит или отказ от храна;
- повръщане;
- повишена жажда;
- увеличено количество урина;
- болка в областта на бъбреците;
- обезводняване;
- понякога симптоми на цистит – често уриниране, кръв или напъване.
При някои кучета симптомите могат да бъдат сравнително неясни, а хроничният пиелонефрит невинаги причинява висока температура или очевидна болка. [1][2]
Какви изследвания се правят?
Диагнозата не се поставя само по един резултат. Ветеринарният лекар събира информация от кръвните изследвания, концентрацията на урината, уринния седимент, бактериалната посявка, отделянето на урина и образната диагностика. [1]
Повишените бъбречни показатели заедно с разредена урина и доказателства за инфекция увеличават подозрението. Бактериалната посявка помага да се избере подходящ антибиотик. Ехографията може да покаже разширено бъбречно легенче, промени в бъбреците, камъни или запушване на уретера. [1]
Важно е, че в някои случаи инфекцията е разположена високо в пикочната система и стандартната проба от пикочния мехур може да не даде всички необходими отговори.
Лечение:
Кучетата с остър пиелонефрит често се нуждаят от болнично лечение, особено ако са обезводнени, повръщат или имат признаци на остро бъбречно увреждане. Прилагат се внимателно изчислени венозни течности и антибиотична терапия, която след получаване на антибиограмата се коригира според чувствителността на причинителя. [1]
Ако има камък или друго запушване, само антибиотик може да не бъде достатъчен. Пречката за нормалното оттичане на урината трябва да бъде отстранена, когато това е възможно.
6. Остро бъбречно увреждане – AKI
Какво представлява?
Острото бъбречно увреждане, известно като AKI – Acute Kidney Injury, е внезапно влошаване на бъбречната функция. Терминът е по-точен от старото название „остра бъбречна недостатъчност“, защото бъбреците могат да бъдат сериозно увредени още преди да се стигне до пълна недостатъчност. [1]
AKI може да възникне след намалено кръвоснабдяване на бъбреците, тежко обезводняване или шок, токсично увреждане, инфекция, сепсис, определени лекарства, лептоспироза или запушване на оттичането на урината. В ранната фаза симптомите могат да бъдат слабо забележими, което прави навременното разпознаване трудно. [1][2]
Симптоми:
- внезапна отпадналост;
- липса на апетит;
- повръщане;
- диария;
- обезводняване;
- намалено количество урина;
- понякога пълно спиране на уринирането;
- при други кучета – необичайно голямо количество разредена урина;
- неприятен дъх при тежка уремия;
- при тежки случаи – неврологични признаци, слабост или колапс.
Как се диагностицира?
Важен е не само единичният резултат за креатинин, а промяната във времето. При AKI креатининът може бързо да се покачва. Следят се също урея, фосфор, калий, натрий и други електролити. Анализът на урината и нейното относително тегло дават информация за способността на бъбреците да концентрират урината. [1][2]
Изключително важно е измерването на количеството произведена урина. Куче, което образува много малко урина – олигурия – или никаква – анурия – има по-сериозен проблем и изисква внимателно наблюдение. [2]
Допълнителните изследвания се определят от предполагаемата причина: ехография, бактериална посявка, тестове за лептоспироза, токсикологична информация и други.
Лечение:
Лечението трябва да бъде насочено към причината и последствията от бъбречното увреждане. Ако кучето е обезводнено, се използват венозни течности. Това обаче не означава, че бъбреците трябва безконтролно да бъдат „промивани“. След възстановяване на нормалната хидратация прекомерното количество течности може да доведе до опасно претоварване, особено ако кучето не произвежда достатъчно урина. [1][2]
Следят се електролитите, киселинно-алкалният баланс, кръвното налягане и уринната продукция. Лекуват се гаденето, повръщането и други усложнения. При тежка олигурия, анурия или животозастрашаващи нарушения може да бъде необходима хемодиализа или друг вид бъбречно-заместителна терапия. [2]
За разлика от хроничното бъбречно заболяване, при AKI е възможно частично или дори значително възстановяване на бъбречната функция, ако причината бъде отстранена навреме. Степента на възстановяване обаче е различна при всеки пациент. [1]
7. Хронично бъбречно заболяване – CKD
Какво представлява?
