Очните проблеми при кучетата могат да изглеждат заблуждаващо сходни – зачервяване, сълзене, секрет или присвиване на окото – но причините зад тези симптоми са много различни. Едно леко дразнене на конюнктивата може да премине сравнително бързо, докато язва на роговицата, увеит или глаукома могат да застрашат зрението само за часове или дни. Затова при очните заболявания правилното разпознаване на болката и навременният ветеринарен преглед са особено важни. [1][2]
Окото е сложен орган. Най-отпред се намира прозрачната роговица. Зад нея са предната очна камера, ирисът и зеницата, а по-навътре – лещата, стъкловидното тяло, ретината и зрителният нерв. Клепачите, третият клепач, конюнктивата и слъзните жлези защитават повърхността на окото и поддържат необходимия слъзен филм. Проблем във всяка една от тези структури може да доведе до различен тип очно заболяване. [1][2]
Един от най-полезните ориентири за стопанина е наличието на болка. Простият конюнктивит често причинява зачервяване и секрет, но не винаги силна болка. Куче, което постоянно държи окото затворено, силно присвива, избягва светлина или търка окото с лапа, може да има болезнена роговична язва, увеит или глаукома. При тези състояния отлагането на прегледа може да доведе до необратимо увреждане на зрението. [2]
Следващият списък разглежда 11 от най-често срещаните и практически важни очни проблеми при кучетата. За всяко състояние ще разгледаме какво представлява, какви симптоми да наблюдаваме, какви изследвания използва ветеринарният лекар и как обикновено се лекува.
Важно: статията е с образователна цел. Очните лекарства не трябва да се използват произволно. Особено опасно е използването на капки или мехлеми с кортикостероиди, без предварително да бъде изключена язва на роговицата. Неподходящото лечение може да влоши някои очни заболявания. [1][2]
1. Конюнктивит – зачервеното и секретиращо око
Какво представлява?
Конюнктивитът е възпаление на конюнктивата – тънката мембрана, която покрива вътрешната страна на клепачите и част от повърхността на очната ябълка. Това е един от най-често срещаните очни проблеми при кучетата. [2]
Важно е да се разбере, че „конюнктивит“ описва възпалената тъкан, но не казва автоматично каква е причината. При кучетата зачервяването може да бъде резултат от алергия, прах, вятър, чуждо тяло, косми, които търкат окото, недостатъчно производство на сълзи, заболяване на клепачите или по-рядко специфична инфекция. В специализирания вътрешномедицински източник се подчертава, че конюнктивитът при кучетата често е вторичен на сухо око или системни алергии, докато някои първични инфекциозни причини са сравнително редки. [1]
Типични симптоми:
- зачервяване на бялата част и конюнктивата;
- воднист, слузест или гноен секрет;
- леко подуване;
- често мигане;
- търкане на лицето;
- засъхнали секрети около клепачите;
- понякога сърбеж.
Видът на секрета може да даде полезна информация. Бистър и воднист секрет се среща при физическо дразнене и алергични реакции. Гъст, слузест секрет насочва към възможно намалено производство на сълзи. Муко-гноен или гноен секрет може да присъства при вторична бактериална инфекция. [2]
Ако са засегнати и двете очи едновременно, ветеринарният лекар може да мисли за алергична или системна причина. Когато проблемът е само в едното око, по-вероятни са локални причини – например чуждо тяло, неправилно растящ косъм, проблем на клепача или локално увреждане. [2]
Как се диагностицира?
Първата стъпка е внимателен очен преглед. При повтарящ се или хроничен конюнктивит трябва да се изключи кератоконюнктивит сика – сухо око. Често се прави Schirmer tear test за измерване на сълзите. Ветеринарният лекар може да използва флуоресцеиново оцветяване, за да провери за роговична язва или увреждане.
При нетипичен, силно гноен или неподдаващ се на лечение конюнктивит може да се вземе проба за цитология, микробиологична посявка или други изследвания. Цитологията може да покаже вида на възпалителните клетки и в определени случаи микроорганизми, макар че резултатът невинаги определя точната първопричина. [4]
Как се лекува?
Най-важният принцип е лечение на причината. Ако има чуждо тяло, то трябва да бъде отстранено. Ако причината е сухо око, терапията трябва да възстанови слъзния филм. При алергична причина се контролира алергията. При доказана бактериална инфекция ветеринарният лекар може да назначи локален антибиотик. [1][2]
Нежното почистване на засъхнали секрети със стерилен очен разтвор може да помогне, но не трябва да замества прегледа при болезнено око.
