Подай лапа! Българска Национална Платформа за Спасяване на Животни
Подай лапа! Българска Национална Платформа за Спасяване на Животни
  • Начало
  • За Нас
    • Подай лапа!
    • Екипът
    • Каузи
    • Партньорства
    • Пиши ни
    • About EN
  • Приложение
  • Още
    • Инициативи
      • Творци и Изкуство
        • Разгледай
        • Участвай
      • Щастливи Истории
        • Прочети
        • Сподели
    • Благотворителност
      • Магазин
      • Направи дарение
        • Дарения 2019-2021
    • Кампании
    • Реклама
  • Доброволствай
  • Каталог

Очите на котката могат да изглеждат като сравнително малка част от тялото, но промените в тях понякога дават ранна информация не само за локален очен проблем, а и за заболяване на целия организъм. Зачервяване, сълзене, присвиване, секрет, помътняване или промяна в размера на зеницата могат да бъдат причинени от сравнително лек конюнктивит, но могат да бъдат и признак на язва на роговицата, увеит, глаукома, високо кръвно налягане или друго заболяване, което застрашава зрението. [1,5,6]

Една от трудностите при очните заболявания е, че различни проблеми могат да изглеждат почти еднакво за стопанина. Например котка с конюнктивит, язва на роговицата и увеит може и в трите случая да има червено, сълзящо и частично затворено око. Ветеринарният преглед обаче може да установи напълно различна причина и съответно напълно различно лечение.

Това е особено важно при употребата на очни капки. Лекарство, което е полезно при един очен проблем, може да бъде опасно при друг. Най-класическият пример са капките, съдържащи кортикостероиди. Те могат да бъдат полезни при определени възпалителни заболявания, но при язва на роговицата могат да забавят оздравяването и да увеличат риска от сериозно увреждане на окото. [1,7]

Котките също така могат изненадващо добре да компенсират постепенно намаляващото зрение. Котка, която живее от години в един и същ дом, може да запомни местоположението на мебелите, купичките и тоалетната и да изглежда почти нормално дори при значително зрително увреждане. Понякога стопанинът разбира, че има проблем едва когато зрението се влоши допълнително или обстановката се промени. [1,8]

Тази статия е с образователна цел и не замества ветеринарен преглед. При болезнено, внезапно помътняло, силно зачервено или травмирано око ветеринарната оценка не трябва да се отлага. Не използвайте стари очни капки или лекарства, останали от предишно заболяване, без ветеринарна препоръка.

Кога проблемът с окото е спешен?

При очните заболявания бързината понякога определя дали зрението ще бъде запазено. Потърсете ветеринарна помощ възможно най-бързо, ако забележите:

  • силно присвиване или напълно затворено око;
  • видима силна болка или постоянно търкане на окото с лапа;
  • внезапно помътняване на роговицата;
  • видима рана, драскотина или пробив на окото;
  • котешки бой или друга травма в областта на окото;
  • кръв вътре в окото;
  • едната зеница внезапно да стане по-голяма или по-малка от другата;
  • зеница, която остава силно разширена;
  • внезапна загуба на зрение;
  • котка, която започва да се блъска в предмети;
  • видимо увеличаване или изпъкване на очната ябълка;
  • кафяво-черно петно върху роговицата;
  • чуждо тяло, което е забито в окото;
  • химикал, шампоан или друг дразнещ продукт, попаднал в окото.

Болезненото око никога не трябва автоматично да се приема за обикновен конюнктивит. Язва на роговицата, кератит, увеит и глаукома могат да причинят значителна болка и някои от тях могат да увредят зрението за кратко време. [1,5,7]

Как ветеринарният лекар изследва очите на котката?

Преди да разгледаме отделните заболявания, е полезно да разберем няколко от най-често използваните очни тестове. Те се повтарят при много от състоянията в тази статия.

  • Офталмологичен преглед: ветеринарният лекар оглежда клепачите, конюнктивата, роговицата, зениците, лещата и, когато е възможно, ретината и зрителния нерв.
  • Флуоресцеинов тест: върху окото се поставя специално багрило. Увредените участъци на роговицата задържат багрилото и така малка драскотина или язва става много по-лесна за откриване. [1,7]
  • Тонометрия: измерва вътреочното налягане. Повишеното налягане е характерно за глаукома, докато при остър увеит често е понижено. [1,9]
  • Тест на Ширмер: малка хартиена лентичка измерва производството на сълзи. Използва се при съмнение за сухо око. [1,10]
  • Изследване с офталмоскоп: позволява оценка на ретината, кръвоносните съдове и зрителния нерв.
  • Измерване на кръвното налягане: много важно при възрастни котки със зрителни промени или отлепване на ретината. [8]
  • PCR или други лабораторни тестове: могат да се използват при подозрение за инфекция с котешки херпесвирус, Chlamydia felis и други микроорганизми. [3,4]
  • Кръвни изследвания: необходими са особено при увеит, ретинални промени или други очни признаци, които могат да бъдат свързани със системно заболяване.

1. Конюнктивит

Какво представлява?

Конюнктивата е тънка лигавица, която покрива вътрешната страна на клепачите и част от повърхността на очната ябълка. Възпалението й се нарича конюнктивит и е един от най-често срещаните очни проблеми при котките. [1,5]

Причините могат да бъдат инфекциозни и неинфекциозни. Сред най-важните инфекциозни причинители са котешкият херпесвирус тип 1 (FHV-1), Chlamydia felis и Mycoplasma felis. Чуждо тяло, прах, дразнещи вещества, нарушения на клепачите и слъзните пътища също могат да причинят или поддържат възпалението. [1,3,4,5]

Само по външния вид на окото често не може надеждно да се определи причината. Това е важен практически факт: червено око не означава автоматично бактериална инфекция. [5]

Симптоми

  • зачервяване на конюнктивата;
  • подуване около окото;
  • сълзене;
  • прозрачен, слузест или гноевиден секрет;
  • слепване на клепачите;
  • по-често мигане;
  • търкане на лицето с лапа;
  • леко присвиване;
  • понякога изпъкване на третия клепач.

Гъстият жълтеникав или зеленикав секрет може да се наблюдава при бактериална инфекция или при вторична бактериална инфекция след вирусно заболяване. Самият цвят на секрета обаче не е достатъчен за точна диагноза.

Какви изследвания се правят?

Ветеринарният лекар първо трябва да изключи по-болезнени заболявания като язва на роговицата, увеит и глаукома. Затова може да се направят:

  • пълен очен преглед;
  • флуоресцеинов тест;
  • измерване на вътреочното налягане;
  • тест за производство на сълзи;
  • конюнктивален тампон или остъргване;
  • PCR за FHV-1, Chlamydia felis или други причинители при подходящи случаи.

Лечение

Лечението зависи от причината. При доказана или силно подозирана бактериална инфекция могат да бъдат използвани ветеринарни антибиотични капки или мехлем. При вирусно заболяване може да е необходима антивирусна терапия. Чуждо тяло трябва да бъде отстранено, а проблем с клепача или слъзния канал трябва да бъде коригиран. [1,3,5]

Не трябва да се използва произволно комбиниран очен препарат с антибиотик и кортикостероид, преди да е изключена язва на роговицата.

Източници: [1], [3], [4], [5]

2. Очна инфекция с котешки херпесвирус – FHV-1

Какво представлява?

Котешкият херпесвирус тип 1 е един от най-важните инфекциозни причинители на очни заболявания при котките. Той може да причини конюнктивит, кератит и язви на роговицата, често едновременно със симптоми от горните дихателни пътища. [2,3,6]

Особеността на херпесвирусите е, че след първоначалната инфекция вирусът обикновено остава в организма в латентно състояние. Котката може да изглежда напълно здрава, но вирусът може да се активира отново, особено при стрес, заболяване или други промени. Така очните симптоми могат да се повтарят през живота. [3,6]

ABCD посочва, че характерните разклонени дендритни язви на роговицата са силно характерни за очна инфекция с FHV-1. [3]

Симптоми

  • зачервени очи;
  • сълзене;
  • секрет;
  • подута конюнктива;
  • присвиване;
  • болка при засягане на роговицата;
  • язви на роговицата;
  • помътняване на роговицата;
  • кихане;
  • секрет от носа;
  • намален апетит при по-тежка респираторна инфекция.

Диагностика

При характерна клинична картина диагнозата може да бъде силно подозирана още при прегледа. Флуоресцеиновото оцветяване може да покаже роговична язва.

При необходимост се използва PCR. Материал може да бъде взет от конюнктивата, роговицата, орофаринкса или други подходящи места. Важно е положителният PCR резултат да се интерпретира в контекста на симптомите, защото латентно инфектирани котки могат понякога да отделят вируса и без активна клинична болест. [3]

Лечение

При очни прояви ветеринарният лекар може да използва локални антивирусни лекарства. Сред използваните във ветеринарната офталмология средства са трифлуридин, цидофовир, идоксуридин или ганцикловир. При определени пациенти може да бъде назначен системният антивирусен препарат фамцикловир. Точната терапия зависи от тежестта и вида на очните поражения. [3]

Антибиотиците не действат срещу самия херпесвирус, но могат да бъдат използвани при вторична бактериална инфекция. При активни херпесвирусни язви локалните кортикостероиди обикновено се избягват. [3]

А какво да кажем за L-лизина?

По-старата ветеринарна литература препоръчваше добавяне на L-лизин като помощ при херпесвирусна инфекция. По-новата оценка на доказателствата обаче не показва убедителна клинична полза. Актуализираните ABCD препоръки посочват, че L-лизинът не се препоръчва за профилактика или лечение на FHV инфекция. [3]

Източници: [1], [2], [3], [6]

3. Хламидиален конюнктивит – Chlamydia felis

Какво представлява?

Chlamydia felis е вътреклетъчна бактерия, която причинява основно очно заболяване. Най-често се засягат млади котки, особено живеещи в група. Предаването обикновено става чрез близък контакт с очен секрет. [4]

За разлика от FHV-1, при който кератитът и язвите на роговицата са важни прояви, Chlamydia felis причинява най-вече силно възпаление на конюнктивата. Ако има изразен кератит или роговична язва, трябва да се мисли и за херпесвирус или друга причина. [4]

Симптоми

  • често започва в едното око;
  • след това може да обхване и другото;
  • силно зачервяване;
  • изразен оток на конюнктивата – хемоза;
  • присвиване;
  • воднист секрет в началото;
  • по-късно слузест или гноевиден секрет;
  • възпаление и зачервяване на третия клепач.

