Заболяванията на бъбреците, пикочния мехур и пикочните пътища са сред най-важните здравословни проблеми при котките. Някои от тях, като хроничното бъбречно заболяване, се развиват бавно в продължение на месеци или години. Други, като запушването на уретрата при котарак, могат да се превърнат в животозастрашаваща спешност само за часове до дни. [1,5,6,9]

Проблемът е, че много уринарни заболявания дават почти еднакви симптоми. Котка с идиопатичен цистит, камък в пикочния мехур, бактериална инфекция или запушена уретра може да ходи често до тоалетната, да се напъва, да мяука от болка и да отделя кръв в урината. Въпреки сходните признаци, лечението е напълно различно. Именно затова е опасно да се предполага, че всяка котка с болезнено уриниране има „инфекция“ и автоматично се нуждае от антибиотик. [5,11]

Съвременните ветеринарни ръководства препоръчват терминът FLUTD – feline lower urinary tract disease да се разбира като общо название за заболявания на долните пикочни пътища, а не като конкретна диагноза. Зад симптомите могат да стоят идиопатичен цистит, уролити, бактериална инфекция, уретрални тапи, тумори или други заболявания. [5]

При бъбречните заболявания ситуацията е подобна. Увеличената жажда и уриниране могат да бъдат резултат от хронично бъбречно заболяване, но също така от диабет, хипертиреоидизъм и други заболявания. Затова диагнозата обикновено се поставя чрез комбинация от кръвни изследвания, анализ на урината, измерване на кръвното налягане и образна диагностика. [1,6,8]

Тази статия е с образователна цел и не заменя прегледа от ветеринарен лекар. Не давайте антибиотици, обезболяващи, диуретици, добавки за подкиселяване на урината или други лекарства без ветеринарна препоръка.

Кога проблемът с уринирането е спешен?

Най-важният спешен случай е котка, която се напъва да уринира, но не отделя урина или отделя само няколко капки. Това е особено опасно при мъжки котки. Уретрата на котарака е сравнително тясна и може да се запуши от уретрална тапа, камъче, възпалителен материал или комбинация от тях. [1,5,9]

Потърсете спешна ветеринарна помощ при:

• многократни безрезултатни опити за уриниране;
• само няколко капки урина въпреки постоянното напъване;
• силна болка или мяукане в тоалетната;
• твърд и болезнен корем;
• повръщане, силна отпадналост или колапс заедно с проблем при уринирането;
• внезапна липса на урина;
• подозрение за поглъщане на истинска лилия или антифриз;
• кръв в урината, съчетана със силна болка и влошено общо състояние;
• внезапна слепота при по-възрастна котка с известно бъбречно заболяване;
• бързо влошаване на котка с хронично бъбречно заболяване.

Уретралното запушване понякога се бърка със запек, защото котката стои дълго в тоалетната и се напъва. Ако не сте сигурни дали котката се опитва да уринира или да се изходи, приемете ситуацията като потенциално спешна. [5,9]

1. Котешки идиопатичен цистит (FIC)

Какво представлява?

Котешкият идиопатичен цистит, съкратено FIC, е най-честата причина за симптоми от долните пикочни пътища при много иначе здрави възрастни котки. „Идиопатичен“ означава, че не е открита една конкретна причина като бактерия, камък или тумор. [5]

В миналото проблемът често се разглеждаше главно като заболяване на пикочния мехур. По-новите данни показват, че картината е по-сложна. FIC вероятно е свързан с взаимодействие между нервната система, хормоналния отговор към стрес, чувствителността към заплахи и пикочния мехур. Затова международните насоки препоръчват заболяването да се разглежда като по-широк системен проблем, а не просто като „инфекция на мехура“. [5]

Рискови фактори могат да бъдат живот само на закрито, затлъстяване, ниска физическа активност, напрежение между котки, чести промени в средата, липса на достатъчно места за скриване и почивка, неподходящи тоалетни и други източници на хроничен стрес. Това не означава, че стопанинът е „причинил“ заболяването – отделните котки имат различна чувствителност към средата. [5]

Типични симптоми

• много често уриниране на малки количества;
• напъване;
• болезнено уриниране;
• кръв в урината;
• уриниране извън тоалетната;
• близане около гениталиите;
• мяукане или неспокойствие при уриниране;
• повтарящи се епизоди, между които котката изглежда напълно нормално.

Как се диагностицира?

Няма един кръвен или уринен тест, който да доказва FIC. Това е диагноза на изключването. Ветеринарният лекар трябва да прецени дали има друга причина за симптомите. [5]

Изследванията могат да включват:

• физикален преглед и палпация на пикочния мехур;
• анализ на урината;
• измерване на относителното тегло и pH на урината;
• микроскопско изследване на седимента;
• бактериална култура при показания;
• рентгенография;
• ехография на пикочния мехур и бъбреците;
• при нетипични или повтарящи се случаи – допълнителна образна диагностика или цистоскопия.