Особено важно: ако зачервеното око е силно болезнено и кучето постоянно го държи затворено, не приемайте автоматично, че това е „обикновен конюнктивит“. Трябва да бъдат изключени роговична язва, увеит и глаукома. [2]
2. Блефарит – възпаление на клепачите
Какво представлява?
Блефаритът е възпаление на един или повече клепачи. Причината може да бъде бактериална инфекция, кожно заболяване, алергия, паразити, гъбички или имунно-медииран процес. При кучетата блефаритът понякога е част от по-широк дерматологичен проблем, а не изолирано заболяване на окото. [2][4]
Във ветеринарната цитологична литература са описани както инфекциозни, така и неинфекциозни причини. Сред възможните бактериални причинители са Staphylococcus и Streptococcus, а сред диференциалните диагнози влизат демодекоза, дерматофитоза, алергично заболяване и редица имунно-медиирани състояния. [4]
Симптоми:
- зачервени и удебелени клепачи;
- корички по ръба на клепача;
- косопад около очите;
- малки пъпки или възпалени участъци;
- сърбеж;
- секрет;
- често мигане;
- болезненост;
- понякога едновременно възпаление на конюнктивата.
Какви изследвания се правят?
Освен стандартния очен преглед ветеринарният лекар обръща внимание и на кожата в други части на тялото. При подозрение за паразити могат да се правят кожни остъргвания. При инфекция – цитология или микробиологично изследване. При хронични, необичайни или подозрителни лезии може да се наложи биопсия.
В Veterinary Cytology се отбелязва, че при много неинфекциозни форми окончателната диагноза изисква хистопатологична оценка и само цитологията може да не бъде достатъчна. [4]
Лечение:
Терапията зависи силно от причината. При бактериална инфекция може да се използва локално и/или системно антибиотично лечение. При алергична или имунно-медиирана форма подходът е различен и може да включва противовъзпалителни лекарства. Основно кожно, паразитно или ендокринно заболяване също трябва да бъде контролирано. [2][4]
Топъл влажен компрес понякога помага за размекване на коричките, но продължителният блефарит не трябва да се лекува само козметично. Ако основната причина остане, проблемът обикновено се връща.
3. Сухо око – кератоконюнктивит сика (KCS)
Какво представлява?
Кератоконюнктивит сика, съкратено KCS, е състояние, при което окото не произвежда достатъчно водна част на слъзния филм. Сълзите не служат само за „намокряне“ – те предпазват роговицата, подпомагат нейното хранене и създават нормална защитна повърхност. Когато количеството им намалее, роговицата и конюнктивата постепенно се възпаляват и увреждат. [1][2]
Според Ettinger’s Textbook of Veterinary Internal Medicine намаленото производство на сълзи е много честа причина за зачервяване, дразнене и очен секрет при кучетата. Най-честият механизъм е имунно-медиирано разрушаване на слъзната жлеза. Други възможни причини са определени ендокринни заболявания, увреждане на нервите, премахване на слъзната жлеза на третия клепач, лъчетерапия, инфекция с вируса на гана и хронично възпаление на клепачите и конюнктивата. Някои лекарства също могат да намалят слъзната продукция. [1]
Типични симптоми:
- гъст, лепкав, нишковиден слузест секрет;
- зачервяване;
- повтарящ се „конюнктивит“, който не изчезва трайно;
- матова или суха повърхност на роговицата;
- често мигане и дразнене;
- роговична пигментация при хронични случаи;
- образуване на кръвоносни съдове върху роговицата;
- роговични язви;
- намалено зрение при напреднал случай.
Гъстият слузест секрет е особено характерен. Кучета с KCS понякога дълго се лекуват само за „хроничен конюнктивит“, докато истинската причина – недостатъчните сълзи – остава неоткрита. [2]
Как се диагностицира?
Основният тест е Schirmer tear test – STT. Малка специална хартиена лентичка се поставя в долния конюнктивален сак за една минута. След това се измерва колко милиметра от нея са овлажнени.
В цитираното ръководство за стопани нормалната стойност е описана около 20 mm/min, докато при ясно изразено сухо око често се измерват стойности под 10 mm/min, а понякога и под 5 mm/min. На практика ветеринарният лекар интерпретира резултата заедно със симптомите, вида на окото и останалите изследвания. [2]
Често се прави и флуоресцеинов тест, защото KCS предразполага към роговични язви.
Лечение:
При имунно-медииран KCS основата на лечението е локална терапия, която стимулира производството на сълзи и потиска разрушителния имунен процес. Класически използван препарат е циклоспорин. Според ветеринарния източник въвеждането на локален офталмологичен циклоспорин значително е подобрило лечението на кучета с KCS. [2]
Често се добавят:
- изкуствени сълзи и смазващи очни препарати;
- лечение на вторични инфекции при необходимост;
- препарати срещу прекомерното натрупване на гъста слуз;
- лечение на основната причина, ако е установена.