Респираторните симптоми обикновено са по-слаби от очните.

Диагностика

Съвременният предпочитан метод е PCR от конюнктивален или орофарингеален тампон. По-старите методи, като търсене на характерни включвания в конюнктивални клетки, са по-малко надеждни. [4]

Лечение

Системното антибиотично лечение е по-надеждно от използването само на очни капки. Актуалните ABCD препоръки посочват доксициклин като основен избор и препоръчват достатъчно продължителен курс, често около четири седмици и поне две седмици след отзвучаване на клиничните признаци. Точната продължителност и дозировка трябва да бъдат определени от ветеринарния лекар. [4]

При котките таблетките доксициклин трябва да се дават по начин, който намалява риска да заседнат в хранопровода, защото могат да предизвикат тежко локално възпаление. Следвайте конкретните инструкции на ветеринарния лекар.

Източници: [1], [4]

4. Драскотина и язва на роговицата

Какво представлява?

Роговицата е прозрачната предна част на окото. Тя е богато инервирана и увреждането й може да бъде много болезнено. Повърхностна драскотина засяга най-външния слой, докато роговичната язва представлява по-значим дефект в тъканта. [1,7]

При котките причините включват:

  • драскотина от друга котка;
  • клони, растения или други травми;
  • чужди тела;
  • вътрешно завъртян клепач;
  • котешки херпесвирус;
  • вторична бактериална инфекция;
  • по-рядко други заболявания на роговицата.

Симптоми

  • силно присвиване;
  • сълзене;
  • болка;
  • търкане на окото;
  • видим трети клепач;
  • зачервяване;
  • помътняване или синкав оттенък;
  • понякога видима вдлъбнатина или петно върху роговицата.

Как се поставя диагнозата?

Основният тест е флуоресцеиновото оцветяване. Здравият външен слой на роговицата не задържа багрилото, но мястото, където епителът липсва, се оцветява ярко. [1,7]

Ветеринарният лекар оглежда и под клепачите за чуждо тяло и преценява колко дълбока е язвата. При тежка инфекция може да се направи цитология или бактериална култура.

Лечение

Терапията зависи от дълбочината и причината. Може да включва:

  • ветеринарни локални антибиотици при риск от вторична бактериална инфекция;
  • системно обезболяване;
  • лекарства за намаляване на болезнения спазъм вътре в окото;
  • антивирусна терапия при FHV;
  • защитна яка, за да не се търка окото;
  • хирургична защита на роговицата при дълбоки или прогресиращи язви.

Капки с кортикостероиди не трябва да се използват при активна роговична язва, освен ако ветеринарен офталмолог не е преценил ситуацията по специална причина. Те могат да забавят възстановяването и при тежки язви да допринесат за опасно изтъняване на роговицата. [1]

Източници: [1], [3], [7]

5. Корнеален секвестър – характерното черно петно върху роговицата

Какво представлява?

Корнеалният секвестър е заболяване, което практически е характерно за котките. Част от роговичната тъкан некротизира и постепенно придобива кафяв до почти черен цвят. [1,7]

Може да се наблюдава при всяка котка, но персийските, хималайските и сиамските котки са по-предразположени. Хроничното дразнене на роговицата, херпесвирусната инфекция, ентропионът и особеностите на лицевата анатомия вероятно могат да допринасят. [1,7,14]

Симптоми

  • кафяво или черно петно върху прозрачната част на окото;
  • сълзене;
  • присвиване;
  • болка;
  • зачервяване;
  • кръвоносни съдове, растящи към засегнатото място;
  • понякога хроничен очен секрет.

Изследвания

Диагнозата често е видима при офталмологичния преглед. Флуоресцеиновото оцветяване се използва за оценка на целостта на повърхността, а ветеринарният лекар преценява приблизителната дълбочина на некротичния участък.

Лечение

Много случаи изискват повърхностна кератектомия – хирургично премахване на увредената част от роговицата. Ако дефектът е по-дълбок, може да се използва роговична или конюнктивална присадка за укрепване и защита на окото. [7]

Много повърхностни секвестри понякога могат постепенно да се отделят, но това може да отнеме дълго време и да бъде болезнено. Решението между наблюдение и операция е най-добре да се вземе след оценка от ветеринарен офталмолог.

Източници: [1], [7], [14]

6. Ентропион и други проблеми с клепачите

Какво представлява ентропионът?

При ентропион ръбът на клепача се обръща навътре. Козината и кожата тогава се трият директно върху роговицата. Това не е само козметичен проблем – постоянното механично дразнене може да причини хронична болка, кератит и роговични язви. [1,12]

При котките може да има наследствена предразположеност, особено при някои персийски и свързани породи, но проблемът може да се развие и вторично. Например много силното присвиване при болезнено око може временно да завърти клепача навътре. Белези след травма или тежък конюнктивит също могат да променят формата му. [1,12]

Симптоми

  • постоянно сълзене;
  • силно присвиване;
  • зачервяване;
  • търкане на окото;
  • видим контакт на козината с роговицата;
  • роговична язва при по-тежки случаи;
  • хронично помътняване или пигментация на роговицата.

Диагностика

Диагнозата се поставя чрез оглед на положението на клепачите. Задължително трябва да се провери и роговицата с флуоресцеин, защото механичното триене може вече да е причинило язва.

Лечение

Ако обръщането е вторично на болка, понякога подобрението на основния очен проблем позволява клепачът отново да заеме нормална позиция. Установеният анатомичен ентропион обикновено се лекува с хирургична корекция на клепача. [1,12]

Не трябва просто да се лекува вторичният конюнктивит или язвата, без да се коригира механичната причина, защото проблемът вероятно ще се повтаря.

Източници: [1], [12]

7. Прекомерно сълзене и запушен слъзен канал – епифора

Какво представлява?

Сълзите постоянно овлажняват окото и след това нормално се оттичат през малки отвори към носослъзните канали. Когато оттичането е затруднено, сълзите преливат през клепача и се стичат по лицето. Това се нарича епифора. [1,10]

Особено при персийските и хималайските котки формата на лицето може да предразполага към хронично сълзене. При други котки причината може да бъде възпаление, белег, чуждо тяло или запушване на канала. [10,14]

Важно е да се различи истинското нарушение на оттичането от прекомерното производство на сълзи заради болезнено или раздразнено око. Язва на роговицата например също причинява обилно сълзене, но механизмът е съвсем различен.

Симптоми

  • постоянно влажна козина под окото;
  • кафеникаво оцветяване на светлата козина;
  • сълзи, стичащи се по лицето;
  • понякога вторично кожно раздразнение;
  • при възпаление на слъзния канал – секрет и конюнктивит.

Диагностика

Флуоресцеиново багрило може да бъде поставено в окото. При нормално функциониращ канал багрилото може да се появи в съответната ноздра. Ако оттичането е нарушено, ветеринарният лекар може внимателно да промие носослъзния канал. При хронични и сложни случаи може да се използва контрастна образна диагностика. [1,10]

Лечение

Лечението зависи от причината:

  • промиване на запушен канал;
  • отстраняване на чуждо тяло;
  • лечение на инфекция или възпаление;
  • хирургична корекция при тежки анатомични нарушения;
  • редовно внимателно почистване на областта при хронична породна епифора.

Ако окото е червено, болезнено или присвито, не трябва автоматично да се предполага, че причината е само тесен слъзен канал.

Източници: [1], [10], [14]

8. Увеит – възпаление във вътрешността на окото

Какво представлява?

Увеята включва пигментирани структури във вътрешността на окото – ирис, цилиарно тяло и хориоидея. Възпалението им се нарича увеит. Това е сериозно и обикновено болезнено състояние, което може да доведе до образуване на сраствания, катаракта, вторична глаукома и загуба на зрение. [1,6]

При котките увеитът е особено важен, защото понякога е признак на заболяване извън окото. Сред възможните причини са:

  • токсоплазмоза;
  • котешки инфекциозен перитонит – FIP;
  • FeLV;
  • FIV;
  • системни гъбични инфекции;
  • травма;
  • тумор в окото;
  • бактериална инфекция;
  • други възпалителни или имунни заболявания;
  • в някои случаи причината остава неизвестна.

Симптоми

  • болка;
  • присвиване;
  • сълзене;
  • зачервяване;
  • по-малка от нормалното зеница;
  • помътняване на роговицата или предната камера;
  • промяна в цвета на ириса;
  • видим трети клепач;
  • понякога кръв или възпалителен материал вътре в окото;
  • намалено зрение.

Изследвания

Освен стандартния очен преглед се измерва вътреочното налягане. При активен преден увеит то често е по-ниско от нормалното или по-ниско от това на другото око. [1]

Тъй като причината може да е системна, диагностиката може да включва:

  • пълна кръвна картина;
  • биохимия;
  • изследване на урина;
  • FeLV/FIV тестове;
  • тестове за токсоплазмоза;
  • изследвания за други инфекциозни заболявания според риска;
  • ехография на окото, ако вътрешността не може да се вижда;
  • рядко изследване на течност от окото.

Лечение

Терапията има две цели: да намали възпалението в окото и да лекува основната причина. В зависимост от случая ветеринарният лекар може да използва локални или системни противовъзпалителни лекарства, средства за разширяване на зеницата и намаляване на болката, както и специфична терапия срещу инфекциозната причина. [1,6]

Кортикостероидите са важни при някои форми на увеит, но трябва да бъдат използвани внимателно. Преди локален кортикостероид ветеринарният лекар трябва да е сигурен, че няма активна роговична язва.

Източници: [1], [6]

9. Глаукома

Какво представлява?

Вътре в окото постоянно се произвежда прозрачна течност, наречена вътреочна или камерна течност. Нормално тя се оттича със сходна скорост. Ако оттичането се наруши, вътреочното налягане може да се повиши. Глаукомата представлява заболяване, при което патологичното налягане уврежда ретината и зрителния нерв. [1,9]

При котките глаукомата по-често е вторична, тоест възниква заради друго заболяване. Особено важни причини са хроничният увеит и вътреочните тумори. Първичната глаукома е по-рядка, макар да се среща. [6,9]

Симптоми

  • зачервяване;
  • помътняване или синкав вид на роговицата;
  • разширена зеница;
  • зеница, която реагира слабо на светлина;
  • промяна в поведението поради болка;
  • по-слабо зрение;
  • при хронично заболяване – увеличаване на очната ябълка;
  • в крайна фаза – слепота.