Лечение

Острият епизод при много котки отшумява в рамките на няколко дни, но това не означава, че заболяването трябва да бъде игнорирано. FIC е болезнено състояние и адекватното обезболяване е важна част от лечението. Конкретното лекарство се избира от ветеринарния лекар според бъбречната функция, общото състояние и останалите рискове. [5]

Основата на дългосрочното лечение е така наречената мултимодална промяна на средата – MEMO. Целта е котката да има повече контрол върху средата си и по-малко ситуации, които възприема като заплаха. [5]

Това може да включва:

• достатъчно чисти тоалетни на тихи места;
• няколко отделни източника на вода;
• повече влажна храна, когато е подходяща;
• места за скриване;
• високи места за наблюдение;
• ежедневна игра;
• отделни хранителни и водни станции в дом с няколко котки;
• намаляване на напрежението между котките;
• предвидим режим;
• контрол на затлъстяването.

Антибиотик не е стандартно лечение на FIC, защото при това заболяване обикновено няма бактериална инфекция. Подкиселяването на урината също не е автоматично необходимо, освен ако няма конкретен проблем като струвитни уролити. [5]

Източници: [1], [5]

2. Запушване на уретрата – една от най-опасните уринарни спешности

Какво представлява?

Уретрата е тръбичката, по която урината напуска пикочния мехур. При запушване урината не може да излезе. Мъжките котки са особено предразположени поради анатомията на уретрата си. [5,9]

Запушването може да бъде причинено от уретрална тапа, малък камък, възпалителен материал, стеснение, тумор или по-рядко друг механичен проблем. FIC също може да бъде фон за развитие на запушване. [5,9]

Когато урината не може да напусне тялото, се натрупват отпадни вещества и калий. Високият калий може да наруши електрическата активност на сърцето. Ако запушването остане пълно, се развиват азотемия, уремия и животозастрашаващи електролитни нарушения. [9]

Симптоми

• постоянно влизане в тоалетната;
• силно напъване без урина;
• няколко капки урина вместо нормална локва;
• силно мяукане;
• близане на пениса;
• неспокойствие или криене;
• болезнен и увеличен пикочен мехур;
• по-късно – повръщане и отказ от храна;
• слабост;
• понижена телесна температура;
• нарушен сърдечен ритъм;
• колапс, кома и смърт при нелекувано пълно запушване.

Изследвания

Диагнозата често се подозира още при физикалния преглед, когато се открие твърд, напрегнат и болезнен пикочен мехур. [9]

Допълнително се правят:

• кръвни изследвания за креатинин и урея;
• измерване на калий и други електролити;
• оценка на киселинно-алкалното равновесие;
• ЕКГ при съмнение за опасна хиперкалиемия;
• анализ на урината;
• рентгенови снимки за камъни;
• ехография според случая.

Лечение

Това е ветеринарна спешност. При тежко болна котка първо се стабилизират кръвообращението и опасните електролитни нарушения. След това запушването обикновено се отстранява чрез внимателно поставяне на уринарен катетър под подходяща седация или анестезия и с адекватно обезболяване. [5,9]

След отпушването котката често остава в клиника за наблюдение. Причината е, че може да развие така наречената постобструктивна диуреза – бъбреците произвеждат много голямо количество урина след освобождаване на запушването. Ако загубите на течности и електролити не бъдат компенсирани, котката може отново да се обезводни. [9]

При повтарящи се или невъзможни за контролиране запушвания при котарак може да се обсъди операция перинеална уретростомия, при която се създава по-широк постоянен отвор на уретрата. Тя намалява риска от бъдещо механично запушване, но не лекува всички причини за заболяване на пикочния мехур и не премахва необходимостта от последващи грижи. [1,5]

Важно: някои по-стари ветеринарни източници описват домашна манипулация на пениса при подозирана уретрална тапа. Това не е подходящ съвременен съвет за стопанина. Настоящите ръководства третират уретралното запушване като болезнена спешност, която трябва да бъде стабилизирана и отпушена от ветеринарен лекар. [5,9]

Източници: [1], [5], [9]

3. Камъни в пикочния мехур – уролитиаза

Какво представлява?

Минералите в урината могат да образуват кристали, а при подходящи условия кристалният материал може да участва във формирането на по-големи структури – уролити или пикочни камъни. Камъни могат да се образуват в бъбреците, уретерите, пикочния мехур или уретрата. [10]

Двата най-важни типа при котките са струвит и калциев оксалат. Те се държат различно и затова е важно да не се лекуват „на сляпо“. [1,10]

Симптоми

• кръв в урината;
• често уриниране;
• напъване;
• болезнено уриниране;
• уриниране извън тоалетната;
• понякога липса на симптоми;
• при навлизане на камък в уретрата – пълно запушване.

Важно е да се знае, че кристали в урината и камъни не са едно и също. Котка може да има кристали без камъни, а котка с камъни понякога няма характерни кристали в изследваната уринна проба. [1,5,10]

Изследвания

• анализ на урината;
• изследване на уринния седимент;
• pH и относително тегло на урината;
• урокултура при подозрение за инфекция;
• рентгенография;
• ехография;
• кръвна биохимия;
• при калциево-оксалатни камъни – оценка на калция в кръвта;
• лабораторен анализ на отстранения камък.

Лечение на струвитни камъни

При котките много струвитни камъни са стерилни и могат да бъдат разтворени чрез специална ветеринарна диета за разтваряне на струвит. Тя променя състава на урината така, че камъкът постепенно да се разтвори. Необходим е контрол с образни изследвания и анализ на урината. [10]

Диетата трябва да бъде хранена според указанията на ветеринарния лекар. Добавянето на други храни и добавки може да промени минералния баланс и да попречи на лечението.