Хроничното бъбречно заболяване, или CKD – Chronic Kidney Disease, представлява продължително и обикновено необратимо нарушение на структурата или функцията на бъбреците. Рискът се увеличава с възрастта, тъй като през живота могат постепенно да се натрупват необратими увреждания на бъбречната тъкан. [1]
Когато част от нефроните – функционалните единици на бъбрека – бъдат загубени, останалите се опитват да компенсират. За известно време кучето може да няма видими симптоми. С прогресията обаче бъбреците постепенно губят способността да концентрират урината, да отделят отпадните вещества и да поддържат правилния баланс на минерали, течности и киселини. [1][2]
Чести симптоми:
- повишена жажда;
- по-голямо количество урина;
- необходимост кучето да излиза по-често;
- загуба на тегло;
- намалена мускулна маса;
- намален или променлив апетит;
- гадене и повръщане;
- отпадналост;
- лош дъх при напреднала уремия;
- обезводняване;
- при някои кучета – високо кръвно налягане и белтък в урината.
Как се диагностицира?
Диагностиката не се основава само на един „бъбречен показател“. Използват се комбинация от:
- креатинин;
- урея;
- SDMA – маркер, който може да бъде полезен за оценка на бъбречната филтрация;
- анализ и относително тегло на урината;
- отношение белтък/креатинин в урината – UPC/UPCR;
- кръвно налягане;
- електролити и фосфор;
- ехография на бъбреците;
- при показания – бактериална посявка и други специфични тестове.
Креатининът зависи в известна степен от мускулната маса, затова много слабо куче може да има по-нисък креатинин, отколкото бихме очаквали спрямо действителната загуба на бъбречна функция. SDMA може да помогне при интерпретацията на такива пациенти. [1]
Хроничното бъбречно заболяване се класифицира по системата IRIS в стадии според степента на бъбречната дисфункция. Допълнително се оценяват наличието на протеинурия и артериална хипертония. Това позволява терапията да бъде адаптирана към конкретното куче. [1]
Лечение:
Установеното хронично увреждане обикновено не може да бъде „излекувано“ или обърнато. Целта е да се забави прогресията, да се контролират усложненията и да се запази добро качество на живот. [2]
Една от най-добре подкрепените терапии е подходящата ветеринарна бъбречна диета. Тези храни не са просто „нископротеинови“. Те обикновено са формулирани с контролирано количество висококачествен белтък, по-нисък фосфор, адаптирано съдържание на натрий, повече омега-3 мастни киселини, витамини и други промени, предназначени да подпомогнат пациент с CKD. Клинични проучвания са показали полза от бъбречните диети за намаляване на уремичните кризи и подобряване на преживяемостта. [2]
Според стадия може да се наложи допълнително лечение на:
- висок фосфор;
- протеинурия;
- високо кръвно налягане;
- гадене и повръщане;
- загуба на апетит;
- обезводняване;
- електролитни нарушения;
- анемия и други усложнения.
Особено важно е кучето да продължи да приема достатъчно калории. Бъбречната диета няма полза, ако пациентът отказва да яде. Затова преходът обикновено трябва да е постепенен, а гаденето и липсата на апетит да се лекуват активно. [2]
8. Протеинурия и гломерулни бъбречни заболявания
Какво представляват?
Гломерулите са микроскопичните филтри в бъбреците. Нормално те позволяват преминаването на вода и малки молекули, но задържат голяма част от важните белтъци в кръвта. Когато филтрационната бариера е увредена, значително количество белтък може да започне да преминава в урината – състояние, наречено протеинурия. [1]
Малко количество белтък в урината не винаги означава гломерулно заболяване. Възпаление, кръв или инфекция на пикочните пътища също могат да повишат белтъка. Затова положителното поле за белтък на тест-лента трябва да се интерпретира заедно с останалите резултати. [1]
Симптоми:
В началото кучето може да няма очевидни симптоми. При по-тежка загуба на белтък могат да се наблюдават:
- отпадналост;
- загуба на тегло;
- повишена жажда и уриниране;
- намален апетит;
- отоци по крайниците;
- натрупване на течност в коремната кухина;
- признаци на основното заболяване, предизвикало бъбречното увреждане.
Как се изследва?
Първоначално белтъкът често се установява с уринна тест-лента, но тя има ограничена специфичност. За по-надеждна количествена оценка се използва отношението белтък/креатинин в урината – UPC или UPCR. [1]
В използвания ветеринарен източник персистираща стойност UPC над 0,5 при куче се счита за протеинурия, която трябва да бъде оценена в правилния клиничен контекст. Значително по-високи стойности увеличават подозрението за гломерулно заболяване. Кръв и възпаление в урината могат да затруднят интерпретацията, затова е най-добре активната инфекция или силното кървене да бъдат контролирани преди окончателната оценка. [1]
Допълнителните изследвания могат да включват:
- серумен албумин;
- креатинин и SDMA;
- кръвно налягане;
- бактериална посявка;
- изследване за инфекциозни и възпалителни заболявания;
- ехография;
- при определени пациенти – бъбречна биопсия.