При котките болката понякога е по-незабележима, отколкото стопанинът очаква. Котката може просто да се крие, да бъде по-тиха, да избягва докосване около главата или да намали активността си.

Диагностика

Основният тест е тонометрията – измерване на вътреочното налягане. [1,9]

Допълнително могат да бъдат необходими:

  • подробен офталмологичен преглед;
  • гониоскопия за оценка на дренажния ъгъл;
  • ехография на окото;
  • изследване за увеит;
  • диагностика за вътреочен тумор или друго основно заболяване.

Лечение

Глаукомата е заболяване, при което бързото намаляване на налягането може да бъде критично за запазването на остатъчното зрение. Използват се лекарства, които намаляват производството на вътреочна течност или подобряват нейното оттичане. Сред класовете са локалните инхибитори на карбоанхидразата и определени бета-блокери. [9]

Тъй като при котките глаукомата често е вторична, трябва паралелно да се лекува увеитът, туморът или другата първопричина.

Ако окото вече е необратимо сляпо и остава хронично болезнено, една от най-хуманните възможности може да бъде хирургичното му отстраняване – енуклеация. Целта в този случай не е козметична, а премахване на постоянната болка. [1,9]

Източници: [1], [9], [11]

10. Катаракта

Какво представлява?

Лещата се намира вътре в окото и нормално е прозрачна. Катаракта означава помътняване на лещата, което пречи на светлината да достигне нормално до ретината. Степента на зрително нарушение зависи от размера и плътността на помътняването. [1,11]

За разлика от кучетата, катарактата при котките не е толкова често просто резултат от възрастта. При котките тя често се развива вторично на увеит или друго вътреочно заболяване. Травма и наследствени фактори също са възможни причини. [1,11]

Важно: катаракта или нормално стареене?

При по-възрастните котки лещата може постепенно да придобие лек синкаво-сив оттенък в резултат от нормални възрастови промени. Това се нарича нуклеарна склероза и обикновено не причинява същата степен на загуба на зрение като истинската катаракта. Ветеринарният преглед помага да се направи разликата. [1]

Симптоми

  • бяло или сиво помътняване зад зеницата;
  • постепенно влошаване на зрението;
  • несигурност при скачане;
  • блъскане в предмети;
  • по-трудна ориентация в непозната обстановка;
  • при съпътстващ увеит – зачервяване, присвиване и болка.

Изследвания

Окото се изследва подробно, често след разширяване на зеницата. Преди операция ветеринарният офталмолог трябва да установи дали ретината функционира нормално. При непрозрачна леща могат да се използват:

  • ехография на окото;
  • електроретинография – ERG, която оценява функцията на ретината. [1]

Лечение

Медикаментите не могат да направят вече помътнялата леща отново прозрачна. Ако катарактата причинява значителна загуба на зрение и окото е подходящо за операция, лечението е хирургично.

Най-често използваната техника е факоемулсификация. Помътнялата леща се раздробява с ултразвукова енергия и се отстранява, а когато е възможно се поставя изкуствена вътреочна леща. [1,11]

Не всяка катаракта трябва да бъде оперирана. Ако котката се ориентира добре или има друго очно заболяване, което не позволява възстановяване на зрението, наблюдението може да бъде по-подходящо.

Източници: [1], [11], [13]

11. Отлепване на ретината и внезапна слепота при високо кръвно налягане

Какво представлява?

Ретината е светлочувствителната тъкан в задната част на окото. Когато се отдели от нормалното си положение, тя не може да функционира правилно и зрението може рязко да се влоши. [1,8]

Една от най-важните причини за двустранно отлепване на ретината при по-възрастни котки е системната артериална хипертония. Високото кръвно налягане поврежда малките кръвоносни съдове на ретината, което може да доведе до кръвоизлив, изтичане на течност и отделяне на ретината. [8]

Хипертонията при котките често се среща заедно с:

  • хронично бъбречно заболяване;
  • хипертиреоидизъм;
  • по-рядко други ендокринни заболявания.

Симптоми

  • внезапно блъскане в мебели;
  • несигурно ходене;
  • отказ да се скача;
  • силно разширени зеници;
  • слаба или липсваща реакция на зениците;
  • дезориентация;
  • страх или застиване на място;
  • понякога видима кръв вътре в окото.

Изследвания

Тук е важно да се изследва не само окото, но и цялата котка.

  • офталмоскопия за оглед на ретината;
  • измерване на системното кръвно налягане;
  • кръвни изследвания за бъбречна функция;
  • T4 за оценка за хипертиреоидизъм при подходящи пациенти;
  • изследване на урина;
  • ехография на окото, ако задната му част не може да бъде огледана.

Лечение

При хипертонична ретинопатия трябва бързо да бъде овладяно високото кръвно налягане. При котките често се използва антихипертензивна терапия с лекарства като амлодипин, като едновременно се лекува основното заболяване. [8]

Ако кръвното налягане бъде контролирано достатъчно рано, ретината понякога може частично да се прилепи отново и може да се възстанови част от зрението. При много котки обаче отлепването се установява едва след настъпила значителна или необратима загуба на зрение. [8]

Това е една от причините по-възрастните котки и котките с хронично бъбречно заболяване или хипертиреоидизъм да имат полза от редовно измерване на кръвното налягане, дори когато изглеждат добре.

Източници: [1], [8]

12. Травми и чужди тела в окото

Какво може да се случи?

Котките могат да получат очна травма при бой, падане, удар, контакт с растение или проникване на малко чуждо тяло. Особено опасни са драскотините от друга котка, защото нокътят може да увреди не само роговицата, а понякога и по-дълбоките структури. [1]

Чужди тела могат да заседнат под клепачите или третия клепач и при всяко мигане да драскат роговицата. Възможни са също химически изгаряния от почистващи препарати, шампоани и други вещества.

Симптоми

  • внезапно силно присвиване;
  • сълзене;
  • търкане на окото;
  • зачервяване;
  • кръв;
  • помътняване;
  • видим чужд предмет;
  • подуване около окото;
  • необичайна форма или положение на зеницата;
  • внезапно намалено зрение.

Диагностика

Ветеринарният лекар оглежда внимателно клепачите, включително вътрешната им повърхност, и прави флуоресцеинов тест. При подозрение за проникваща травма може да е необходима ехография или друга образна диагностика, но някои манипулации се избягват, ако се подозира нарушена цялост на очната ябълка.

Лечение

Повърхностно чуждо тяло може да бъде отстранено след локално обезболяване и подходящо фиксиране на котката. Забито в окото чуждо тяло не трябва да се издърпва у дома.

При химично попадане в окото първата помощ е незабавно и продължително промиване с чиста вода или физиологичен разтвор, последвано от ветеринарен преглед. Каченото ветеринарно ръководство препоръчва промиването да започне веднага, защото продължителността на контакта с химикала влияе върху тежестта на увреждането. [1]

Дълбоките разкъсвания на роговицата и проникващите травми могат да изискват спешна микрохирургична операция.

Източници: [1], [7]

Допълнителен проблем: сухо око – кератоконюнктивит сика

Сухото око е по-рядко при котките, отколкото при кучетата, но заслужава внимание, защото може да прилича на хроничен конюнктивит. При него количеството или качеството на слъзния филм е недостатъчно и роговицата остава лошо защитена. Дългогодишната инфекция с FHV-1 е една от възможните асоциации. [1,10]

Симптоми

  • гъст, лепкав или нишковиден секрет;
  • суха и матова повърхност на окото;
  • повтарящ се конюнктивит;
  • зачервяване;
  • роговични язви;
  • при хроничен процес – белези и намаляване на зрението.

Диагностика

Основният тест е тестът на Ширмер, при който хартиена лентичка измерва количеството произведена сълза за определено време. [1,10]

Лечение

Използват се изкуствени сълзи и други локални средства за поддържане на слъзния филм. При определени форми ветеринарният лекар може да използва имуномодулиращи очни препарати. Лекува се и основната причина, ако тя може да бъде установена. [1,10]

Как да различим приблизително някои чести симптоми?

Следната ориентация може да бъде полезна, но не заменя преглед:

  • Зачервяване + секрет + относително малко болка: по-често насочва към конюнктивит.
  • Силно присвиване + сълзене + болка: трябва да се изключи язва на роговицата, кератит или увеит.
  • Малка зеница + болезнено червено око: може да се наблюдава при увеит.
  • Разширена зеница + помътняване + високо вътреочно налягане: може да бъде глаукома.
  • Кафяво или черно петно върху роговицата: насочва към корнеален секвестър.
  • Бяло помътняване вътре зад зеницата: може да бъде катаракта.
  • Две внезапно силно разширени зеници при възрастна котка: необходимо е спешно да се изключат ретинално отлепване и високо кръвно налягане.

Какво никога да не правим при очен проблем?

  • Не използвайте стари очни капки, останали от предишно заболяване.
  • Не използвайте човешки капки „за зачервени очи“ без ветеринарна препоръка.
  • Не използвайте кортикостероиден очен препарат, ако не е изключена роговична язва.
  • Не се опитвайте да издърпате предмет, забит в очната ябълка.
  • Не оставяйте котката дни наред със силно присвито болезнено око.
  • Не приемайте внезапната слепота за неизбежна част от старостта.
  • Не разчитайте само на цвета на секрета, за да решите, че котката има бактериална инфекция.
  • Не давайте антибиотик без ясна причина и ветеринарна препоръка.

Как да поставяме очни капки на котка?

Ако ветеринарният лекар е назначил капки, правилното приложение е важно за успеха на лечението.

  1. Измийте ръцете си.
  2. Почистете внимателно засъхналия секрет с подходящ стерилен разтвор, ако ветеринарният лекар го препоръчва.
  3. Фиксирайте котката спокойно; при нужда използвайте кърпа около тялото.
  4. Повдигнете леко главата.
  5. С едната ръка внимателно отворете клепачите.
  6. Не докосвайте роговицата с върха на флакона.
  7. Поставете предписания брой капки.
  8. Оставете котката да премигне.
  9. Ако има няколко лекарства, спазвайте интервала, даден от ветеринарния лекар.

