Пролетта носи по-топло време и слънчеви дни, но същевременно предизвиква появяването и на твърдия еленов кърлеж, който може да предаде лаймска болест както на вас, така и на вашия домашен любимец. Четириногият ви приятел разчита на вас да го предпазите, така че, моля, научете симптомите на това изтощително заболяване и вземете необходимите мерки, за да защитите любимото си животно.
Показват се публикациите с етикет Диагноза. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Диагноза. Показване на всички публикации
Подготовката за зимата е
тревожен момент поради вероятността домашният любимец да се натъкне на
антифриз. Въпреки че превозните средства могат да ползват антифриз независимо
от външната температура, повечето хора предпочитат използването му по време на
зимния сезон. Това е добра
възможност да споделим най-важните факти за отравяне на любимците с антифриз
(етилен гликол).
Етилния Гликол е безцветен, почти без аромат (поне за
хората), сладък на вкус алкохол, който е в съдържанието на почти всеки вид
антифриз. При поемане в организма, той се абсорбира изключително бързо от
храносмилателния тракт.
Клиничните признаци на отравяне могат да се наблюдават до
час от приема му поради химичните свойства да прониква в кръвообращението и да
се пренася до гръбначно-мозъчната течност, обграждаща мозъка. Най-високи
концентрации в кръвта се наблюдават около 6-ия час след прием в организма.
Етиления гликол се метаболизира от черния дроб до гликоалдехид, гликолна
киселина и глиоксилова киселина, повишаващи киселинността в организма в
сравнение с нормалните стойности.
Глиоксиловата киселина се свързва с други вещества и
образува кристали от калциев оксалат, които увреждат остро бъбреците поради
изместването им от кръвта в урината.
Токсичността на етилния гликол е разделена в три фази:
Фаза 1 - Симптоми на централната нервна система (30 мин -
12 часа)
Фаза 2 - Симптоми на сърцето и белите дробове (12 часа -
24 часа)
Фаза 3 - Симптоми на бъбреците (24 часа - 72 часа)
Симптомите:
- Унилост
- Повръщане
- Загуба на апетит
- Нестабилност при ходене
- Ниска телесна температура
- Болки в корема
- Повишено чувство на жажда и уриниране
- Повишен пулс
По-късно след отравянето любимецът може да развие язва на
устната кухина, припадъци и да се намали или спре уринирането.
Лабораторните показатели (на кръв и урина) при животните,
приели антифриз, доказват остра бъбречна недостатъчност (повишена урея и
креатинин в кръвта и ниска плътност на урината), ако е минало достатъчно време
от приема на антифриз за увреждане на бъбреците. Огромното количество на аниони
(отрицателно заредени йони), киселинността на кръвта, ниските количества на
калций в кръвта, високите нива на кръвна захар и фосфор и наличието на кристали
от калциев оксалат индикират натравяне с антифриз, но сигурната диагностика при
живи животни се извършва чрез лабораторни тестове, които оценяват количеството
на токсина в кръвта.
За съжаление кръвните тестове могат да бъдат
фалшиво-отрицателни* при котките поради минималното количество етилен гликол,
необходимо за натравяне, а по късно поради малките остатъчни количества
неметаболизиран токсин. Фалшиво-положителни** резултати са също възможни, ако
животното е приемало активен въглен, е на специална диета или е приемало
лекарства, съдържащи пропилен гликол.
Тест за наличие на етилен гликол, който
се извършва в хуманната медицина, може също да бъде използван при отделни
сложни случаи. Възможно е и използването на ултравиолетови лампи за улавяне на
флуоресциращите багрила в състава на повечето антифризи. Багрилата са видими по
устната кухина, в повърнатия материал или урината, но кратко след приема (до 6
часа в урината). Фалшиво-положителни или отрицателни резултати са също
възможни, затова наличието на флуоресценция не може да се използва
самостоятелно като диагностичен метод.
*фалшиво-отрицателен - показващ неналичие на търсен
признак, когато всъщност признакът е наличен, но “невидим”
**фалшиво-положителен - показващ наличие на търсен
признак, когато всъщност признакът не съществува
Превод: Силви Пасков за Подай лапа - Информационен
Сборник!