При много кучета лечението е дългосрочно или пожизнено. Ако функциониращата слъзна тъкан е силно разрушена, медикаментите може да не успеят да възстановят достатъчно слъзна продукция и да са необходими чести лубриканти. При редки тежки случаи могат да се обсъждат хирургични решения. [2]
Кортикостероидни очни капки не трябва да се използват при наличие на роговична язва. Затова роговицата трябва да бъде проверена преди подобна терапия. [2]
4. Ожулване и язва на роговицата
Какво представляват?
Роговицата е прозрачният „прозорец“ в предната част на окото. Най-повърхностното ѝ увреждане се нарича абразия или ерозия. Ако дефектът е по-дълбок и навлиза в средните слоеве на роговицата, говорим за роговична язва. [2]
Честа причина е травма – клон, нокът, тревичка, драскотина, чуждо тяло или косми, които постоянно търкат роговицата. Язви могат да се развият и вторично при сухо око или различни заболявания на повърхността на окото. [2]
Дълбоката язва е опасна, защото постепенно може да достигне до най-вътрешните слоеве и в крайна сметка да доведе до перфорация на очната ябълка. Затова роговичната язва не е проблем, който е безопасно да бъде наблюдаван дълго вкъщи. [2]
Симптоми:
- силно присвиване или постоянно затворено око;
- обилно сълзене;
- търкане с лапа;
- избягване на ярка светлина;
- зачервяване;
- мътно или синкаво петно върху роговицата;
- при голяма язва – видимо вдлъбване или неравност;
- при инфекция – жълто-зелен секрет.
Роговицата е богато инервирана и повърхностните дефекти могат да бъдат изключително болезнени. Затова силното присвиване винаги трябва да се приема сериозно. [2]
Как се диагностицира?
Най-важният тест е флуоресцеиновото оцветяване. В окото се поставя специално флуоресцентно багрило. Здравият роговичен епител не задържа багрилото, но оголената строма го поема и дефектът става ясно видим. [2]
Ветеринарният лекар внимателно оглежда и под клепачите и третия клепач за чуждо тяло. При дълбока или инфектирана язва може да бъдат необходими цитология и бактериална посявка. Дълбочината на язвата определя колко спешно и агресивно трябва да бъде лечението.
Лечение:
При неусложнено повърхностно увреждане могат да се използват локални антибиотични очни лекарства за намаляване на риска от инфекция, лекарства за контрол на болката и защитна яка, която не позволява на кучето да търка окото. Контролният преглед е важен, защото язвата трябва да бъде проследена до пълното ѝ заздравяване. [2]
Дълбоките язви, язвите със „стопяване“ на роговицата и почти перфориралите язви изискват много по-интензивно лечение и понякога спешна офталмологична операция за механична защита и запазване на окото. [2]
Никога не поставяйте останали кортикостероидни очни капки при подозрение за роговична язва. Те могат да забавят зарастването и да увеличат риска от тежко усложнение.
5. Ентропион – клепачът се завърта навътре
Какво представлява?
При ентропион ръбът на клепача се завърта навътре към очната ябълка. В резултат козината и кожата на клепача постоянно търкат конюнктивата и роговицата. Това може да бъде много болезнено и постепенно да причини роговична язва, белези и дори загуба на зрение. [2]
Ентропионът е един от по-често срещаните вродени дефекти на клепачите и има ясно изразена породна предразположеност. Сред описаните предразположени породи са шар-пей, чау-чау, булдог, санбернар, немски дог и различни ловни породи. [2][3]
Симптоми:
- силно сълзене;
- присвиване;
- често мигане;
- търкане на очите;
- видимо завъртян навътре клепач;
- зачервена роговица или конюнктива;
- мътност;
- роговична язва;
- пигментация на роговицата при хронично дразнене.
Как се диагностицира?
При очевидния ентропион диагнозата се поставя чрез внимателен очен преглед. Ветеринарният лекар трябва да прецени дали обръщането е действителен анатомичен дефект или е временно резултат от силен болезнен спазъм на клепачите. В цитирания източник е описано използването на локален очен анестетик като част от тази преценка – ако обръщането изчезне след обезболяването, причината може да бъде спазъм, а не истински ентропион. [2]
Роговицата се проверява с флуоресцеин за язви.