Лечение на калциево-оксалатни камъни

Калциево-оксалатните камъни не могат надеждно да бъдат разтворени с диета. Ако създават проблем, те обикновено трябва да бъдат отстранени чрез хирургичен или минимално инвазивен метод. След това храненето и приемът на вода се коригират, за да се намали рискът от рецидив. [10]

Самостоятелното даване на „подкиселяващи“ продукти е неподходящо. Прекомерното подкиселяване на урината, което може да бъде полезно в определени струвитни ситуации, не е подходящо за котка, склонна към калциево-оксалатни камъни. [1,10]

Източници: [1], [10]

4. Бактериален цистит и инфекция на пикочните пътища

Какво представлява?

Бактериалният цистит е инфекция на пикочния мехур. Въпреки че при хората болезненото уриниране много често означава инфекция, при млади и иначе здрави котки бактериалната инфекция е много по-малко честа причина за симптомите от FIC. [5,11]

Рискът за истинска бактериална инфекция се увеличава при по-възрастни котки и при пациенти с хронично бъбречно заболяване, диабет, нарушения в концентрацията на урината, анатомични проблеми, уринарни катетри или други предразполагащи заболявания. [3,5]

Симптоми

• често уриниране;
• болка и напъване;
• кръв в урината;
• силна или необичайна миризма;
• уриниране извън тоалетната;
• понякога липса на видими симптоми.

Изследвания

Основните изследвания са анализ на урината и бактериална култура. При культура е за предпочитане пробата да бъде взета чрез цистоцентеза – стерилно извличане на урина директно от пикочния мехур с игла. Това намалява риска бактериите от външните полови органи или крайната част на уретрата да замърсят пробата. [1,3,11]

В уринния седимент ветеринарният лекар търси:

• бели кръвни клетки;
• червени кръвни клетки;
• бактерии;
• кристали;
• други клетки и цилиндри.

При повтарящи се инфекции е важно да се търси причината, която позволява на инфекцията да се връща. Това може да изисква кръвни изследвания, ехография, рентгенография или други изследвания. [3,11]

Лечение

При клинично значима бактериална инфекция антибиотикът по възможност се избира според резултата от урокултура и антибиограма. Това е особено важно при повтарящи се инфекции или когато предишно лечение не е помогнало. [3,11]

Съвременните препоръки подчертават, че намирането на бактерии в урината на котка без клинични симптоми – субклинична бактериурия – невинаги означава, че трябва да се дава антибиотик. Ненужното лечение може да насърчи антибиотичната резистентност. [5,11]

При истинска инфекция също трябва да се овладее болката и да се коригират предразполагащите фактори – например камък, задържане на урина или диабет.

Източници: [1], [3], [5], [11]

5. Пиелонефрит – бактериална инфекция на бъбрека

Какво представлява?

Пиелонефритът е бактериална инфекция на бъбречната тъкан и бъбречното легенче. Инфекцията често достига до бъбрека, като се изкачва нагоре от долните пикочни пътища, въпреки че е възможно разпространение и чрез кръвта. Escherichia coli е сред най-честите причинители. [3,12]

Пиелонефритът може да причини остро бъбречно увреждане и затова изисква по-сериозен подход от обикновен цистит. [3,12]

Симптоми

• температура;
• отпадналост;
• намален апетит;
• повръщане;
• обезводняване;
• болка около бъбреците или корема;
• увеличена жажда;
• увеличено уриниране;
• понякога кръв в урината;
• при тежки случаи – признаци на бъбречна недостатъчност.

Проблемът е, че симптомите понякога са много неспецифични. Някои котки с пиелонефрит нямат очевидни признаци на цистит. [3]

Изследвания

• пълна кръвна картина;
• биохимия – включително креатинин и урея;
• електролити;
• анализ на урината;
• бактериална култура от подходящо взета проба;
• ехография на бъбреците и уретерите;
• при определени случаи – допълнителни специализирани култури или процедури.

Културата е много важна както за диагнозата, така и за избора на антибиотик. При ехография могат да се видят промени в бъбречното легенче или уретера, но нито една ехографска промяна сама по себе си не доказва пиелонефрит. [3,12]

Лечение

Използва се антибиотик, който е подходящ за инфекция в бъбречната тъкан, а не просто лекарство, което се концентрира добре в урината. Изборът се коригира според бактериалната култура и чувствителността на изолирания микроорганизъм. [3,12]

При обезводняване, азотемия или остро бъбречно увреждане може да бъде необходима интравенозна флуидна терапия и хоспитализация. След лечението често се правят контролни изследвания.

Източници: [1], [3], [12]

6. Хронично бъбречно заболяване (ХБЗ / CKD)

Какво представлява?

Хроничното бъбречно заболяване е постепенно и необратимо намаляване на нормалната бъбречна функция, което продължава месеци или години. То е особено важно при по-възрастните котки. [1,2,6,8]

Бъбреците имат голям функционален резерв. Затова котката може дълго време да изглежда здрава, въпреки че вече има значима загуба на бъбречна функция. Качените ветеринарни книги подчертават именно тази способност на бъбреците да компенсират, което обяснява защо ранното заболяване лесно остава незабелязано. [1,2]

Днес вместо общото понятие „хронична бъбречна недостатъчност“ все по-често се използва хронично бъбречно заболяване, защото болестта представлява спектър – от ранно увреждане без видими симптоми до тежка уремия. [6,8]

Ранни симптоми

• пиене на повече вода;
• по-големи количества урина;
• по-големи бучки в котешката тоалетна;
• постепенно отслабване;
• намаляване на мускулната маса;
• по-лош вид на козината;
• леко намален апетит.