Бъбречната болест е често срещан
проблем при котките, засягащ повече от 1/3 от по-възрастните котки. Има редица
причини, които могат да засегнат различни възрастови групи и да имат различни
последици. В крайна сметка, дали е хронично бъбречно заболяване (появява се с
течение на времето) или е остра бъбречна недостатъчност (настъпва внезапно),
винаги резултатът е един и същ – болна котка. Симптомите на заболяването при
котката се изразяват в неспособността на бъбреците да функционират достатъчно
добре. По-долу ще намерите кратко описание на десетте често срещани причини за
бъбречно заболяване. Това са и отправните точки за тестване за заболяването от страна
на вашия ветеринарен лекар:
1. Пиелонефрит - Инфекция на бъбречните тъкани
Инфекцията на бъбречните тъкани
с бактерии или гъбични микроорганизми е едно от бъбречните заболявания, които
могат да имат по-благоприятен резултат и за които вашият ветеринарен лекар трябва
да бъде нащрек. Главна цел при лечението на пиелонефрита е да се убият бактериите, които
причиняват увреждащото възпаление. Действията трябва да ограничат прогресията
на всяко хронично бъбречно заболяване и да подпомогнат възстановяването при
остра бъбречна реакция. Бактериалната посявка на урина и чувствителността ѝ могат да потвърдят инфекцията и да определят кой антибиотик може да се справи
най-добре със заболяването.
2. Нефролитиаза - Камъни в бъбреците
Камъните в бъбреците могат да
бъдат продукт на хронична бактериална инфекция, генетика или заболявания, които
променят характеристиките на кръвта или урината. Нефровите (бъбречни) лити
(камъни) изглежда не причиняват много болка на котките, но това се променя, ако
те причинят запушване в бъбреците и в събирателните им канали или са следствие
от инфекция.
3. Уретрална обструкция с хидронефроза - Запушване на бъбреците
Камъните в бъбреците могат да се
раздробяват и да се пренасят заедно с урината в уретера - дългата тясна тръба,
която свързва всеки бъбрек с пикочния мехур. Песъчинките са болезнени по време
на техния транзит и сериозно безпокойство са последиците за бъбреците, ако те
се наслоят в уретера, причинявайки частично или цялостно запушване. В резултат урината
не може лесно да излезе от бъбреците и се задържа, причинявайки подуване на
бъбреците. При достатъчно натоварване бъбреците се увеличават (хидронефроза)
и се увреждат. Ако и двата уретера са възпрепятствани едновременно, това може
да доведе до фатален край.
4.
Токсини
Много домакински предмети могат
да навредят на бъбреците, а не само антифриза. Венчелистчетата, листата и
прашецът на лилиите в дома, дори и водата във вазата им, могат да причинят
тежко увреждане на бъбреците, когато котките ги хапят, облизват или дъвчат.
Това е едно от видовете цветя, от които трябва да се откажете! Обикновените
лекарства като аспирин, други нестероиди или предписани медикаменти, могат да
причинят бъбречно заболяване. Котките са известни с това, че са капризни към
храната и почти всичко останало, но все пак биха пробвали хапчета, които намерят
на пода, така че съхранявайте всички лекарства в контейнери, които са достатъчно
добре затворени. И винаги обсъждайте употребата на каквито и да било лекарства
с вашия ветеринарен лекар.
Ако имате някаква причина да
смятате, че котката ви е била отровена, незабавно се свържете с вашия
ветеринарен лекар или с ветеринарен лекар за спешна помощ.
5. Тубулоинтерстициална болест - Увреждане на бъбречните каналчета
Възпалението и увреждането на
бъбречните каналчета и поддържащите тъкани често водят до хронично бъбречно
заболяване. В много случаи няма установена причина и по този начин няма
възможност за специфично лечение. Този тип бъбречно заболяване може да бъде
потвърдено само чрез микроскопско изследване на проба от бъбречна биопсия, но
обикновено не се препоръчват биопсии.