Лечение:
Истинският ентропион обикновено изисква хирургична корекция, при която положението на клепача се променя така, че космите вече да не докосват роговицата. [2]
При много малки кученца, особено при определени породи като шар-пей, понякога временно се поставят специални шевове, които държат клепача в правилна позиция, докато лицето расте. След достигане на подходяща възраст може да бъде необходима окончателна пластична операция. [2]
Ако вече има язва, тя също трябва да бъде лекувана.
6. Ектропион – клепачът увисва навън
Какво представлява?
Ектропионът е обратният проблем на ентропиона. Долният клепач увисва или се извива навън, така че конюнктивата и част от повърхността на окото остават прекалено изложени на въздух, прах и чужди частици. [2]
Състоянието се наблюдава особено при породи с отпусната кожа на лицето, включително различни хрътки, шпаньоли и санбернар. Може да се появи и при възрастни кучета, когато тъканите на лицето постепенно губят тонус. [2]
Симптоми:
- видимо увиснал долен клепач;
- изложена розова конюнктива;
- сълзене;
- повтарящ се конюнктивит;
- секрет;
- натрупване на прах или чужди частици в образувания „джоб“;
- при по-тежки случаи – роговично дразнене или язва.
Диагностика:
Диагнозата обикновено е видима при клиничния преглед. Важно е обаче да се оцени дали изложената роговица вече е увредена. При наличие на болка или секрет се правят Schirmer tear test и флуоресцеинов тест според конкретния случай.
Лечение:
Лек ектропион, който не причинява възпаление или увреждане, може да не изисква операция. Когато обаче води до хроничен конюнктивит, изсушаване или травми на роговицата, лечението е хирургична корекция и стягане на клепача. [2]
Целта на операцията не е само козметична. Нормалната позиция на клепача е важна за правилното разпределение на сълзите и механичната защита на окото.
7. „Cherry eye“ – пролапс на слъзната жлеза на третия клепач
Какво представлява?
Третият клепач е защитна структура във вътрешния ъгъл на окото. В него се намира важна слъзна жлеза, която произвежда значителна част от водния компонент на слъзния филм. При т.нар. cherry eye опорните тъкани са слаби и жлезата излиза от нормалното си положение. Получава се закръглено розово-червено образувание във вътрешния ъгъл на окото, наподобяващо малка череша. [2]
Състоянието често се появява при млади кучета и има породна предразположеност. В различните ветеринарни източници сред рисковите породи се посочват бигъл, кокер шпаньол, бостън териер, булдог, лхаса апсо, ши-тцу, блъдхаунд и други. [2][3]
Симптоми:
- розова или червена маса във вътрешния ъгъл на окото;
- зачервяване;
- сълзене;
- секрет;
- търкане на окото;
- повтарящ се конюнктивит;
- понякога възпаление и увеличаване на пролабиралата жлеза.
Как се диагностицира?
При типичната картина диагнозата често е очевидна при преглед. Все пак при възрастно куче новопоявила се маса в областта на третия клепач не трябва автоматично да се нарича cherry eye, тъй като някои туморни процеси могат да наподобяват пролапс на жлезата.
Ветеринарният лекар може да измери слъзната продукция и да провери роговицата, особено ако проблемът е хроничен.
Лечение:
Предпочитаният подход е хирургично връщане и фиксиране на жлезата в нормалното ѝ положение. [2]
Исторически жлезата понякога е била отстранявана. Това обаче намалява слъзната продукция и може значително да повиши риска кучето да развие кератоконюнктивит сика. Затова съвременният принцип е жлезата да бъде запазена, а не просто премахната, когато това е възможно. [2]
Този факт е особено важен, защото самата жлеза не е „тумор“ или излишна тъкан – тя е нормална и функционално важна част от слъзния апарат.
8. Катаракта – помътняване на лещата
Какво представлява?
Катарактата представлява истинско помътняване на очната леща. Лещата нормално е прозрачна и фокусира светлината върху ретината. Когато стане непрозрачна, светлината вече не преминава правилно и зрението постепенно намалява. [1][2]
Катарактата не трябва да се бърка с ядрената склероза – нормална възрастова промяна, при която лещата придобива синкаво-сив оттенък, но кучето обикновено запазва полезно зрение. Ettinger’s Textbook изрично прави тази разлика: при зрелия катарактен процес лещата блокира огледа на очното дъно и може да няма зрение, докато през лещата с нормална възрастова склероза очното дъно все още може да се вижда. [1]
Причини:
Най-честата причина при кучетата е генетична предразположеност. Втора много важна причина е захарният диабет. При диабет катарактата може да прогресира изключително бързо – в рамките на дни до седмици. [1]
Катаракта може да се появи и вторично след други очни заболявания, включително увеит. Многобройни породи имат наследствена предразположеност. [2][3]
Симптоми:
- бяло или млечно-сиво помътняване зад зеницата;
- несигурност в непозната среда;
- блъскане в предмети;
- трудност при слизане по стълби;
- намалена способност за хващане на играчки;
- при вторичен увеит – зачервяване и болка.