Симптоми при напреднало заболяване

• значително отслабване;
• обезводняване;
• гадене;
• намален или липсващ апетит;
• повръщане;
• слабост;
• лош дъх;
• язви в устата при тежка уремия;
• анемия;
• високо кръвно налягане;
• в крайните стадии – тежка отпадналост и неврологични признаци.

Как се диагностицира?

Един повишен креатинин не е достатъчен за правилна оценка. Съвременният подход разглежда няколко показателя заедно. [6,8]

• Креатинин – отпаден продукт, който се повишава при намалена филтрация.
• SDMA – друг маркер за бъбречната филтрация, който е по-малко зависим от мускулната маса.
• Урея/BUN – може да се повиши при бъбречно заболяване, но се влияе и от други фактори.
• Фосфор.
• Калий и други електролити.
• Пълна кръвна картина – включително за анемия.
• Анализ на урината.
• Относително тегло на урината – показва способността на бъбреците да концентрират урината.
• UPC – съотношение протеин/креатинин в урината.
• Кръвно налягане.
• Ехография или рентгенография според случая.

Какво е IRIS стадий?

International Renal Interest Society – IRIS – използва система от четири стадия на хроничното бъбречно заболяване. Стадирането се извършва след като ХБЗ вече е установено и котката е стабилна и адекватно хидратирана. Основните показатели са серумният креатинин и SDMA. След това пациентът се подстадира според протеинурията и систолното кръвно налягане. [6]

Това е важно, защото котка с ранен стадий и без симптоми има различни нужди от котка с тежка уремия, анемия и обезводняване.

Лечение

В повечето случаи вече загубената бъбречна тъкан не може да бъде възстановена. Целите са да се забави прогресията, да се коригират усложненията и да се поддържа добро качество на живот. [6,7,8]

Бъбречна диета

Специализираните ветеринарни бъбречни диети са една от най-добре подкрепените терапии при котки с ХБЗ. IRIS препоръчва те да бъдат обмисляни при стадий 2 и препоръчвани при стадии 3 и 4. [7]

Важен момент е, че бъбречната диета не означава просто „храна с малко протеин“. Тези храни обикновено са създадени с контролирано съдържание на фосфор, подходящо количество висококачествен белтък, по-висока енергийна плътност, добавени витамини и други адаптации. Контролът на фосфора е особено важен. [7]

Ако хранителната промяна не е достатъчна за контрол на фосфора, ветеринарният лекар може да добави фосфат-свързващ препарат. Той трябва да се използва с храната и под лабораторен контрол. [6,7]

Хидратация

Котките с ХБЗ често губят способността да концентрират урината и затова губят повече вода. Постоянният достъп до прясна вода е задължителен. Влажната храна също може да увеличи приема на вода. [1,6]

При определени котки ветеринарният лекар може да препоръча периодични подкожни течности. Те не са автоматично необходими за всяка котка с ранно ХБЗ и количеството трябва да бъде индивидуално определено.

Други усложнения, които се лекуват

• високо кръвно налягане;
• протеинурия;
• ниски нива на калий;
• метаболитна ацидоза;
• гадене и повръщане;
• липса на апетит;
• анемия;
• бактериални инфекции;
• обструкция на уретер.

Редовното проследяване е съществено, защото лечението трябва да се адаптира с промяната на заболяването. [6]

Източници: [1], [2], [6], [7], [8]

7. Остро бъбречно увреждане (AKI)

Какво представлява?

Острото бъбречно увреждане означава внезапно намаляване на бъбречната функция. За разлика от хроничното бъбречно заболяване, което обикновено се развива бавно, AKI може да се появи в рамките на часове или дни. [13]

Причините включват токсини, тежко обезводняване или шок, нарушено кръвоснабдяване на бъбреците, инфекции, някои лекарства и продължително запушване на отделителната система. [1,13]

Особено опасни токсини

Истинските лилии от родовете Lilium и Hemerocallis са изключително опасни за котките. Поглъщане на част от лист, цвят, прашец или вода от ваза с истински лилии може да доведе до тежко бъбречно увреждане. [17]

Друга класическа причина е етиленгликолът, използван в някои видове антифриз. Метаболитите му могат да причинят тежка метаболитна ацидоза и образуване на калциево-оксалатни кристали в бъбречните каналчета. [18]

При подозрение за лилия или антифриз не се чака появата на симптоми. Ранното ветеринарно лечение има огромно значение за прогнозата.

Симптоми на AKI

• внезапен отказ от храна;
• повръщане;
• силна отпадналост;
• обезводняване;
• промени в количеството урина;
• много урина или обратното – много малко урина;
• пълна липса на урина при тежки случаи;
• болезненост около бъбреците;
• язви в устата при тежка уремия;
• неврологични симптоми при тежки метаболитни нарушения.