При мехлем обикновено се поставя малко количество в конюнктивалния сак. Не позволявайте върхът на тубичката да докосва окото, защото котката може внезапно да мръдне и да се нарани.

Как да подпомогнем котка с намалено или изгубено зрение?

Котките се адаптират впечатляващо добре към постепенно намаляващо зрение. Те използват слух, обоняние, мустаците си и отличната си пространствена памет. [1]

Полезни мерки са:

  • не местете постоянно мебелите;
  • дръжте храната, водата и тоалетната на постоянни места;
  • блокирайте опасни стълби или високи места, ако е необходимо;
  • говорете на котката преди да я докоснете;
  • използвайте играчки със звук и миризма;
  • не позволявайте на сляпа котка да се движи свободно навън;
  • предупреждавайте посетителите да не я стряскат;
  • поддържайте предвидим дневен режим.

Загубата на зрение не означава автоматично лошо качество на живот. Котка без болка, живееща в безопасна и позната среда, често може да се адаптира много добре.

Профилактика и ранно разпознаване на очните заболявания

Не всички очни заболявания могат да бъдат предотвратени, но стопанинът може да увеличи вероятността проблемът да бъде открит навреме.

  • Гледайте очите ежедневно. Така ще знаете как изглеждат нормално зениците, клепачите и количеството секрет.
  • Сравнявайте двете очи. Разлика в размера на зениците, прозрачността или положението на очните ябълки често е важна.
  • Следете за присвиване. Това е един от най-полезните признаци за очна болка.
  • Поддържайте подходяща ваксинационна програма. Ваксината срещу FHV намалява тежестта на заболяването, макар да не предотвратява напълно инфекцията и латентното носителство. [3]
  • При възрастни котки измервайте кръвното налягане, особено при хронично бъбречно заболяване или хипертиреоидизъм. [8]
  • При персийски и други брахицефални котки следете внимателно за хронично сълзене, ентропион и роговични промени.
  • Не оставяйте остри растения, телове или други предмети на места, където котката лесно може да нарани лицето си.

Заключение

Най-важният принцип при очните проблеми е, че външно сходните симптоми могат да имат много различни причини. Конюнктивитът, херпесвирусната инфекция, роговичната язва и увеитът например могат да причинят зачервяване и секрет, но необходимото лечение не е еднакво.

Котешкият херпесвирус е особено важна причина за повтарящ се конюнктивит и роговично заболяване. Chlamydia felis трябва да се има предвид особено при млади котки със силно подута конюнктива. Роговичните язви са болезнени и изискват бърз преглед. Корнеалният секвестър е характерен котешки проблем и често се разпознава по кафяво-черното петно върху роговицата.

Увеитът е важен не само защото застрашава зрението, а и защото може да бъде първата следа за системно заболяване. Глаукомата може необратимо да увреди зрителния нерв и ретината и затова повишеното вътреочно налягане трябва да се понижи своевременно. Катарактата при котките често е вторична на друго очно заболяване, а при подходящ пациент зрението може да бъде подобрено хирургично.

При възрастните котки една от най-важните връзки е тази между високото кръвно налягане и отлепването на ретината. Котка, която внезапно започва да се блъска в предмети и има силно разширени зеници, трябва да бъде прегледана спешно и кръвното й налягане трябва да бъде измерено.

В крайна сметка един от най-полезните ориентири за стопанина е болката. Ако котката държи окото затворено, силно го присвива, търка го или не позволява да бъде докосвана около лицето, това е достатъчна причина за бърза ветеринарна оценка. При очните заболявания ранната диагностика често е най-добрият начин да бъдат предотвратени хроничната болка и необратимата загуба на зрение.

Използвани източници

  1. Eldredge, D. M., Carlson, D. G., Carlson, L. D., Giffin, J. M. Cat Owner's Home Veterinary Handbook, 3rd Edition. Wiley Publishing, 2008. Раздели: The Eyes; Conjunctivitis; Corneal Abrasion; Corneal Ulcers; Keratitis; Cataracts; Glaucoma; Uveitis; Retinal Diseases; Entropion; Epiphora; Keratoconjunctivitis Sicca.
  2. Weese, J. S., Evason, M., editors. Infectious Diseases of the Dog and Cat: A Color Handbook. CRC Press, 2020. Раздели за котешки херпесвирус, Chlamydia felis, FIV, FeLV, FIP, токсоплазмоза и системни инфекции, които могат да имат очни прояви.
  3. European Advisory Board on Cat Diseases – ABCD. Guideline for Feline Herpesvirus Infection. Актуализирана версия, 2026. Използвана за актуалните препоръки относно диагностика с PCR, антивирусната терапия и липсата на доказана полза от L-лизин.
  4. European Advisory Board on Cat Diseases – ABCD. Guideline for Chlamydia felis. Актуализирана версия, 2026. Използвана за симптомите, PCR диагностиката и системното антибиотично лечение.
  5. Merck Veterinary Manual. The Conjunctiva in Animals и Disorders of the Conjunctiva in Cats. Ветеринарни справочни материали за причините и диагностиката на конюнктивит.
  6. Merck Veterinary Manual. Eye Disorders Resulting from Generalized Diseases in Cats и Disorders of the Anterior Uvea in Cats. Актуализирани ветеринарни материали за увеит и системни причини за очно заболяване.
  7. Merck Veterinary Manual. Disorders of the Cornea in Cats и The Cornea in Animals. Използвани за роговични язви, кератит и корнеален секвестър.
  8. Cornell University College of Veterinary Medicine, Cornell Feline Health Center. Hypertension, Sudden Blindness и Feline Vision Problems: A Host of Possible Causes. Използвани за системна хипертония, ретинално отлепване и внезапна загуба на зрение.
  9. Merck Veterinary Manual. Glaucoma in Cats, Acute Glaucoma in Small Animals и Treatment of Glaucoma in Animals. Използвани за тонометрията, причините и съвременните принципи на лечение.
  10. Merck Veterinary Manual. Disorders of the Nasal Cavity and Tear Ducts in Cats. Използван за епифора, запушване на носослъзния канал и сухо око.
  11. Cornell University College of Veterinary Medicine, Cornell Feline Health Center. Feline Cataracts и Feline Glaucoma. Образователни ветеринарни материали за котешката катаракта и глаукома.
  12. Merck Veterinary Manual. Disorders of the Eyelids in Cats. Използван за ентропион и други нарушения на клепачите.
  13. Shojai, A. D. Complete Care for Your Aging Cat, 2nd Edition. FurryMuse Publications, 2010. Раздели за катаракта, глаукома, загуба на зрение и грижи за възрастната котка.
  14. Bell, J. S., Cavanagh, K. E., Tilley, L. P., Smith, F. W. K. Veterinary Medical Guide to Dog and Cat Breeds. Teton NewMedia / CRC Press, 2012. Използван за породни предразположения към корнеален секвестър, епифора и наследствени ретинални заболявания.

Научната информация и по-динамичните терапевтични препоръки са сверени с наличните актуални ветеринарни източници към август 2026 г. По-старите препоръки са актуализирани, когато по-новите ветеринарни ръководства дават различна информация. Диагнозата и лечението на очно заболяване трябва да бъдат индивидуализирани от ветеринарен лекар, а при сложни случаи – от ветеринарен офталмолог.

Намерили сте ранено животно. Виждате бездомно куче, което очевидно се нуждае от помощ. Искате да осиновите коте, да станете доброволец или да подкрепите организация за защита на животните.

Но откъде да започнете? Към кого да се обърнете? Кой отговаря за вашия град? И как да намерите правилната помощ, без да губите часове в търсене?

Точно затова създадохме „Намери помощта, от която имаш нужда“ – национален справочник, който събира на едно място приюти, организации, институции, спасителни центрове, приложения и други полезни ресурси за животните в България.

Идеята е проста: когато човек иска да помогне, намирането на правилния контакт не бива да бъде най-трудната част.

Каква помощ можете да намерите?

Справочникът обединява различни видове подкрепа за животните, за да можете по-лесно да откриете това, което ви трябва:

  • Общински и частни приюти – подредени по населено място, с наличните телефони, адреси, сайтове и информация за дейността им.
  • Организации и фондации – които се занимават със спасяване, лечение, защита, кастрация и осиновяване на животни.
  • Помощ за диви животни – контакти на спасителни центрове и природозащитни организации.
  • Институции и спешни сигнали – информация към кого да се обърнете при насилие, бедстващо животно или други проблеми.
  • Осиновяване и приемна грижа – организации, платформи и приложения, чрез които можете да намерите нов приятел или да помогнете на животно да намери дом.
  • Изгубени и намерени животни – онлайн ресурси за публикуване и търсене на информация.
  • Доброволчество и дарения – възможности да подкрепите хората, които ежедневно се грижат за животни в нужда.

Разгледайте националния справочник за помощ на животни тук →

Не знаете кой приют отговаря за вашия град?

Един от най-честите проблеми е намирането на подходящия местен контакт. Хората често попадат на стари публикации, неработещи телефони или организации, които се намират на другия край на страната.

Затова подредихме приютите по населени места в азбучен ред, като включихме директни връзки към сайтовете им, публични телефони, отговорни лица, когато информацията е налична, и кратко описание на помощта, която предоставят.

Добавихме и връзка към официалния регистър на приютите на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), за да имате допълнителен източник на информация.

Намерете приют или организация във вашия район →

А ако животното е диво?

Не всяко животно в беда има нужда от приют за кучета и котки. Ранен щъркел, паднало от гнездо птиче, таралеж или друго диво животно изискват различен подход.

Понякога добронамерената човешка намеса може дори да навреди. Например не всяко малко птиче, намерено на земята, е изоставено или се нуждае от прибиране.

Затова в справочника включихме специален раздел за диви животни с контакти на спасителни центрове, природозащитни организации и регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ).

Вижте къде да потърсите помощ за диво животно →

Търсите помощ? Използвайте търсачката!

Не е необходимо да прочитате целия справочник, за да намерите подходящ контакт.

Създадохме страницата с търсачка, филтри по категории и населени места и бързи бутони за най-често търсените видове помощ.

Можете да търсите по име на организация, град или думи като „куче“, „котка“, „осиновяване“, „кастрация“, „доброволчество“ и други.