Как се диагностицира?
Необходимо е пълно офталмологично изследване с оглед на лещата и останалите структури. Ветеринарният офталмолог оценява зрелостта на катарактата и дали ретината има потенциал да функционира нормално.
Когато лещата е толкова непрозрачна, че ретината не може да се огледа директно, преди операция могат да бъдат необходими ехография на окото и електроретинография – ERG. ERG оценява функционалния отговор на ретината към светлина. При диабет се изследва и общото състояние и контролът на кръвната захар.
Лечение:
Според Ettinger’s Textbook of Veterinary Internal Medicine единственото лечение, което премахва самата катаракта и може да възстанови зрението, е операцията. [1]
Стандартният хирургичен принцип е отстраняване на непрозрачната леща, обикновено чрез факоемулсификация, и при подходящ пациент поставяне на изкуствена вътреочна леща.
Не всяко куче с малка катаракта трябва веднага да бъде оперирано. Решението зависи от степента на загуба на зрението, състоянието на ретината, наличието на възпаление, общото здраве и вероятността за успешен резултат.
Диабетните катаракти заслужават бърза консултация с ветеринарен офталмолог, защото могат да прогресират много бързо и често предизвикват увеит, причинен от лещата. [1]
9. Преден увеит – болезнено възпаление вътре в окото
Какво представлява?
Увеята включва ириса, цилиарното тяло и хороидеята. Когато предните структури – главно ирисът и цилиарното тяло – се възпалят, говорим за преден увеит. Това е сериозно и болезнено заболяване, което може да бъде причинено както от локален проблем в окото, така и от заболяване в друга част на организма. [1]
Причините при кучетата са много: травма, възпаление, свързано с лещата, различни бактериални, гъбични, рикетсиални, протозойни, паразитни и вирусни заболявания, имунно-медиирани процеси и неоплазия. В някои случаи конкретна причина не се открива. [1]
Симптоми:
- силна очна болка;
- присвиване;
- сълзене;
- зачервяване;
- избягване на светлина;
- по-малка от нормалното зеница – миоза;
- мътна или замъглена предна част на окото;
- понякога намалено зрение;
- изпъкване на третия клепач.
При възпаление на увеята кръвно-очната бариера се нарушава и белтъци и клетки могат да навлязат в течността на предната очна камера. При специално осветление ветеринарният лекар може да види характерен „flare“ – ефект, наподобяващ светлина през мъгла. [1]
Как се диагностицира?
Прави се пълен офталмологичен преглед. Особено важно е измерването на вътреочното налягане. При неусложнен преден увеит то често е по-ниско, докато при глаукома е високо. Това помага да бъдат разграничени две заболявания, които отвън могат да изглеждат като болезнено зачервено око. [1][2]
Флуоресцеиновият тест проверява за съпътстваща роговична язва. Ако има съмнение за системно заболяване, могат да бъдат назначени:
- пълна кръвна картина;
- биохимични изследвания;
- изследване на урината;
- тестове за инфекциозни заболявания;
- образна диагностика;
- допълнителни изследвания според клиничната картина.
Лечение:
Лечението има две цели: контрол на самото вътреочно възпаление и лечение на основната причина, ако тя бъде установена. [1]
Често се използват локални противовъзпалителни лекарства. При болезнено свиване на зеницата може да бъде използван препарат, който я разширява и намалява спазъма. При тежки случаи могат да са необходими системни противовъзпалителни или имуносупресивни лекарства. [1]
Ако има роговична язва, изборът на локални противовъзпалителни лекарства трябва да бъде променен, тъй като кортикостероидните очни капки са противопоказани върху язвена роговица. [1]
Увеитът изисква контролни прегледи. Възможни усложнения са катаракта, вторична глаукома и загуба на зрение. [1][2]
10. Глаукома – високо вътреочно налягане и спешен риск за зрението
Какво представлява?
Глаукомата е заболяване, при което вътреочното налягане се повишава до ниво, което уврежда ретината и зрителния нерв. Течност непрекъснато се произвежда вътре в окото и нормално напуска очната ябълка през специален дренажен ъгъл между ириса и роговицата. Когато оттичането е нарушено, налягането се покачва. [2]
Съществуват първична и вторична глаукома. Първичната има силен наследствен компонент при определени породи. Вторичната може да се развие в резултат на друго очно заболяване – например увеит, луксация на лещата, кръвоизлив или вътреочен тумор. [2][3]
Симптоми при остра глаукома:
- силна болка;
- силно присвиване;
- сълзене;
- зачервяване;
- мътна, „запарена“ роговица;
- разширена зеница;
- зеницата реагира слабо на светлина;
- намалено или липсващо зрение;
- понякога отпадналост и промяна в поведението заради болката.