Диагностика

• серийни измервания на креатинин;
• урея;
• електролити;
• кръвни газове при тежки случаи;
• анализ на урината и седимента;
• измерване на количеството произведена урина;
• ехография;
• тестове за конкретен токсин или инфекция според историята.

IRIS използва система за степенуване на AKI от I до V, която помага да се оцени тежестта и да се проследи пациентът. Дори сравнително малко увеличение на креатинина спрямо обичайната стойност на конкретната котка може да има значение. [13]

Лечение

Първо се лекува конкретната причина, когато е възможно. Течностите се прилагат внимателно според състоянието и реалните загуби. Ветеринарният лекар следи електролитите, киселинно-алкалното състояние, кръвното налягане и количеството урина. [13]

При някои тежки случаи е необходима диализа или друга форма на бъбречно-заместителна терапия, докато бъбреците имат възможност да се възстановят. За разлика от напредналото хронично заболяване, при AKI понякога е възможно значително възстановяване на функцията, ако котката бъде поддържана през критичния период. [8,13]

Източници: [1], [8], [13], [17], [18]

8. Камъни в бъбреците и запушване на уретер

Какво представлява?

Уретерите са тънките тръбички, които отвеждат урината от бъбреците към пикочния мехур. Камък в бъбрека може да не причинява никакви симптоми, но ако навлезе в уретера и го запуши, ситуацията става сериозна. [10]

При котките калциево-оксалатните камъни са особено важни за горните пикочни пътища. Запушването може да доведе до разширяване на бъбречното легенче – хидронефроза – и постепенно разрушаване на функцията на засегнатия бъбрек. [10]

Ако е запушен само единият уретер, другият бъбрек може временно да компенсира и симптомите да са слаби. Това е една от причините проблемът понякога да се открива късно. [10]

Симптоми

• болка в корема или около бъбреците;
• намален апетит;
• повръщане;
• отпадналост;
• повишен креатинин;
• при двустранно запушване – тежко остро бъбречно увреждане;
• понякога почти липсващи външни симптоми при едностранно запушване.

Изследвания

• кръвна биохимия;
• анализ на урината;
• рентгенография;
• ехография на бъбреците и уретерите;
• при сложни случаи – по-специализирана образна диагностика.

Лечение

При стабилни пациенти в някои случаи може първо да се опита медицинско лечение с внимателно наблюдение, но продължаващата обструкция може да унищожи бъбречната функция. [19]

При неподдаващо се на лечение запушване съвременната специализирана ветеринарна медицина разполага с методи като уретерален стент или subcutaneous ureteral bypass – SUB, който създава алтернативен път за урината от бъбрека към пикочния мехур. Те се извършват в специализирани центрове. [19]

Терапията при камъни в бъбрека не е автоматично същата като при струвитен камък в пикочния мехур. Местоположението и минералният състав имат голямо значение.

Източници: [10], [19]

9. Протеинурия и гломерулно бъбречно заболяване

Какво представлява?

Гломерулите са микроскопичните филтри на бъбрека. При определени бъбречни заболявания тяхната филтрираща бариера се уврежда и в урината преминава прекалено много белтък. Това се нарича бъбречна протеинурия. [15]

Малко количество протеин на обикновена тест-лента не доказва гломерулно заболяване. Кръв, възпаление и инфекция на пикочните пътища също могат да увеличат белтъка в урината. Затова резултатът трябва да бъде интерпретиран заедно с уринния седимент и други изследвания. [15]

Симптоми

Някои котки нямат видими симптоми в началото. При по-тежка загуба на белтък или бъбречно заболяване могат да се появят:

• отслабване;
• намален апетит;
• увеличена жажда и уриниране;
• отоци;
• събиране на течност в корема;
• високо кръвно налягане;
• повишен риск от образуване на тромби при някои тежки гломерулни заболявания.

Изследвания

Основният количествен тест е UPC – съотношение между протеин и креатинин в урината. Обикновено е важно резултатът да бъде потвърден с повторни проби при стабилен пациент и без активно възпаление или кървене в пикочните пътища. [6,15]

Може да се изследват още:

• кръвна картина;
• креатинин и SDMA;
• албумин и общ белтък;
• холестерол;
• кръвно налягане;
• изследвания за инфекциозни, възпалителни или неопластични заболявания;
• ехография;
• при внимателно подбрани пациенти – бъбречна биопсия.

Лечение

Първо се търси и, ако е възможно, се лекува основното заболяване. При постоянна бъбречна протеинурия ветеринарният лекар може да използва лекарства, които влияят върху ренин-ангиотензин-алдостероновата система и намаляват загубата на протеин през бъбреците. [6]

Кръвното налягане трябва да бъде контролирано, а при съпътстващо ХБЗ се прилагат и останалите принципи за бъбречна защита, включително подходящо хранене и контрол на фосфора според стадия. [6]

Източници: [1], [6], [15]

10. Поликистозна бъбречна болест (PKD)

Какво представлява?