Това прави справочника полезен както при конкретен проблем, така и когато просто искате да откриете нови възможности да помагате.

Ами ако някоя организация липсва?

Тук идва и вашата роля!

В България има много хора, които ежедневно спасяват животни. Някои работят чрез регистрирани фондации и приюти, други са малки доброволчески групи или местни инициативи, за които знаят само хората в района.

Няма как един справочник да обхване всички още от първия ден. Но с общи усилия можем да го направим все по-пълен, точен и полезен.

Ако познавате организация, спасителен център, приют или полезен ресурс, който не сме включили, кажете ни! Същото важи, ако забележите неработещ линк, променен телефон или остаряла информация.

В страницата на справочника ще откриете и възможност да ни изпратите предложение за допълнение или корекция.

Един споделен линк може да помогне на много животни

Понякога най-полезното нещо, което можем да направим, е да свържем правилните хора.

Може би приятел търси къде да осинови куче. Съсед е намерил ранено животно. Познат иска да стане доброволец, но не знае откъде да започне.

Вместо всеки да търси информацията отначало, можем да я направим достъпна за всички.

Запазете справочника в отметките на браузъра си и го споделете с приятели, съседи, местни групи и хора, които обичат животните. Дори да не ви трябва днес, утре може да бъде изключително полезен.

🐾 Намери помощта, от която имаш нужда – отвори справочника →

Важно: Организациите и приютите разполагат с различни ресурси и невинаги могат да приемат нови животни или да реагират на всеки сигнал. Препоръчваме да се свържете с тях предварително. При непосредствена опасност за живот или безопасност използвайте спешния телефон 112.

Защото помощта започва с това да знаем къде да я потърсим. А когато споделяме това знание, даваме шанс на повече животни да получат грижата, от която се нуждаят.


Когато говорим за защита на животните в България, разговорът често започва от това, което не работи – бездомни животни, изоставяне, лоши условия, насилие и случаи, в които институциите реагират твърде бавно.

Но има и друга страна на картината, която много хора не познават: българското законодателство за защита на животните е значително по-сериозно, отколкото често предполагаме. И през последните години наказанията за тежко насилие бяха чувствително увеличени.

Днес законът не разглежда жестокостта към животно просто като „лошо отношение“. При най-тежките случаи тя е престъпление, за което може да се стигне до 12 години лишаване от свобода.

Още по-важно е нещо друго: българското право не се интересува само от това какво човек прави на едно животно. В определени случаи значение има и това, което човек не прави.

Накратко:
Да причиниш страдание може да е нарушение или престъпление. Да оставиш животно без необходимата грижа също може да има правни последици. А ако намериш болно или ранено животно, законът изрично ти възлага задължение да уведомиш компетентните органи.

Откъде започва съвременната защита на животните в България?

Основният нормативен акт е Законът за защита на животните (ЗЗЖ), обнародван в Държавен вестник, бр. 13 от 8 февруари 2008 г. и в сила от 31 януари 2008 г.

Още чл. 1, ал. 2 поставя доста широка цел: защита на живота, здравето и доброто състояние на животните, предпазването им от нехуманно и жестоко отношение и осигуряването на подходящи грижи и условия за живот.

Това е важно, защото законът не се ограничава до забрана някой да убие или пребие животно. Той въвежда идеята за благосъстояние – животното трябва да получава грижа, съобразена с неговите физиологични и поведенчески нужди.

Юридически е по-точно да говорим за защита на животните, отколкото за „права на животните“ в същия смисъл, в който хората имат основни човешки права. Законът преди всичко създава задължения за хората спрямо животните.

Може ли да проявиш жестокост, без дори да докоснеш животното?

Да. Това е един от най-важните и често пропускани текстове.

Чл. 7, ал. 1 от Закона за защита на животните забранява проявата на жестокост към животните.

А чл. 7, ал. 2, т. 1 включва в понятието за жестокост както действие, така и „бездействие“, когато то причинява продължително или повтарящо се страдание, увреждане на здравето или стрес.

Това означава, че въпросът не винаги е само: „Какво направи човекът?“

Понякога правилният въпрос е:

„Какво е бил длъжен да направи, но не е направил?“

Да оставиш животно да страда без храна, вода, лечение или необходима грижа не става автоматично престъпление във всеки случай. Правната квалификация зависи от конкретните факти и последиците. Но самият закон категорично не приема, че бездействието винаги е неутрално.

А ако животното е твое – можеш ли просто да решиш да не го лекуваш?

Чл. 15 от Закона за защита на животните задължава собственика да предприеме мерки за осигуряване на ветеринарномедицинска помощ, когато забележи болест, нараняване, изтощение или усложнено раждане.

Тоест собствеността върху животното не означава: „То е мое и аз решавам дали да му помогна.“

Собственикът има не само права, но и законови задължения за грижа.

А ако животното не е твое?

Тук българският закон съдържа особено интересна разпоредба.

Чл. 16, ал. 1 от Закона за защита на животните казва, че човек, който намери болно или наранено животно, е длъжен да информира поне един от посочените компетентни органи – приют, съответния орган на местната власт, областната дирекция по безопасност на храните, районното управление на МВР или съответното териториално поделение на Изпълнителната агенция по горите.

Законът не казва: „Ако желае, може да съобщи.“

Създава задължение за сигнализиране.

След това чл. 16, ал. 2 възлага задължение и на институциите: те трябва да съдействат за осигуряването на спешна ветеринарномедицинска помощ и подходящо настаняване.

Важно:
Законът не изисква гражданинът лично да извършва ветеринарно лечение или да рискува безопасността си. Но когато намери болно или ранено животно, той не е просто случаен наблюдател – законът му възлага задължение да сигнализира.

А ако видим нарушение, което не е просто ранено животно?

И тук законът отива по-далеч.

Според чл. 61 от Закона за защита на животните органите на държавната и местната власт, обществените организации, както и физическите и юридическите лица са длъжни да съдействат на контролните органи.

А при наличие на данни за нарушение лицата и органите по този член трябва незабавно, в рамките на своите правомощия, да предприемат действия за прекратяването му и да уведомят компетентните органи.

Това е важен принцип: защитата на животните не е оставена единствено на доброволци и организации. Законът разпределя отговорности между граждани, собственици, общини, контролни органи и държавни институции.

Какво се случва, ако някой наруши тези задължения?

Тук трябва да разграничим две различни неща:

  • административно нарушение – обикновено води до глоба или друга административна санкция;
  • престъпление – при по-тежките случаи се прилага Наказателният кодекс и може да има лишаване от свобода.

Например чл. 62, ал. 1 от Закона за защита на животните предвижда глоба от 500 до 1000 лв. за проявена жестокост по смисъла на чл. 7, когато деянието не представлява престъпление. При повторно нарушение глобата може да достигне 1000–2000 лв.

Законът предвижда и възможност животното да бъде отнето.

За нарушения, за които няма отделно предвидена специална санкция, чл. 68 от Закона за защита на животните съдържа обща санкционна разпоредба – глоба от 100 до 250 лв., а при повторно нарушение – от 250 до 500 лв., освен ако деянието представлява престъпление.

Това е приложимо и когато законът създава конкретно задължение, но не е предвидил отделна специална глоба именно за тази разпоредба.

Размерът на някои административни глоби изглежда нисък на фона на обществената значимост на проблема. Но това не трябва да се бърка с наказанията за престъпна жестокост, които през последните години бяха значително увеличени.

Кога насилието над животно престана да бъде просто „глоба“?

Ключовата промяна идва през 2011 г., когато в Наказателния кодекс е създаден чл. 325б.

От този момент тежката жестокост към гръбначно животно, довела до противозаконна смърт, тежко или трайно увреждане, вече е престъпление.

Тоест държавата започва да разглежда определени форми на насилие над животни не просто като административна нередност, а като поведение, достатъчно обществено опасно, за да бъде част от наказателното право.

Какво се промени през 2023 г.?

През 2023 г., с изменения в Наказателния кодекс, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 2023 г., наказателната отговорност беше затегната.

Основният състав по чл. 325б вече предвиждаше от 1 до 4 години лишаване от свобода, вместо предишния максимум до три години.

При утежняващи обстоятелства наказанието беше увеличено на 2 до 4 години, а за опасен рецидив беше въведена още по-тежка отговорност.

Това беше важна промяна, защото законодателят премина от сравнително ниски максимални наказания към задължителен минимален срок на лишаване от свобода в основния състав.

Защо 2025 г. е толкова важна?

Най-сериозното затягане в последните години идва през 2025 г. с измененията в Наказателния кодекс, обнародвани в ДВ, бр. 61 от 29 юли 2025 г.

Действащият чл. 325б, ал. 1 от Наказателния кодекс вече предвижда за жестокост към гръбначно животно, причинила противозаконна смърт, тежко или трайно увреждане:

от 1 до 5 години лишаване от свобода и глоба от 1000 до 5000 лв.

Но това е само основният състав.

Кога наказанието може да стигне до 8 години?

По чл. 325б, ал. 2 от Наказателния кодекс наказанието е от 2 до 8 години лишаване от свобода и глоба от 2000 до 10 000 лв., когато има определени утежняващи обстоятелства.

Сред тях са случаи, в които жестокостта е:

  • извършена от човек, чиято професия или дейност е свързана с отглеждането или грижата за животни;
  • извършена по особено мъчителен начин или с особена жестокост;
  • извършена на публично място или пред дете;
  • повторна;
  • заснета с цел разпространение;
  • извършена от две или повече лица.

Последните две основания са добавени именно през 2025 г.

Защо законът вече говори специално за видеоклипове с насилие?

Защото насилието над животни вече може да бъде не само извършено, но и създавано като съдържание, разпространявано и монетизирано онлайн.

През 2025 г. е променен и самият Закон за защита на животните.

В чл. 7, ал. 2 е добавена нова т. 7а, която изрично включва сред формите на жестокост измъчването, нараняването, осакатяването или умъртвяването на животни с цел създаване на видеоматериали за разпространение и продажба в интернет.

Променен е и чл. 58, като организациите за защита на животните получават изрично право да получават информация във връзка с такива действия и кибертърговия.

Това е повече от увеличаване на една глоба. Законът започва да разпознава онлайн насилието над животни като отделен съвременен феномен.

А ако животните се измъчват за пари или като част от организирана дейност?