При хроничната глаукома очната ябълка може постепенно да се уголеми. Ако заболяването е продължило достатъчно дълго, зрението често вече е необратимо загубено. [2]
Как се диагностицира?
Основното изследване е тонометрия – измерване на вътреочното налягане със специален инструмент. Глаукомата не трябва да се диагностицира само по външния вид на окото. [2]
При съмнение за наследствена първична глаукома ветеринарният офталмолог може да извърши гониоскопия – изследване на дренажния ъгъл на окото. В породните ветеринарни справочници определени форми на глаукома се диагностицират и проследяват именно чрез тонометрия и гониоскопия. [3]
Необходимо е да бъде изследвано и другото око, дори когато изглежда напълно нормално.
Лечение:
Острата глаукома е ветеринарна спешност. В цитирания ветеринарен източник се подчертава, че тя може да доведе до слепота за много кратко време. [2]
Целта на първоначалното лечение е бързо да се понижи вътреочното налягане. Използват се различни медикаменти, които намаляват производството на вътреочна течност или увеличават оттичането ѝ. Конкретният избор зависи от вида на глаукомата, състоянието на окото и останалите заболявания на пациента. [2]
Ако лекарствата не осигуряват достатъчен контрол и окото все още има потенциал за зрение, могат да се използват хирургични или лазерни методи за контрол на производството и оттичането на вътреочната течност.
При необратимо сляпо и хронично болезнено око основната цел вече е комфортът на кучето. Понякога най-хуманното решение е хирургично отстраняване на болезненото око. [2]
При наследствена първична глаукома другото око също трябва да бъде проследявано внимателно, защото рискът не се ограничава само до първоначално засегнатото око.
11. Прогресивна ретинална атрофия – PRA
Какво представлява?
Прогресивната ретинална атрофия, или PRA, е общо название за група наследствени дегенеративни заболявания на ретината. Фоторецепторните клетки постепенно губят функцията си и в крайна сметка кучето ослепява. Обикновено са засегнати и двете очи. [2][3]
PRA е описана при голям брой породи. Механизмът и възрастта на началото могат да бъдат различни според конкретната генетична форма. При много форми първо се увреждат пръчиците – клетките, които са особено важни за зрението при ниска осветеност. Затова нощната слепота често е първият симптом. [2][3]
Ранни симптоми:
- несигурност при вечерни разходки;
- нежелание да влиза в тъмна стая;
- колебание пред тъмни стълби;
- затруднение да скача от мебели вечер;
- блъскане в предмети при ниска осветеност.
С прогресията кучето постепенно започва да вижда по-зле и през деня. Зениците могат да изглеждат по-разширени, а стопанинът понякога забелязва по-силен „блясък“ на очите на светлина.
При някои наследствени форми първите симптоми се появяват още през първата година от живота. При други началото е след няколко години. Например породните справочници описват варианти, при които нощната слепота започва в ранна възраст и постепенно прогресира към дневна слепота. [3]
Как се диагностицира?
Ветеринарният офталмолог изследва ретината с офталмоскопия. При напредваща PRA могат да се наблюдават характерни промени в очното дъно.
За по-категорично потвърждение се използва електроретинография – ERG. Това изследване измерва електрическия отговор на ретината към светлинна стимулация и може да открие тежко нарушена функция дори когато външните промени все още не са очевидни. [2]
За редица породи и конкретни генетични варианти съществуват ДНК тестове. Те са особено полезни в развъдните програми, защото могат да идентифицират клинично здрави носители на рецесивни мутации. Породният ветеринарен справочник описва генетични тестове за множество разновидности на PRA. [3]
Лечение:
За наследствената PRA в използваните ветеринарни източници няма доказано лечение, което да спира или обръща дегенерацията. [2]
Това обаче не означава, че куче с PRA не може да има добро качество на живот. Кучетата разчитат много на слуха и обонянието си и често се адаптират забележително добре към постепенно намаляващото зрение.
Полезни промени в дома включват:
- да не се местят често мебелите;
- стълбите и басейните да бъдат обезопасени;
- кучето да се разхожда на повод в непозната среда;
- да се използват последователни гласови команди;
- купичките и леглото да остават на едно и също място;
- да се използват текстури, миризми и звукови ориентири.