Поликистозната бъбречна болест е наследствено заболяване, при което в бъбреците се образуват множество кисти, изпълнени с течност. С времето те могат постепенно да заменят нормалната бъбречна тъкан и да доведат до хронично бъбречно заболяване. [1,4,14]

PKD е особено добре позната при персийските котки и породите с персийски произход, включително Himalayan. Заболяването е свързано с мутация в гена PKD1 и се наследява автозомно доминантно. [4]

Това означава, че една засегната котка може да предаде генетичния вариант на потомството си. Поради тази причина генетичният контрол има голямо значение в развъдните програми. [4,14]

Симптоми

Кистите могат да бъдат налице от ранна възраст, но симптомите често се появяват много по-късно, когато бъбречната функция вече е значително засегната. [1,14]

• увеличена жажда;
• често и обилно уриниране;
• намален апетит;
• отслабване;
• гадене;
• повръщане;
• отпадналост;
• по-късно – симптомите на хронично бъбречно заболяване.

Изследвания

Ехографията е основен метод за визуализиране на кистите. Генетичното изследване може да покаже дали котката носи свързания с PKD генетичен вариант, което е особено важно при животни за разплод. [4,14]

Паралелно се следят креатинин, SDMA, урина, кръвно налягане и останалите показатели за бъбречна функция.

Лечение

Няма стандартно лечение, което да премахне множеството бъбречни кисти или да поправи генетичната причина. Терапията е насочена към контрол на развилото се хронично бъбречно заболяване: подходящо хранене, контрол на фосфора, хидратацията, кръвното налягане, протеинурията и другите усложнения. [6,14]

Най-ефективната профилактика на наследственото разпространение е засегнатите котки да не се използват за разплод.

Източници: [1], [4], [6], [14]

11. Високо кръвно налягане при котка с бъбречно заболяване

Какво представлява?

Артериалната хипертония е често усложнение на хроничното бъбречно заболяване. Връзката е двупосочна: бъбречното заболяване може да допринесе за повишаване на кръвното налягане, а продължителното високо налягане може допълнително да уврежда бъбреците. [1,6,16]

Особено опасното е, че котката може да има високо кръвно налягане без очевидни симптоми, докато не настъпи увреждане на орган-мишена.

Какви органи могат да бъдат засегнати?

• очи – кръвоизливи и отлепване на ретината;
• мозък – дезориентация, промяна в поведението, гърчове;
• сърце – промени в сърдечния мускул;
• бъбреци – допълнително увреждане и прогресия на заболяването.

Внезапната слепота при възрастна котка е класически повод незабавно да бъде измерено кръвното налягане.

Диагностика

Налягането се измерва с малък маншет и Doppler или друг подходящ апарат. Не е желателно диагнозата да се поставя по едно единствено случайно високо измерване, защото стресът от клиниката може временно да повиши стойността. [6,16]

IRIS използва кръвното налягане и риска от увреждане на органи като част от подстадирането на котките с хронично бъбречно заболяване. При устойчиво систолно налягане от 160 mmHg или повече рискът за увреждане на органи става клинично значим и трябва да бъде оценен от ветеринарен лекар. При наличие на вече настъпило органно увреждане лечението не трябва да се отлага само за да се натрупат допълнителни измервания. [6,16]

Лечение

При котките често се използват антихипертензивни лекарства като калциеви антагонисти или лекарства, влияещи върху ренин-ангиотензиновата система. Конкретният медикамент и целевото налягане се определят от ветеринарния лекар. [6]

След започване на терапията налягането се измерва повторно. Следят се и креатининът, SDMA и останалите показатели, защото прекалено рязкото понижаване на налягането също може да бъде нежелано.

Източници: [1], [6], [16]

12. Уринарна инконтиненция и нарушения в изпразването на пикочния мехур

Какво представлява?

Инконтиненцията означава загуба на нормален контрол върху отделянето на урина. Тя трябва да се различава от уриниране извън тоалетната поради болка, стрес или поведенчески проблем. [1]

Котка с цистит например може съзнателно да уринира върху легло или килим, защото свързва тоалетната с болка. Това не е истинска инконтиненция. При инконтиненцията урината може да изтича без котката да има нормален контрол. [1]

Възможни причини

• неврологично заболяване;
• увреждане на гръбначния мозък;
• травма на опашката и сакралната област;
• вроден ектопичен уретер;
• прекомерно разтегнат пикочен мехур след повтарящи се запушвания;
• нарушена функция на сфинктера;
• други по-редки анатомични проблеми.

Симптоми

• капки урина по време на сън или ходене;
• мокра козина около гениталиите;
• постоянно малко количество урина на местата, където котката лежи;
• дразнене на кожата;
• понякога необичайно голям и трудно изпразващ се пикочен мехур.

Изследвания

• неврологичен преглед;
• палпация на пикочния мехур;
• анализ и култура на урината;
• рентгенография;
• ехография;
• контрастни изследвания;
• при определени пациенти – CT, MRI или други специализирани изследвания.

Лечение

То зависи изцяло от причината. Вроден анатомичен дефект може да изисква хирургия. Неврологичен проблем може да изисква лечение на основното заболяване и помощ при изпразване на пикочния мехур. Бактериалните инфекции трябва да се контролират, ако възникнат вторично. [1]

Котка с постоянно капене на урина не трябва автоматично да се приема за „нечиста“ или „сърдита“. Първата стъпка е медицинска оценка.

Източници: [1]

Как ветеринарният лекар изследва котка с уринарен проблем?