Тогава наказанието става още по-тежко.

Съгласно чл. 325б, ал. 3 от Наказателния кодекс наказанието е от 3 до 10 години лишаване от свобода и глоба от 5000 до 20 000 лв., когато деянието е извършено:

  • с користна цел;
  • по поръчение или в изпълнение на решение на организация, група или организирана престъпна група;
  • при опасен рецидив.

А когато случаят е определен като особено тежък, чл. 325б, ал. 4 позволява наказание от 3 до 12 години лишаване от свобода и глоба от 10 000 до 30 000 лв.

Това е една от най-съществените промени:
През 2011 г. основното наказание за тежка жестокост беше до 3 години затвор. След измененията от 2023 и 2025 г. при най-тежките случаи законът вече допуска до 12 години лишаване от свобода.

Може ли полицията да използва по-сериозни разследващи средства?

Да – и това е една от по-малко обсъжданите, но много важни промени от 2025 г.

С измененията в Наказателно-процесуалния кодекс, чл. 172, ал. 2, както и в Закона за специалните разузнавателни средства, чл. 3, ал. 1, по-тежките престъпления по чл. 325б, ал. 2, 3 и 4 от Наказателния кодекс вече са сред престъпленията, за чието разследване при законовите условия могат да бъдат използвани специални разузнавателни средства.

Това не означава, че при всеки сигнал за насилие се използва подслушване или наблюдение. Законът поставя строги условия.

Но промяната показва нещо важно: при тежки, организирани или трудно доказуеми форми на жестокост държавата вече разполага с по-сериозен инструментариум за разследване.

А какво става с боевете с животни?

Те имат отделен престъпен състав – чл. 325а от Наказателния кодекс.

Организирането или участието в боеве с животни, както и отглеждането, тренирането или предоставянето на животни за боеве, по действащия закон се наказва с от 1 до 6 години лишаване от свобода и глоба от 1000 до 10 000 лв.

При определени утежняващи обстоятелства наказанието достига от 2 до 8 години, а когато има користна цел, организирана структура или опасен рецидив – от 3 до 10 години лишаване от свобода.

Може ли приют просто да убие здраво куче, защото няма място?

Не и само поради липса на място.

Чл. 51 от Закона за защита на животните допуска евтаназия на куче, настанено в приют, само при конкретно посочени основания от чл. 179, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Те са:

  • неизлечимо заболяване с необратими изменения, причиняващи болка и страдание;
  • необходимост от ограничаване или ликвидиране на опасно заразно заболяване;
  • агресивно поведение, което представлява опасност за живота или здравето на хора или животни.

При кучетата в приюти законът изисква и поставяне на диагноза след клиничен преглед и изследвания.

Препълнен приют не е самостоятелно законово основание за евтаназия на здраво куче.

Това е важен принцип, защото поставя живота на животното над административното удобство.

Тогава защо продължаваме да виждаме толкова много жестокост?

Защото добър закон и добра защита не са едно и също нещо.

Законът може да определи кое е забранено. Може да създаде задължение за сигнализиране. Може да даде на полицията и прокуратурата инструменти. Може да предвиди 5, 8 или 12 години лишаване от свобода.

Но между текста в Държавен вестник и реално защитеното животно стоят още много стъпки:

  • някой трябва да забележи проблема;
  • някой трябва да подаде сигнал;
  • сигналът трябва да бъде регистриран;
  • компетентният орган трябва да реагира;
  • доказателствата трябва да бъдат събрани и запазени;
  • при данни за престъпление трябва да се проведе ефективно разследване;
  • при достатъчно доказателства трябва да има обвинение;
  • а когато вината бъде доказана – законът трябва действително да бъде приложен.

Точно тук остава голямото предизвикателство пред България: не само да има закон, а той да бъде познаван, използван и прилаган.

Има ли смисъл обикновеният човек да подава сигнал?

Да. И не само защото това е правилното нещо.

В определени ситуации законът изрично изисква това.

Ако намерите болно или ранено животно – чл. 16 от Закона за защита на животните ви задължава да уведомите компетентен орган.

Ако разполагате с данни за нарушение – чл. 61 също създава задължения за реакция и уведомяване в рамките на възможностите и правомощията на съответното лице.

При непосредствена опасност или данни за престъпление може да бъде сезирана полицията. При нарушения, свързани с отглеждането и хуманното отношение, важна роля имат Българската агенция по безопасност на храните и съответните областни дирекции по безопасност на храните. Общините също имат конкретни задължения, особено по отношение на безстопанствените животни.

А когато има снимки, видеозаписи, съобщения или други доказателства, тяхното запазване може да бъде изключително важно за последващата проверка и разследване.

Какво всъщност се е променило?

Най-голямата промяна не може да бъде описана само с цифрата „12 години“.

Постепенно българското законодателство преминава през няколко различни етапа:

  • 2008 г. – създава се цялостна законова рамка за защита и благосъстояние на животните;
  • 2011 г. – тежката жестокост към гръбначни животни влиза в Наказателния кодекс като престъпление;
  • 2023 г. – увеличават се наказанията и се затяга наказателната отговорност;
  • 2025 г. – наказанията отново се увеличават, въвеждат се нови утежняващи обстоятелства, включително заснемане с цел разпространение, действия от две или повече лица, користна и организирана дейност, а най-тежките случаи могат да доведат до 12 години затвор;
  • 2025 г. – законът изрично разпознава и насилието, създавано като онлайн съдържание, а за част от тежките престъпления се разширяват и възможностите за разследване.
Законът вече казва нещо съвсем ясно:
Животното не е предмет, с който можем да правим каквото пожелаем. Собствеността не отменя задължението за грижа. Свидетелят не винаги е освободен от отговорност да реагира. А тежката жестокост вече може да бъде престъпление със сериозна присъда.

Достатъчен ли е законът?

Не.

Нито един закон не може сам да защити животно.

Истинската защита възниква там, където законът срещне хора, които го познават; граждани, които подават сигнали; ветеринарни лекари и организации, които документират; институции, които реагират; полиция, която разследва; прокуратура, която преследва престъпленията; и съд, който прилага предвидените санкции.

Но фактът, че приложението може да бъде несъвършено, не означава, че законът няма значение.

Напротив.

Когато знаем какво пише в него, можем да изискваме то да бъде изпълнено.

И понякога първата стъпка към спасяването на едно животно е именно човекът отсреща да знае, че помощта не е само въпрос на добра воля.

Понякога тя е и законово задължение.


Правна бележка: Статията представя нормативната рамка в достъпен и обобщен вид към октомври 2026 г. и не представлява индивидуална правна консултация. Конкретната правна квалификация и санкция зависят от фактите във всеки отделен случай.

Основни нормативни актове

  • Закон за защита на животните – обн. ДВ, бр. 13 от 08.02.2008 г., в сила от 31.01.2008 г.; последните съществени допълнения по разглежданата тема са в ДВ, бр. 61 от 29.07.2025 г.
  • Наказателен кодекс – особено чл. 325а и чл. 325б; чл. 325б е въведен през 2011 г. и е изменен съществено през 2023 и 2025 г.
  • Наказателно-процесуален кодекс – чл. 172, ал. 2 относно възможността за използване на специални разузнавателни средства при определени тежки престъпления.
  • Закон за специалните разузнавателни средства – чл. 3, ал. 1.
  • Закон за ветеринарномедицинската дейност – чл. 179 относно условията за евтаназия.

С напредването на възрастта кучето постепенно се променя. То може да стане по-спокойно, да спи повече, да се движи по-бавно и да реагира по-слабо на шумове. Част от тези промени могат да бъдат свързани със самия процес на стареене. Други обаче са първите признаци на заболяване, което може да бъде лекувано или поне контролирано.

Точно тук е един от най-големите проблеми при грижата за възрастното куче: стопаните лесно могат да приемат симптом като куцане, трудност при ставане, загуба на тегло, прекомерна жажда, лош дъх или обърканост за нещо, което е „нормално за годините“. Ветеринарната гериатрия предупреждава, че подобно обяснение понякога забавя диагнозата с месеци. Целта на профилактичните прегледи при възрастните животни е именно да откриват проблемите, преди да станат тежки или необратими. [1]

Няма една универсална възраст, на която всяко куче изведнъж става „възрастно“. Размерът, породата, генетиката, предишните заболявания, телесното тегло и начинът на живот имат значение. Едро куче може да прояви възрастови промени по-рано от малко куче. Затова вместо да се фиксираме върху една цифра, е по-полезно да наблюдаваме как се променя конкретното животно във времето. [1][2]

Следващите раздели обясняват най-важните промени, които стопаните на възрастно куче трябва да следят – движение, стави, мускули, зрение, слух, хранене, зъби, поведение, мозъчна функция и профилактични изследвания.

1. Движението се забавя – но болката не е „нормална старост“

Много възрастни кучета действително стават по-малко активни. Те може да спят повече, да предпочитат по-кратки разходки и да се възстановяват по-бавно след физическо натоварване. Това само по себе си не означава непременно заболяване.

Проблемът възниква, когато зад „забавянето“ всъщност се крие хронична болка.

Специализираното ръководство по ветеринарна гериатрия подчертава нещо много важно: остеоартритът не е просто част от нормалното стареене. Това е конкретно заболяване на ставите, което има разпознаваеми рискови фактори, причинява болка и трябва да бъде диагностицирано и лекувано. Въпреки високата му честота при възрастните кучета, остеоартритът продължава да бъде недостатъчно диагностициран и лекуван. [1]

Признаци, които лесно се пропускат:

  • кучето става по-бавно след сън;
  • избягва стълби;
  • спира да скача в колата или върху дивана;
  • не иска да върви толкова далеч, колкото преди;
  • изостава на разходка;
  • стои дълго преди да легне или да се изправи;
  • започва да се хлъзга по гладък под;
  • облизва определена става;
  • става раздразнително при докосване;
  • не желае да играе;
  • променя начина, по който сяда или ляга;
  • куца, особено след почивка или натоварване.

Понякога няма ясно изразено куцане. Стопанинът просто казва: „Вече не му се разхожда“ или „Остаря и стана мързелив“. Именно такива промени могат да са първият признак на артритна болка.

Как се проверява?