Генетично засегнатите животни не трябва да бъдат включвани безразборно в развъдна програма. Когато има валидиран ДНК тест за конкретната порода и разновидност на PRA, той може да бъде важен инструмент за намаляване на заболяването в бъдещите поколения. [3]
Кои очни симптоми при кучето са спешни?
Очните заболявания са необичайни с това, че някои от тях могат да причинят необратима загуба на зрение много бързо. Затова прагът за ветеринарен преглед трябва да бъде сравнително нисък.
Потърсете ветеринарна помощ бързо, ако кучето:
- държи окото постоянно затворено;
- присвива силно и очевидно изпитва болка;
- има внезапно мътна или синкава роговица;
- има разширена зеница, която не реагира нормално;
- внезапно започне да се блъска в предмети;
- има видимо увреждане или драскотина върху роговицата;
- има чуждо тяло в окото;
- има кръв вътре в окото;
- има изместена или прободена очна ябълка;
- е било одраскано или ударено силно в окото;
- има химическо вещество в окото;
- има болезнено зачервено око със загуба на зрение;
- има дълбока роговична язва или подозрение за перфорация.
Острата глаукома и дълбоката роговична язва са истински офталмологични спешни състояния. При тях времето има директно значение за шанса да бъде запазено зрението или самото око. [2]
Основни изследвания при куче с очен проблем
Много стопани очакват ветеринарният лекар просто да „погледне окото“, но добрият очен преглед включва няколко специфични теста. Те са сравнително бързи, но дават много различна информация.
1. Schirmer tear test – измерване на сълзите
Използва се специална хартиена лентичка, която измерва количеството произведени сълзи за определено време. Това е основният тест при съмнение за сухо око. [2]
2. Флуоресцеинов тест
Флуоресцеиновото багрило се задържа върху участъци, където защитният епител на роговицата липсва. Така се доказват роговични абразии и язви. Същото багрило може да се използва и за оценка дали слъзният канал е проходим – при нормално оттичане багрилото може да достигне до носната кухина. [2]
3. Тонометрия
Тонометърът измерва вътреочното налягане. Това изследване е ключово при разграничаването на глаукома и увеит. При глаукома налягането е повишено, докато при класически неусложнен преден увеит често е понижено. [1][2]
4. Преглед със силна фокусирана светлина или slit lamp
Тези инструменти позволяват детайлно изследване на роговицата, предната очна камера, ириса и лещата. Slit lamp биомикроскопът осигурява силно увеличение и специално осветление на предната част на окото. [1]
5. Офталмоскопия
Офталмоскопът позволява оглед на ретината, кръвоносните съдове и зрителния нерв. Изследването е важно при загуба на зрение и наследствени заболявания като PRA. [1][2]
6. Електроретинография – ERG
ERG измерва електрическата реакция на ретината към светлина. Използва се за потвърждаване на ретинални заболявания като PRA и при оценка на функцията на ретината преди определени операции на катаракта. [2]
7. Гониоскопия
Това е специализирано изследване на дренажния ъгъл между ириса и роговицата. Особено важно е при определени наследствени форми на глаукома. [3]
8. Цитология и микробиологични изследвания
Проби от конюнктивата, клепача или роговицата могат да бъдат изследвани за възпалителни клетки, бактерии, гъбички и други промени. При някои заболявания цитологията е много полезна, но при други окончателната диагноза изисква биопсия или други методи. [4]
Какво не трябва да правим при болно око?
- Не използвайте случайни останали капки от предишно заболяване или от друго животно.
- Не използвайте кортикостероидни очни капки, преди роговична язва да бъде изключена от ветеринарен лекар.
- Не се опитвайте да изваждате забито чуждо тяло от роговицата с пинсета.
- Не позволявайте на кучето постоянно да драска болезненото око. Защитната елизабетинска яка може да предотврати допълнителна травма.
- Не чакайте няколко дни при очевидно болезнено, мътно или внезапно невиждащо око.
- Не приемайте, че всяко зачервяване е бактериална инфекция и се нуждае от антибиотик.
- Не приемайте, че всяко синкаво помътняване при възрастно куче е катаракта. Нормалната ядрена склероза и различни роговични заболявания могат да изглеждат сходно за неспециалист.
Как можем да намалим риска от очни проблеми?
Много очни заболявания не могат да бъдат напълно предотвратени, особено наследствените. Въпреки това няколко навика могат да намалят риска от травми и да помогнат проблемите да бъдат открити по-рано.
- Проверявайте очите редовно. И двете очи трябва да изглеждат сходно по размер, прозрачност и положение на зениците.