Симптомите сами по себе си рядко показват точната диагноза. Например кръвта в урината може да се наблюдава при FIC, камъни, инфекция, травма или тумор. Напъването може да се наблюдава както при болезнен цистит, така и при животозастрашаващо запушване. [5]

Обичайният диагностичен процес може да включва следните стъпки:

1. История. Ветеринарният лекар пита колко често котката уринира, какво количество отделя, има ли кръв, какво яде, колко вода пие, какви лекарства приема и имало ли е предишни епизоди.
2. Физикален преглед. Проверяват се хидратацията, пикочният мехур, бъбреците, теглото, мускулната маса и общото състояние.
3. Анализ на урината. Един от най-важните тестове за уринарни заболявания. Оценяват се концентрацията, pH, белтъкът, кръвта, глюкозата и уринният седимент. [8]
4. Урокултура. Използва се при подозрение за бактериална инфекция. Пробата чрез цистоцентеза обикновено е най-надеждна. [3,11]
5. Кръвни изследвания. Включват креатинин, SDMA, урея, фосфор, калий и други показатели.
6. UPC. Използва се за количествена оценка на протеинурията.
7. Измерване на кръвното налягане. Особено важно при хронично бъбречно заболяване.
8. Рентгенография. Полезна при много видове камъни и някои анатомични проблеми.
9. Ехография. Позволява оценка на бъбреците, пикочния мехур, уретерите и околните структури.

Как стопанинът може да подпомага здравето на бъбреците и пикочните пътища?

1. Наблюдавайте котешката тоалетна

Една от най-полезните „диагностични системи“ у дома е самата тоалетна. Следете:

• колко често котката влиза;
• какъв е размерът на бучките урина;
• има ли внезапна промяна;
• има ли кръв;
• напъва ли се;
• има ли урина извън тоалетната.

Много по-големи бучки от обикновено могат да бъдат признак на увеличено производство на урина. Многобройни много малки бучки могат да насочат към проблем в долните пикочни пътища.

2. Поддържайте добър прием на вода

При много уринарни заболявания по-разредената урина и редовното изпразване на пикочния мехур са полезни. Начините за насърчаване на пиенето включват:

• няколко купички на различни места;
• широки купички, при които мустаците не опират в ръба;
• прясна вода;
• фонтан, ако котката го предпочита;
• влажна храна, когато е подходяща за конкретното заболяване.

При бъбречно заболяване не ограничавайте водата. Котката трябва да има свободен достъп до вода. [6]

3. Осигурете достатъчно тоалетни

В дома с няколко котки трябва да има достатъчно чисти и удобно разположени тоалетни. Тоалетна, блокирана от друга котка или поставена на шумно място, може да създаде хронично напрежение. [5]

Наказването на котка за уриниране извън тоалетната е неподходящо. Болката и стресът могат да бъдат част от самото заболяване, а наказанието може да увеличи проблема.

4. Не използвайте универсални „уринарни добавки“ без диагноза

Няма една добавка или една „уринарна диета“, която да е подходяща за всички котки. Струвитен камък и калциево-оксалатен камък например изискват различен подход. Хроничното бъбречно заболяване също има хранителни изисквания, които са различни от тези при здрава млада котка с FIC. [6,7,10]

5. Следете теглото

Отслабването може да бъде един от първите забележими признаци на хронично бъбречно заболяване. От друга страна, затлъстяването е рисков фактор за някои заболявания на долните пикочни пътища. [5,6]

Практично е възрастна или възрастна котка да се претегля редовно и стойностите да се записват.

6. Правете профилактични изследвания при възрастните котки

Тъй като ранното хронично бъбречно заболяване може да няма видими симптоми, периодичните изследвания на кръв и урина са много по-полезни от изчакването котката да започне да повръща или да спре да се храни. [6]

При котка с повишен риск ветеринарният лекар може да проследява:

• тегло и мускулна маса;
• креатинин;
• SDMA;
• анализ и относително тегло на урината;
• UPC;
• кръвно налягане;
• фосфор и електролити.

Най-важните разлики, които стопанинът трябва да запомни

• Често и болезнено уриниране не означава автоматично бактериална инфекция. FIC е много честа причина при иначе здрави възрастни котки. [5]
• Напъване без урина при котарак е спешност. Не чакайте до следващия ден. [9]
• Кристалите и камъните не са едно и също. Не всеки кристал изисква лечение. [10]
• Струвитните и калциево-оксалатните камъни не се лекуват еднакво. [10]
• Увеличеното пиене и уриниране може да е ранен признак на бъбречно заболяване. [1,6]
• Един нормален креатинин не винаги изключва ранно ХБЗ. Тенденцията във времето, SDMA, урината и другите показатели също имат значение. [6]
• Бъбречното заболяване и високото кръвно налягане често вървят заедно. [6,16]
• Истинските лилии са медицинска спешност за котките дори преди да има симптоми. [17]

Заключение

Здравето на пикочните пътища и бъбреците при котката не може да се оценява само по един симптом. Кръвта в урината, напъването, честото ходене до тоалетната и уринирането извън нея могат да се появят при няколко напълно различни заболявания. Също така повишената жажда и големите количества урина невинаги изглеждат тревожни на пръв поглед, но могат да бъдат ранна следа за хронично бъбречно заболяване.