Ветеринарният лекар оценява походката, ставите, мускулите и реакцията при движение и палпация. При болезнени области могат да бъдат необходими рентгенови снимки. Те могат да покажат типични промени като стесняване на ставното пространство, остеофити, субхондрална склероза и промени в ставните повърхности. Важно е да се изключат и други причини за болка – травма, инфекция, неврологичен проблем или костен тумор. [1]

Какво помага?

Съвременният подход към остеоартрита е мултимодален. Това означава, че лечението рядко разчита само на едно лекарство. Могат да се комбинират:

  • контрол на телесното тегло;
  • подходящи обезболяващи лекарства;
  • рехабилитация и физиотерапия;
  • контролирано движение;
  • промени в домашната среда;
  • при определени пациенти – хранителни добавки и други допълнителни методи.

При възрастно куче с трудности при ставане рампи, неплъзгащи се пътеки, меко легло и помощни нагръдници могат значително да улеснят ежедневието. [1][3]

Нормално стареене или заболяване?

Възможно е: кучето постепенно да предпочита малко по-кратки разходки.

Не приемайте за нормално: болка, куцане, отказ да става, внезапна слабост, отказ от стълби или прогресивно ограничаване на движението.

2. Мускулната маса се променя – следете не само килограмите

При възрастните животни телесният състав може да се промени. Намаляването на активността и промените в метаболизма могат да доведат едновременно до повече телесни мазнини и по-малко мускулатура. Гериатричните ветеринарни източници отбелязват намаляването на чистата телесна и мускулната маса като важна възрастова промяна. [1]

Това означава, че кантарът не разказва цялата история. Кучето може да тежи почти същото, но да има по-малко мускули по бедрата, гърба и раменете и повече мастна тъкан.

Особено важно е да се наблюдават:

  • бедрата и задните крайници;
  • мускулите покрай гръбначния стълб;
  • раменете;
  • формата на тялото, гледана отгоре и отстрани.

Умерената загуба на мускули може да се свързва с възрастта и намалената активност, но значителното или бързо отслабване не трябва да се приема за нормално. То може да съпътства бъбречно, чернодробно, стомашно-чревно, ендокринно, неврологично или онкологично заболяване. [1]

Редовното умерено движение е един от най-полезните начини да се запази функционалността. Ръководствата за стопани подчертават, че няколко по-кратки разходки обикновено са по-подходящи за старо куче от едно продължително натоварване, след което животното е изтощено. [3]

Какво можете да правите у дома?

  • следете теглото веднъж месечно;
  • снимайте кучето отгоре и отстрани през няколко месеца;
  • сравнявайте мускулатурата на бедрата;
  • следете колко лесно става от легнало положение;
  • записвайте продължителността на разходките;
  • съобщавайте на ветеринаря за необяснима загуба на тегло.

3. Храненето се нуждае от повече индивидуализация

Един от най-разпространените митове е, че всяко възрастно куче автоматично трябва да бъде преместено на храна с надпис senior.

В действителност хранителните нужди трябва да се определят според телесното състояние, активността и заболяванията на конкретното куче. При много възрастни кучета активността намалява, а с нея намалява и необходимото количество енергия. Ако порциите останат същите, постепенно може да се развие затлъстяване. [2][3]

Наднорменото тегло е особено проблематично при възрастното животно, защото допълнителното натоварване върху ставите затруднява движението и може да влоши остеоартрита. В гериатричната литература контролът на теглото е важна част от лечението на хроничната ставна болка. [1]

Но има и другата крайност. При много старите животни може да се появи нежелана загуба на тегло и мускулна маса. В такъв случай автоматичното преминаване към по-нискокалорична „senior“ храна може да е неподходящо. Гериатричният учебник подчертава необходимостта първо да се установи защо възрастният пациент отслабва. [1]

Какво да наблюдавате:

  • дали кучето качва или губи тегло;
  • дали апетитът е същият;
  • дали му е трудно да дъвче;
  • дали изпуска сухата храна от устата;
  • дали иска да яде, но се отказва след няколко хапки;
  • дали пие значително повече вода;
  • дали има повръщане или промяна в изпражненията.

Здравото възрастно куче също не трябва автоматично да бъде поставяно на силно ограничен белтъчен режим. Протеиновото ограничение има медицинско приложение при определени заболявания, но не е универсален начин за „предпазване на бъбреците“. Поддържането на мускулите е важна цел при стареещото животно. [3]

Нормално или заболяване?

Възможно е: постепенно да намалее количеството калории, което кучето изразходва.

Не е нормално: бързо отслабване, изчезване на мускулатурата, внезапна промяна в апетита, силно увеличена жажда или постоянен отказ от храна.

4. Зъбите и венците стават още по-важни

Лошият дъх при старо куче често се приема като неизбежен. Това е грешка.

Пародонталното заболяване започва много преди кучето да стане възрастно и постепенно прогресира, ако плаката и зъбният камък не се контролират. При напреднало заболяване могат да се появят възпалени венци, дълбоки пародонтални джобове, разклащане на зъби, инфекция и значителна болка. [1][3]

Кучетата често продължават да се хранят дори когато имат силна зъбна болка. Затова фактът, че животното все още яде, не означава, че устата му не го боли.

Предупредителни признаци:

  • силен неприятен дъх;
  • зачервени или кървящи венци;
  • видим дебел зъбен камък;
  • разклатени зъби;
  • дъвчене само от едната страна;
  • изпускане на храна;
  • отказ от твърди гранули;
  • слюноотделяне;
  • търкане на муцуната;
  • намален апетит или загуба на тегло;
  • подуване по лицето.

Пълната стоматологична оценка е по-детайлна от кратък поглед в устата. В специализираното гериатрично ръководство са описани оценка на венците, премахване на зъбния камък, изследване под линията на венеца, сондиране на пародонталните джобове, търсене на скрити проблеми и документиране на състоянието на отделните зъби. [1]

За качествено професионално почистване и изследване под венеца обикновено е необходима анестезия. При възрастното куче това естествено тревожи стопаните, но възрастта сама по себе си не е диагноза и не е достатъчна причина необходимото лечение да бъде отказано. Вместо това рискът се оценява индивидуално чрез преглед и подходящи преданестезиологични изследвания. [1]

Домашната грижа също остава важна – редовно миене на зъбите, подходящи ветеринарни продукти и профилактични прегледи.

5. Зрението може да се промени – но не всяко помътняване е катаракта

С възрастта очите могат да придобият различен вид. Една особено важна нормална промяна е ядрената склероза на лещата. При нея лещата може да изглежда синкаво-сивкава, но това е възрастова промяна, при която кучето обикновено запазва функционално зрение. [2]

Това е различно от катарактата, при която лещата става действително непрозрачна и може значително да наруши зрението. [2]

Възрастните кучета могат да развият и други очни заболявания, включително:

  • катаракта;
  • глаукома;
  • увеит;
  • ретинални заболявания;
  • сухо око;
  • очни тумори.

Кога зрителната промяна е притеснителна?

  • кучето внезапно започва да се блъска в предмети;
  • не може да се ориентира на здрач;
  • не намира купичката или вратата;
  • зениците изглеждат различни една от друга;
  • окото е зачервено или болезнено;
  • роговицата изглежда синкава или мътна;
  • зрението се влошава за дни или седмици.

Внезапната слепота никога не трябва да се отписва като старост.

При постепенно намалено зрение домашната среда може да бъде адаптирана. Кучетата създават много добра „карта“ на познатото пространство. Затова при сляпо или слабовиждащо куче е полезно мебелите, леглото и купичките да остават на постоянни места, а стълбите и други опасни участъци да бъдат обезопасени. [3]

6. Слухът често отслабва, но първо трябва да се изключи заболяване

Постепенното намаляване на слуха е добре позната възрастова промяна при кучетата. В началото може почти да не се забелязва, защото животното компенсира чрез зрението, обонянието и усещането за вибрации. [3]

Чести признаци са:

  • кучето не идва веднага, когато го повикате;
  • не реагира на тихи звуци;
  • спи по-дълбоко;
  • стряска се, когато бъде докоснато, защото не е чуло приближаването;
  • не реагира на звънеца или отварянето на вратата;
  • следи повече жестовете и движенията на стопанина.

Самото възрастово намаляване на слуха може да бъде необратимо. Но това не означава, че всяко глухнещо възрастно куче просто „остарява“. Ушният канал може да е запушен с ушна кал или да има възпаление, хронично ушно заболяване или друга медицинска причина. Ветеринарният преглед е необходим, за да се направи разграничението. [3]

При намален слух комуникацията може да се адаптира:

  • използвайте ясни жестове с ръце;
  • приближавайте кучето така, че да ви вижда;
  • избягвайте внезапно докосване, докато спи;
  • обучете го на визуални сигнали;
  • на открито използвайте повод, защото може да не чуе автомобил или повикване.

Внезапната загуба на слух, особено ако е придружена от наклонена глава, проблем с равновесието, болка или секрет от ухото, трябва да бъде оценена като заболяване, а не като нормална възрастова промяна.

7. Поведението се променя – но „инатът“ може да е болка, глухота или заболяване

Възрастното куче често става по-спокойно и по-малко любопитно. Може да спи повече и да реагира по-трудно на промени в ежедневния режим. Това може да е част от стареенето. [3]

Но поведението е и един от най-чувствителните показатели за физическо здраве.

Куче с артрит може да стане раздразнително, защото докосването го боли. Куче с намален слух може да изглежда сякаш „игнорира“ стопанина. Куче с влошено зрение може да стане несигурно и тревожно. Зъбната болка може да намали желанието за игра и контакт. [2][3]

Затова промяната в характера не трябва автоматично да се обяснява с възрастта.

Добре е да потърсите причина при:

  • нова агресия;
  • внезапно избягване на контакт;
  • тревожност без очевидна причина;
  • постоянно обикаляне или неспокойствие;
  • вокализация през нощта;
  • необичайна зависимост от стопанина;
  • значително намалена активност;
  • нова страхливост.

Преди да бъде заключено, че проблемът е „психологически“ или свързан с деменция, трябва да се търсят болка, заболяване на органите, сетивна загуба и странични ефекти от лекарства.

8. Когнитивна дисфункция: повече от обикновена забравимост

Кучешкият синдром на когнитивна дисфункция, или CDS, е прогресивно състояние, което засяга мозъка на част от възрастните кучета. То причинява промени в паметта, ориентацията, съня, ученето и социалното поведение. [1][2]

Важно е CDS да не се представя просто като неизбежна „кучешка деменция“. Не всяко старо куче я развива, а подобни симптоми могат да бъдат причинени и от други заболявания.