- Следете секрета. Малко количество бистър секрет може да е нормално при някои кучета, но гъст жълто-зелен или постоянен слузест секрет трябва да бъде оценен.
- Подстригвайте внимателно дългите косми около очите, ако те постоянно докосват роговицата.
- Не позволявайте кучето да подава глава през прозореца на движещ се автомобил. Вятърът, прахът и чуждите частици могат да травмират очната повърхност.
- При породи с наследствени очни заболявания правете профилактични офталмологични прегледи.
- Използвайте наличните генетични тестове при отговорно развъждане, когато за конкретното заболяване и порода има валидиран тест. [3]
- Контролирайте системните заболявания. Диабетът например може много бързо да доведе до катаракта. [1]
- При куче със сухо око спазвайте редовно лечението. Прекъсването на терапията може да позволи на възпалението да се върне.
- При едностранна първична глаукома следете и другото око според схемата, препоръчана от ветеринарния офталмолог.
Заключение
Очните заболявания при кучетата варират от сравнително лек конюнктивит до състояния, при които зрението може да бъде загубено много бързо. Най-важният ориентир за стопанина е да разпознава болезненото око. Силното присвиване, постоянно затвореният клепач, внезапната мътност, промяната в размера на зеницата и внезапното намаляване на зрението не трябва да бъдат приемани като обикновено раздразнение.
Конюнктивитът е често срещан, но понякога е само симптом на сухо око или друг първичен проблем. KCS се диагностицира чрез измерване на слъзната продукция и често изисква пожизнено лечение. Роговичната язва се доказва с флуоресцеиново оцветяване и може да бъде спешна, ако е дълбока. Ентропионът и ектропионът са проблеми на клепачите, които при тежки случаи се коригират хирургично. При cherry eye трябва да се запази слъзната жлеза на третия клепач, защото тя е важна за нормалния слъзен филм. [1][2]
Катарактата представлява истинско помътняване на лещата и единственото лечение, което отстранява самата катаракта, е операцията. Увеитът е болезнено вътреочно възпаление, което може да бъде свързано и със системно заболяване. Глаукомата е една от най-големите очни спешности, тъй като високото вътреочно налягане може бързо да увреди ретината и зрителния нерв. PRA е наследствено дегенеративно заболяване на ретината без доказано лечение, но много кучета се адаптират успешно към постепенното намаляване на зрението. [1][2][3]
Най-добрият подход е ранен ветеринарен преглед и използване на правилните диагностични тестове. Schirmer tear test, флуоресцеиновото оцветяване, тонометрията, офталмоскопията и ERG дават съвсем различна информация и често позволяват две външно сходни заболявания да бъдат разграничени бързо.
При очните проблеми правилото е просто: ако окото е болезнено, мътно или зрението внезапно е променено, по-безопасно е кучето да бъде прегледано възможно най-скоро.
Източници и литература
- Côté E, Ettinger SJ, Feldman EC, eds. Ettinger's Textbook of Veterinary Internal Medicine. 9th edition. Elsevier. Използвани раздели за офталмологични прояви на системни заболявания, кератоконюнктивит сика, преден увеит, очен преглед, катаракта и заболявания на ретината и зрителния нерв.
- Eldredge DM, Carlson LD, Carlson DG, Giffin JM. Dog Owner's Home Veterinary Handbook. 4th edition. Wiley Publishing, 2007. Използвана глава “The Eyes”, включително разделите за конюнктивит, слъзния апарат, KCS, роговични абразии и язви, ентропион, ектропион, cherry eye, катаракта, преден увеит, глаукома и прогресивна ретинална атрофия.
- Bell JS, Cavanagh KE, Tilley LP, Smith FWK. Veterinary Medical Guide to Dog and Cat Breeds. Teton NewMedia / CRC Press, 2012. Използвана информация за породни предразположения към катаракта, KCS, cherry eye, ентропион, глаукома, дистихиаза и различни наследствени форми на прогресивна ретинална атрофия, както и за налични генетични тестове.
- Sharkey LC, Radin MJ, Seelig D, eds. Veterinary Cytology. Wiley-Blackwell, 2021. Използвани раздели за очна цитология при кучето, включително възпалителни и инфекциозни заболявания на клепачите и конюнктивата и ограниченията на цитологичната диагностика.
Медицинска бележка: Лекарства като очни антибиотици, кортикостероиди, циклоспорин, средства за разширяване на зеницата и медикаменти за намаляване на вътреочното налягане трябва да бъдат използвани само след ветеринарен преглед. Очни заболявания, които изглеждат сходно за стопанина, могат да изискват напълно противоположно лечение.