Лечение:
Първата задача е да се открие и лекува възможното основно заболяване. След това терапията има за цел да намали загубата на белтък и натиска върху гломерулите. При кучета с бъбречна протеинурия често се използват лекарства, които потискат ренин-ангиотензин-алдостероновата система, например ACE-инхибитори или блокери на ангиотензиновите рецептори. [1]
Тези лекарства не трябва да се започват без контрол, защото могат да повлияят бъбречната филтрация, калия и кръвното налягане. След започване на терапия обикновено се проследяват бъбречните показатели, електролитите, кръвното налягане и UPC. [1]
Протеинурията е важна не само като лабораторна находка. Устойчивата загуба на белтък е свързана с по-неблагоприятна прогноза и може да участва в по-нататъшното бъбречно увреждане. [1]
9. Лептоспироза – инфекция, която може тежко да увреди бъбреците
Какво представлява?
Лептоспирозата е инфекциозно заболяване, причинено от патогенни бактерии от рода Leptospira. Кучето може да се зарази чрез контакт с урината на заразено животно или непряко чрез замърсена влажна почва и повърхностна вода. Заболяването е зооноза, което означава, че може да засегне и хора. [1][3]
При кучетата лептоспирозата може да протече от сравнително леко заболяване до тежко остро бъбречно увреждане, увреждане на черния дроб, нарушения в кръвосъсирването и, при някои пациенти, белодробен кръвоизлив. [1][3]
Възможни симптоми:
- температура;
- силна отпадналост;
- отказ от храна;
- повръщане;
- диария;
- мускулна болка и скована походка;
- увеличено или намалено производство на урина;
- повишена жажда;
- жълтеница;
- променен цвят на урината;
- неприятен дъх при тежка уремия;
- затруднено дишане;
- признаци на кръвоизлив при тежки случаи.
Как се диагностицира?
За потвърждаване се използват два основни типа тестове:
- PCR за откриване на генетичен материал на Leptospira в подходящи проби;
- серологични тестове, които установяват антитела срещу бактерията.
В ранния стадий антителата все още могат да бъдат твърде ниски и първият серологичен тест да бъде отрицателен. Затова понякога се изследва втора кръвна проба след около една до две седмици, за да се търси значимо покачване на антителата. Ваксинационната история също трябва да се вземе предвид при интерпретацията. [1][3]
Правят се още кръвна картина, бъбречни и чернодробни показатели, електролити и анализ на урината. В урината могат да се открият белтък, глюкоза, бели кръвни клетки, цилиндри и нарушена способност за концентрация. [3]
Лечение:
При подозрение лечението трябва да започне рано. Използват се подходящи антибиотици, за да се спре разпространението на лептоспирите и да се елиминира носителството. При тежко болно куче, което повръща и не може да приема лекарства през устата, първоначално могат да се използват инжекционни антибиотици, а след стабилизиране терапията да бъде променена. [1][2]
Интензивната поддържаща терапия при бъбречно увреждане е също толкова важна. При тежка олигурия или анурия може да бъде необходима хемодиализа. [2]
Поради зоонозния риск стопаните трябва да следват стриктни указания за хигиена, особено при контакт с урината на болно куче. Ръкавици, внимателно почистване на замърсени повърхности и правилно изхвърляне на материали са важни мерки.
Ваксинацията е важен елемент от профилактиката и трябва да бъде обсъдена с ветеринарния лекар според местния риск и използваната ваксинационна схема. [2]
10. Уринарна инконтиненция – неволно изпускане на урина
Какво представлява?
Уринарната инконтиненция означава, че кучето изпуска урина без съзнателно намерение да уринира. Това е различно от куче, което умишлено уринира вкъщи поради поведенчески проблем или защото не е успяло да бъде изведено навреме.
Една от най-честите причини при кучетата е недостатъчност на уретралния сфинктер, известна като USMI. Тя е особено добре описана при кастрирани женски кучета. Счита се, че промени в хормоналната среда, положението и дължината на уретрата, тъканната поддръжка и други фактори участват в развитието на проблема. [1][2]
Типични симптоми:
- мокро петно там, където кучето е спало;
- изпускане на урина в покой;
- капки урина при ставане;
- влажна козина около вулвата или препуциума;
- често облизване;
- раздразнена кожа от продължителен контакт с урина.
Кучето обикновено продължава да уринира нормално по време на разходка. Именно това отличава много случаи на сфинктерна инконтиненция от заболявания, които причиняват постоянно напъване или спешна нужда за уриниране.