6. Гломерулно заболяване - Увреждане в бъбречните филтри
Гломерулът на бъбреците
(механизъм на бъбречно филтриране) може да бъде част от бъбречно заболяване при
котката. В началото не се наблюдават никакви признаци на заболяване от това
състояние, но тъй като гломерулната болест може да бъде причинена от инфекции
като FIP / FeLV или от рак, с времето могат проблемите да се влошат. Така възпалението
в гломерула на бъбреците уврежда околните бъбречни тъкани, създавайки хронично бъбречно
заболяване, което води до болестта при котката ви.
7.
FIP (котешки инфекциозен перитонит)
Бъбреците са основната мишена на
това тежко възпалително заболяване на домашни и диви котки. Някои котки,
особено младите, развиват температура и изливи (натрупване на течности) в
гръдния кош или корема и бързо отслабват. Котките с дифузния (сух) FIP обикновено са
по-старите и при тях се наблюдават по-неясни признаци на заболяването. Вашият
ветеринарен лекар може да се замисли за възможността за FIP, когато установи
подути, груби, неравни бъбреци (възпалителните клетки изкривяват външните
слоеве на бъбреците).
8.
Рак
За щастие ракът на бъбреците не
е много разпространен при котките. За съжаление обаче, възможностите за лечение
на рак на бъбреците са доста ограничени. Единичните тумори, засягащи само един
бъбрек, могат да бъдат отстранени успешно чрез операция, ако ракът е
доброкачествен или не се е разпространил в други части на тялото (включително другия
бъбрек). Котката ви се нуждае само от един функциониращ бъбрек, за да живее
нормално. Ако ракът е по-разпространен (както обикновено се случва с
лимфосаркома), операцията няма да бъде опция. За правилната диагноза на рака и
за подходящ план за лечение е необходим микроскопски анализ на биопсия.
9. Амилоидоза - Проблем с протеина
Пациентите с амилоидоза губят
функциите си в определени органи, включително бъбреците, тъй като протеиновите
отлагания заместват нормалната тъкан. Това е необичайно последствие от хронично
възпаление, засягащо други части на тялото и може да бъде генетично
програмирано при някои породи, като абисинската, сиамската или ориенталската
късокосместа. Амилоидните отлагания не могат да бъдат отстранени и
функционалната бъбречна тъкан, която е загубена, не може да бъде заменена, така
че прогнозата не е никак добра.
10.
Наследствено
Наследствената бъбречна болест добре позната в абисинските и персийските породи, също се среща и в по-екзотичните
породи. Структурните промени, които предизвиква, не са обратими, но не могат да
причинят заболяване, докато не стане прекалено възрастно самото животно. Много
лаборатории предлагат ДНК тестове за поликистоза на бъбреците, така че
отговорните развъдчици могат да избегнат чифтосване на засегнатите котки. Поликистозните
бъбреци развиват много малки или големи гроздовидни кисти, пълни с течност,
започващи в ранна възраст, но бъбреците обикновено компенсират до по-късна
възраст. Котките с амилоидоза (виж по-горе) показват признаци на бъбречно
заболяване както като млади, така и като по-възрастни индивиди, така че това е несигурно.
Източник: 10 common causes of kidney desease in cats by Dr. Celeste Clements published in PetHealthNetwork
Превод: Александра Димитрова за
Подай лапа!
Редакция: Бетина Тихомирова и Велислава Георгиева
Образователно видео с ветеринарен лекар Рени Величкова (гр. Перник) на тема: Общо здраве на нашия любимец - ваксини, обезпаразитяване, болести, профилактика, и още.
Забелязвате
ли напоследък кучето ви да се страхува от шумове, които преди не са били
проблем? Ново проучване съветва, преди да започнете да търсите начини за
коригиране на поведението, да се уверите, че това не се дължи на основна
медицинска причина.
Проучването,
което бе публикувано през Февруари 2018г. в “Граници във ветеринарната наука”,
изследва две групи кучета, които били отведени при човек изследващ животинското поведение породено от страх или безпокойство, предизвикани от звук. Едната група била
диагностицирана като имаща някакъв вид мускулно-скелетна болка, като
тазобедрена дисплазия или дегенеративно състояние на ставите. В другата група, която била контролна, кучетата нямали проблеми свързани с болка.
Физическите
признаци на страх били еднакви и при двете групи, най-вече изразяващи се в
треперене, трепет и криене. Също така обаче била открита и значителна разлика.