При заболяванията на долните пикочни пътища основният принцип е да се установи причината, а не просто да се лекуват симптомите. FIC изисква контрол на болката и подобряване на средата, бактериалната инфекция изисква правилно доказване и целенасочен антибиотик, струвитните камъни често могат да се разтворят с подходяща диета, а калциево-оксалатните обикновено не могат.

При бъбречните заболявания ранното откриване е особено важно. Съвременната оценка включва не само креатинин, а комбинация от SDMA, анализ на урината, UPC, кръвно налягане, електролити, фосфор и образна диагностика. IRIS стадирането позволява лечението да бъде адаптирано към конкретната котка.

И накрая, има един симптом, който никога не трябва да бъде наблюдаван у дома с надеждата да отмине: котка, която многократно се напъва да уринира, но не отделя урина, трябва да бъде прегледана спешно. Особено при котараците това може да бъде уретрално запушване и животът на животното зависи от бързото възстановяване на нормалния отток на урината.

Използвани източници

1. Eldredge, D. M., Carlson, D. G., Carlson, L. D., Giffin, J. M. Cat Owner's Home Veterinary Handbook, 3rd Edition. Wiley Publishing, 2008. Раздели: The Kidneys; Pyelonephritis; Kidney Failure; Polycystic Kidney Disease; Hypertension; Feline Lower Urinary Tract Disease; Urethral Obstruction; Cystitis; Uroliths; Urinary Incontinence.
2. Shojai, A. D. Complete Care for Your Aging Cat, 2nd Edition. FurryMuse Publications, 2010. Раздели за бъбречно заболяване при възрастните котки, лабораторна диагностика, кръвно налягане, хранене и поддържаща терапия.
3. Weese, J. S., Evason, M., editors. Infectious Diseases of the Dog and Cat: A Color Handbook. CRC Press, 2020. Chapter 4: Genitourinary Diseases – Bacterial Cystitis and Pyelonephritis.
4. Bell, J. S., Cavanagh, K. E., Tilley, L. P., Smith, F. W. K. Veterinary Medical Guide to Dog and Cat Breeds. Teton NewMedia / CRC Press, 2012. Раздели за наследствена поликистозна бъбречна болест при персийски и свързани породи.
5. Taylor, S., Boysen, S., Buffington, T., Chalhoub, S., Defauw, P., Delgado, M. M., Gunn-Moore, D., Korman, R., et al. 2025 iCatCare consensus guidelines on the diagnosis and management of lower urinary tract diseases in cats. Journal of Feline Medicine and Surgery, 2025. doi: 10.1177/1098612X241309176.
6. International Renal Interest Society – IRIS. IRIS Staging of Chronic Kidney Disease and Treatment Recommendations for CKD in Cats. Revised 2026.
7. Quimby, J., Ross, S., International Renal Interest Society. Diets for Cats with Chronic Kidney Disease (CKD). IRIS educational guidance.
8. Merck Veterinary Manual. Renal Dysfunction in Dogs and Cats. Sections covering chronic kidney disease, diagnosis, staging and treatment.
9. Merck Veterinary Manual. Urethral Obstruction in Small Animals. Full review updated May 2025.
10. Merck Veterinary Manual. Urolithiasis in Cats. Full review updated May 2025; additional cat-owner material updated May 2026.
11. Weese, J. S., Blondeau, J., Boothe, D., Guardabassi, L., Gumley, N., Papich, M., Jessen, L. R., Lappin, M., Rankin, S., Westropp, J. L., Sykes, J. International Society for Companion Animal Infectious Diseases (ISCAID) guidelines for the diagnosis and management of bacterial urinary tract infections in dogs and cats. The Veterinary Journal. 2019;247:8-25. doi: 10.1016/j.tvjl.2019.02.008.
12. Merck Veterinary Manual. Pyelonephritis in Small Animals. Professional veterinary reference for diagnosis, bacterial culture and antimicrobial treatment.
13. International Renal Interest Society – IRIS. AKI Summary 2026, based on the IRIS best practice consensus guidelines for diagnosis and management of acute kidney injury in cats and dogs. The Veterinary Journal, 2024;305:106068.
14. Cornell University College of Veterinary Medicine, Cornell Feline Health Center. Polycystic Kidney Disease. Review of inherited PKD, diagnosis by ultrasound and genetic considerations.
15. Merck Veterinary Manual. Glomerular Disease in Dogs and Cats. Professional reference for persistent renal proteinuria, UPC testing and glomerular disease.
16. International Renal Interest Society – IRIS. Hypertension and IRIS Staging System. Current guidance on blood pressure assessment, target-organ damage and CKD substaging.
17. Merck Veterinary Manual. Houseplants and Ornamentals Toxic to Animals – Lilies. Review of nephrotoxicity of true Lilium and Hemerocallis species in cats.
18. Merck Veterinary Manual. Ethylene Glycol Toxicosis in Animals. Review of acute kidney injury caused by ethylene glycol.
19. Merck Veterinary Manual. Obstructive Uropathy in Dogs and Cats. Current guidance regarding ureteral obstruction, ureteral stents and subcutaneous ureteral bypass systems.

Научната и клиничната информация е сверена с достъпните актуални ветеринарни насоки към август 2026 г. Терапевтичните решения трябва да бъдат индивидуализирани от ветеринарен лекар според диагнозата, лабораторните резултати и общото състояние на конкретната котка.