Какви изследвания се правят?
Преди да се приеме, че причината е слаб сфинктер, трябва да бъдат изключени други проблеми. Основните изследвания включват анализ на урината и бактериална посявка, защото инфекцията може да причини или да усложни инконтиненцията. Често се правят и кръвни изследвания, особено ако кучето пие и уринира много. [1][2]
При по-млади кучета, при непрекъснато изпускане от ранна възраст или при нетипичен случай може да се търси вродена аномалия като ектопичен уретер. Ехографията, рентгеновите контрастни изследвания и цистоскопията могат да бъдат полезни при такива пациенти. [1]
Лечение:
При USMI често се използват лекарства, които подобряват тонуса на уретралния сфинктер, например фенилпропаноламин. При женски кучета могат да се използват и определени естрогенни медикаменти, като изборът зависи от пациента. Тези лекарства могат да имат противопоказания и нежелани реакции и трябва да бъдат назначавани от ветеринарен лекар. [1][2]
При случаи, които не се контролират достатъчно с медикаменти, са възможни интервенционни процедури – например инжектиране на специален материал около уретрата за подобряване на затварянето ѝ или поставяне на специални устройства при избрани пациенти. [1]
Инконтиненцията често може да бъде добре контролирана, но е важно първо да се установи правилната причина.
Кои уринарни и бъбречни симптоми са спешни?
Някои проблеми могат да бъдат прегледани в нормално работно време, но други не бива да чакат.
Потърсете ветеринарна помощ незабавно, ако:
- кучето многократно се напъва за уриниране, но не излиза нормална струя;
- изобщо не е отделяло урина;
- има силна болка и много напрегнат пикочен мехур;
- повръща многократно и е силно отпаднало;
- има внезапно значително намаляване на количеството урина;
- има подозрение за отравяне с вещество, което може да увреди бъбреците;
- има висока температура, повръщане и болка в областта на бъбреците;
- има признаци на лептоспироза;
- има кръв в урината заедно със слабост, бледи лигавици или колапс;
- има известно бъбречно заболяване и внезапно спре да се храни или започне да повръща;
- има подуване, затруднено дишане или други признаци за задържане на течности.
Как ветеринарният лекар изследва бъбреците и пикочните пътища?
Добрата диагностика обикновено използва няколко метода едновременно. Нито един отделен тест не дава цялата картина.
1. Анализ на урината
Изследват се концентрацията, pH, белтъкът, кръвта, глюкозата и други показатели. Микроскопското изследване на седимента може да покаже червени и бели кръвни клетки, бактерии, кристали, цилиндри и други промени. [1][2]
2. Относително тегло на урината
То показва колко концентрирана е урината. Това е изключително важно при оценка на бъбречната функция. Повишеният креатинин има различно значение при силно концентрирана урина и при необичайно разредена урина.
3. Бактериална посявка
Тя показва дали в урината растат клинично значими бактерии и позволява да се изследва чувствителността им към антибиотици. Посявката е особено важна при повтарящи се инфекции, пиелонефрит и неуспешно предишно лечение. [1][2]
4. Креатинин и урея
Тези кръвни показатели се повишават, когато бъбречната филтрация е значително намалена, но трябва да се интерпретират заедно с хидратацията, мускулната маса, урината и останалите резултати.
5. SDMA
SDMA е допълнителен маркер за оценка на бъбречната филтрация. Той може да бъде особено полезен при кучета с малка мускулна маса, при които креатининът може да изглежда изкуствено нисък. [1]
6. UPC/UPCR – отношение белтък/креатинин в урината
Това изследване позволява количествена оценка на протеинурията и е важно при хронично бъбречно заболяване и съмнение за гломерулно увреждане. [1]
7. Кръвно налягане
Бъбречното заболяване и високото кръвно налягане често се влияят взаимно. Хипертонията може да уврежда допълнително бъбреците и други органи, а бъбречно заболяване може да доведе до хипертония. Затова кръвното налягане е част от стандартната оценка при много бъбречни пациенти. [1][2]
8. Ехография
Ехографията показва размера, формата и структурата на бъбреците, разширение на бъбречните легенчета, камъни, промени в уретерите, стената на пикочния мехур и някои тумори или анатомични аномалии.
9. Рентгенография
Много уринарни камъни се виждат добре на рентгенови снимки. Рентгенографията е важна и за оценка на размера и позицията на бъбреците и пикочния мехур.