Кучетата, които изпитвали болка, били склонни да станат още по-страхливи -
заедно със страха от места, където са чули силен шум, те създават асоциация
между страха и нови ситуации, хора и кучета.
Изследователите
смятат, че когато куче, страдащо от болка, се стресне или напрегне от силен
или внезапен шум, то той увеличава изпитаната болка. Това води до изучаване на
връзката между силните звуци и болката, които могат лесно да се обобщят при
всякакви ситуации, в които кучето се е сблъсквало с шум. Хроничната болка също
може да повлияе на социалните взаимоотношения на кучето. Бързо или агресивно
движение с цел да се избегне сблъсък с приближаващо куче, може да причини болка,
затова и кучето може да се научи да асоциацира другите кучета с болката.
Трябва да се отбележи, че кучетата “не разбират” болката. Те не могат да
осмислят защо животът им е по-различен от преди, следователно безпокойството и
треперенето се свързват с болка.
Също така
кучетата, които са диагностицирани с болка, развиват страха си от шума по-късно
отколкото контролната група. Средната възраст, при която започват да развиват
страх от шум е с около четири години по-късна в сравнение с кучетата, които нямат
болезнени проблеми. По тази причина, ако кучетата развият страх от шумове на
по-късен етап в живота си, трябва да им се направи обстоен медицински преглед
преди да помислите, че е поведенчески проблем.
Добрата
новина е, че щом основните физически проблеми са правилно диагностицирани, те
могат да се лекуват. Кучетата с болки получили схеми на лечение, включващи
медикаменти за болките и съвети за лечение с цел да се избегне тяхното
утежняване. Всички кучета от двете групи получили планове за промяна на
поведението, включващи противодействие и/или намаляване чувствителността към звуците, а повечето от тях получили и лекарства за тревожност. Възможно е лекуването на болката само по себе си да е помогнало, но е много вероятно научените асоциации и страхът от шум да продължат. За доброто на кучетата,
опцията да се лекува само болката, не беше тествана. По-голямата част от
кучетата и в двете групи постигнали подобрение удовлетворяващо собствениците им към момента на публикуване на научния труд.
Източник: Has your dog become sensitive to noise? It could be undiagnosed pain by Linda Lombardi published in AKC
Превод: Диана Костадинова за Подай Лапа - Информационен Сборник!
Редакция: Велислава Георгиева
Редакция: Велислава Георгиева
Подай Лапа!
Подай лапа е изцяло онлайн платформа, която бе създадена през 2010г с цел да даде възможност на хора, които обичат животните да си помагат взаимно в спасяването на милионите бездомни кучета и котки из улиците на България. Към момента общността на Подай лапа! има над 40хиляди потребители в онлайн пространството, а екипът е изграден изцяло от доброволци.
Подкрепи работата ни
Има много начини да подкрепиш работата ни. Няколко от най-лесните са:
✔️ Разкажи на приятелите си, които обичат животните за нас, нашите платформи и блог
✔️ Окуражи приятелите си да осиновят бездомниче
✔️ Споделяй нашите статии онлайн
✔️ Разкажи на приятелите си, които обичат животните за нас, нашите платформи и блог
✔️ Окуражи приятелите си да осиновят бездомниче
✔️ Споделяй нашите статии онлайн
Слушайте нашите статии
Най-четени
Абонирай се за нашите новости
Ако искаш да получаваш новини от нас и идеи за това как може да подкрепяш работата ни, абонирай се с имейл тук:
Категории
- Бездомни животни 21
- Безопастност 25
- Болести 24
- Ветеринарни услуги 5
- Грижи 53
- Диагноза 7
- Добри сделки 3
- Доброволствай 3
- Здраве 44
- Как да помагам 11
- Кастрацията 6
- Каузи 1
- Котки 50
- Кучета 39
- Лечение 12
- Направи си сам 3
- Нашите видеа 3
- Осинови 5
- Отговорен стопанин 49
- Оферти 2
- Паразити 2
- Поведение 7
- Подай Лапа 25
- Полезно 6
- Приемни домове 2
- Симптоми 2
- Съвети 21
- Творци и Изкуство 7
- Щастливи истории 4