10. Цистоскопия и специализирани процедури
При сложни или повтарящи се проблеми миниатюрна камера може да бъде въведена през уретрата. Така ветеринарният специалист вижда директно вътрешната повърхност на уретрата и пикочния мехур и може да вземе проби или да извърши определени минимално инвазивни процедури. [1]
Какво може да направи стопанинът за по-добро уринарно и бъбречно здраве?
Не всяко заболяване може да бъде предотвратено, но няколко ежедневни навика могат да бъдат полезни.
- Осигурявайте постоянен достъп до прясна вода. Не ограничавайте водата на куче, което уринира много, освен ако ветеринарен лекар не е дал изрична причина.
- Извеждайте кучето достатъчно често. Продължителното задържане на урина не е желателно, особено при животни с уринарни проблеми.
- Следете количеството вода. Постепенното увеличаване на жаждата често е един от първите забележими признаци на бъбречно или ендокринно заболяване.
- Наблюдавайте струята на урината. Честото клякане, напъването, капките или прекъснатата струя не са нормални.
- Не лекувайте всяка кръв в урината с останал антибиотик. Причината може да бъде камък, тумор, възпаление или друга патология.
- При куче с предишни уринарни камъни следвайте конкретния диетичен план. Диета, подходяща за един вид камък, не е непременно правилната за друг.
- След отстраняване на камък поискайте лабораторен анализ. Това е един от най-полезните инструменти за профилактика на рецидив.
- При по-възрастни кучета правете профилактични кръвни и уринни изследвания. Бъбречните промени могат да бъдат налице преди появата на очевидни симптоми.
- Обсъдете ваксинацията срещу лептоспироза според риска във вашия район и начина на живот на кучето.
- Не давайте човешки лекарства без ветеринарна преценка. Някои медикаменти могат сериозно да увредят бъбреците или да бъдат неподходящи за обезводнено животно.
Заключение
Уринарните и бъбречните заболявания при кучето могат да изглеждат сходно, но да имат напълно различни причини. Честото болезнено уриниране по-често насочва към проблем в пикочния мехур или уретрата. Повишената жажда и голямото количество урина могат да бъдат ранен признак на бъбречно или друго системно заболяване. Невъзможността за уриниране е спешно състояние.
Бактериалният цистит трябва да бъде разграничен от наличието на камъни и други причини за възпаление. Повтарящите се инфекции изискват търсене на основното предразполагащо заболяване. Уринарните камъни трябва да бъдат класифицирани, защото едни могат да се разтварят, а други не. Пиелонефритът може да увреди самия бъбрек и често изисква по-интензивно лечение. Острото бъбречно увреждане е потенциално обратимо, но може да прогресира бързо. Хроничното бъбречно заболяване обикновено не може да бъде излекувано, но правилната диета, контролът на протеинурията, кръвното налягане и другите усложнения могат значително да подобрят качеството на живот. [1][2]
Най-полезният подход е ранна диагностика, правилно взета и интерпретирана проба урина и терапия, съобразена с конкретната причина. При бъбречните заболявания тенденцията във времето често е по-информативна от един единствен лабораторен резултат, затова редовното проследяване е съществена част от добрата грижа.
Източници и литература
- Côté E, Ettinger SJ, Feldman EC, eds. Ettinger's Textbook of Veterinary Internal Medicine. 9th edition. Elsevier. Използвани раздели и глави за диагностичния подход към бъбречно заболяване, анализ на урината и протеинурията, остро бъбречно увреждане, хронично бъбречно заболяване, гломерулни заболявания, инфекции на долните пикочни пътища, пиелонефрит, кучешка уролитиаза, уринарна обструкция, нарушения на уринирането и лептоспироза.
- Bruyette DS, ed. Clinical Small Animal Internal Medicine. Wiley-Blackwell, 2020. Използвани раздели за бъбречни и урогенитални заболявания, включително остро бъбречно увреждане, лечение на хронично бъбречно заболяване, инфекции на пикочните пътища, уролитиаза, обструкция на уретрата и уретерите, уринарна инконтиненция и лечение на лептоспироза.
- Weese JS, Evason M, eds. Infectious Diseases of the Dog and Cat: A Color Handbook. CRC Press, 2020. Използвана глава за заболявания на пикочно-половата система, включително бактериален цистит, диагностика на повтарящи се инфекции на пикочните пътища и лептоспироза.
Медицинска бележка: Информацията в статията е предназначена за общо образование на стопани и не представлява индивидуална диагноза или схема за лечение. Антибиотиците, лекарствата за кръвно налягане, терапията за протеинурия, хормоналните лекарства, диуретиците и специализираните уринарни диети трябва да бъдат избирани след ветеринарна оценка и подходящи лабораторни изследвания.