В Ettinger’s Textbook of Veterinary Internal Medicine признаците при кучета са групирани чрез полезното съкращение DISHAA: [2]

  • D – Disorientation: дезориентация;
  • I – Interaction: промени в общуването със стопанина и други животни;
  • S – Sleep-wake cycle: промени в цикъла сън–бодърстване;
  • H – Housesoiling: уриниране или дефекация вкъщи;
  • A – Activity: промени в активността;
  • A – Anxiety: тревожност, заедно с нарушения на ученето и паметта.

Как изглежда това у дома?

  • кучето застава в ъгъл и не знае как да се измъкне;
  • отива от грешната страна на вратата;
  • обикаля без конкретна цел;
  • спи много през деня и будува през нощта;
  • внезапно започва да се изпуска вкъщи;
  • не разпознава познати ежедневни сигнали;
  • намалява интереса си към хората;
  • или обратното – става необичайно зависимо и тревожно;
  • забравя научени навици.

Когнитивната дисфункция става по-честа с напредването на възрастта. В цитирания вътрешномедицински учебник се посочва, че клинични признаци се наблюдават приблизително при една трета от кучетата на 11–12 години и при около две трети от кучетата на 15–16 години. [2]

Как се диагностицира?

Няма прост кръвен тест, който да казва „това е CDS“. Диагнозата се поставя чрез клиничните признаци и чрез изключване на други заболявания. Болка, зъбно заболяване, артрит, системно заболяване, проблеми със слуха и зрението и други неврологични състояния могат да предизвикат или влошат сходни поведенчески промени. [2][3]

Следователно новото изпускане вкъщи не означава автоматично деменция. То може да бъде причинено от бъбречно заболяване, диабет, уринарна инконтиненция, артрит, който пречи на кучето да стигне навреме до вратата, или други проблеми.

Може ли да се помогне?

Да. Управлението може да включва:

  • медикаменти при подходящите пациенти;
  • специално формулирани хранителни режими;
  • умствена стимулация;
  • редовно умерено движение;
  • предвидим дневен режим;
  • адаптиране на дома;
  • лечение на съпътстващата болка и други заболявания.

Хранителни стратегии, включващи определени антиоксиданти, омега-3 мастни киселини, средноверижни триглицериди и други хранителни компоненти, са изследвани като част от комплексното подпомагане на мозъчната функция. [2]

9. Водата, уринирането и изхождането: важни сигнали, които не трябва да се приписват на възрастта

Една от най-опасните фрази е: „Пие много вода, но е стар – нормално е.“

Силно увеличената жажда не е нормална последица от стареенето.

Възрастните кучета са по-предразположени към редица заболявания, при които жаждата и уринирането се увеличават – например хронично бъбречно заболяване, диабет и хиперадренокортицизъм. [1][3]

Следете:

  • колко често пълните купичката;
  • дали кучето започва да буди семейството нощем, за да излезе;
  • дали количеството урина е по-голямо;
  • дали има изпускане;
  • дали урината съдържа кръв;
  • дали има напъване или болка.

Същото важи за хроничния запек и диарията. Те може да станат по-чести при възрастни пациенти, но не бива автоматично да се приемат за естествена част от остаряването.

10. Домът трябва да остарява заедно с кучето

Една от най-ефективните форми на грижа за възрастното куче не се намира в аптеката, а в начина, по който е организирана средата му.

При куче с намалена подвижност:

  • поставете неплъзгащи се пътеки върху ламинат и плочки;
  • използвайте рампа вместо високи стъпала;
  • осигурете дебело, меко и топло легло;
  • поставете купичките на леснодостъпно място;
  • правете по-чести, но по-кратки разходки;
  • поддържайте ноктите добре подрязани, защото прекалено дългите нокти влошават стабилността.

При намалено зрение:

  • не местете мебелите без нужда;
  • ограничете достъпа до опасни стълби;
  • оставяйте леглото и купичките на постоянни места.

При намален слух:

  • използвайте визуални сигнали;
  • не приближавайте кучето внезапно отзад;
  • събудете го внимателно чрез вибрация или докосване на леглото, а не директно върху тялото.

При когнитивни промени е особено полезен предвидимият режим. Хранене, разходки и сън приблизително по едно и също време намаляват объркването. Умереното социално и умствено стимулиране остава важно и в напреднала възраст. [1][3]

11. Профилактичните прегледи трябва да стават по-чести и по-подробни

В млада възраст много заболявания се развиват сравнително рядко. При възрастното куче рискът постепенно се натрупва и профилактичният преглед придобива много по-голяма стойност.

Специализираното гериатрично ръководство поставя превантивната медицина в центъра на грижата за възрастния пациент. Целта е заболяванията да бъдат откривани в по-ранен стадий, когато възможностите за лечение и запазване на качеството на живот са по-добри. [1]

В зависимост от възрастта и здравословното състояние много възрастни кучета се преглеждат приблизително на всеки 6–12 месеца, а при установено заболяване – по-често. Конкретният интервал трябва да бъде индивидуализиран. [1][3]

Един добър профилактичен преглед може да включва:

  • подробен разговор за промени в поведението и ежедневието;
  • измерване на теглото;
  • оценка на телесното и мускулното състояние;
  • преглед на очите;
  • преглед на ушите;
  • преглед на устата, зъбите и венците;
  • преслушване на сърцето и белите дробове;
  • палпация на корема;
  • преглед на ставите, мускулите и гръбначния стълб;
  • неврологична оценка при наличие на промени;
  • проверка за кожни образувания и увеличени лимфни възли.

Лабораторният профилактичен пакет често включва:

  • пълна кръвна картина;
  • биохимичен профил;
  • изследване на бъбречните и чернодробните показатели;
  • кръвна захар;
  • електролити според пациента;
  • изследване на урината.

Гериатричният здравен план може според индивидуалния риск да бъде разширен с кръвно налягане, хормонални тестове, рентгенография, ехография, кардиологична диагностика, очен, неврологичен или ортопедичен преглед. Не всяко възрастно куче се нуждае от всеки тест при всяко посещение – ключът е персонализираната оценка. [1]

Особено полезни са изходните стойности, получени докато кучето все още изглежда здраво. Ако година по-късно даден показател се промени, ветеринарният лекар може да сравни резултата не само с лабораторната „норма“, но и с предишната стойност на същото куче. [1]

12. Най-важното умение: да разпознаем кога „старостта“ всъщност е заболяване

Стареенето е постепенен процес. Заболяването често създава нова, значителна или прогресираща промяна.

Следната практическа логика може да помогне:

  • По-бавна походка: може да се среща с възрастта. Болезнено ставане и куцане изискват оценка.
  • Повече сън: може да е нормално. Будуване през цялата нощ, обърканост и безцелно обикаляне могат да насочват към CDS или друго заболяване.
  • По-слаб слух: може да бъде възрастов. Болка, секрет или внезапна загуба на слух не са нормални.
  • Синкаво-сивкави очи: може да става дума за нормална ядрена склероза. Загубата на зрение, болката и внезапното помътняване трябва да се изследват.
  • Намалена активност: може да отразява възрастта. Отказът от движение често означава болка или системно заболяване.
  • По-малък калориен разход: може да е естествен. Бързото напълняване или отслабване не трябва да се игнорира.
  • Побеляване на козината: обичайна възрастова промяна. Симетричният косопад или значителните кожни изменения могат да бъдат заболяване.
  • Намален интерес към храната: никога не трябва автоматично да се обяснява с годините. Болни зъби, бъбречно заболяване, неоплазия и множество други проблеми могат да стоят зад него.
  • Изпускане вкъщи: не означава задължително „забравя“. Причините включват инконтиненция, бъбречно или ендокринно заболяване, артрит и когнитивна дисфункция.
  • Повишена жажда: не е нормална старост и заслужава ветеринарна оценка.

Кои промени трябва да доведат до ветеринарен преглед по-рано от планираната профилактика?

Не чакайте следващия рутинен преглед при:

  • необяснима загуба на тегло;
  • отказ от храна;
  • силно увеличена жажда или уриниране;
  • кашлица или затруднено дишане;
  • колапс или припадък;
  • нова слабост;
  • прогресивно куцане;
  • силна болка;
  • внезапна загуба на зрение;
  • внезапни неврологични промени;
  • значителна промяна в поведението;
  • кръв в урината или изпражненията;
  • постоянно повръщане или диария;
  • бързо нарастваща бучка;
  • значителен лош дъх, болка в устата или проблем с храненето.

Ръководството за гериатрична грижа при кучета също изброява загубата на тегло или апетит, кашлицата, слабостта, непоносимостта към движение, повишената жажда и уриниране, промяната в изхождането и новите образувания като важни предупредителни признаци. [3]

Практичен месечен контрол у дома

Един прост навик може да направи огромна разлика. Веднъж месечно отделете пет минути и си задайте следните въпроси:

  • Теглото същото ли е?
  • Мускулите на задните крака изглеждат ли същите?
  • Става ли лесно?
  • Изкачва ли стълбите както преди?
  • Има ли куцане?
  • Апетитът същият ли е?
  • Пие ли повече вода?
  • Уринира ли по-често?
  • Има ли неприятен дъх?
  • Дъвче ли нормално?
  • Вижда ли добре вечер?
  • Чува ли ви?
  • Спи ли спокойно през нощта?
  • Ориентира ли се добре вкъщи?
  • Появили ли са се нови бучки по тялото?

Ако записвате тези наблюдения, промените стават много по-лесни за забелязване. Това е особено полезно, защото при бавно прогресиращи заболявания стопанинът вижда кучето всеки ден и може постепенно да свикне с промяната.

Заключение

Добрата грижа за възрастното куче не означава да се борим срещу самото остаряване. Тя означава да приемем естествените промени, но да не позволяваме лечимо заболяване да бъде прикрито зад думата „старост“.

По-бавното темпо, повече сън, известно намаляване на слуха и промени в метаболизма могат да бъдат част от възрастта. Но болката, куцането, силната загуба на мускули, внезапната слепота, тежкото зъбно заболяване, повишената жажда, значителното отслабване и дезориентацията не трябва автоматично да бъдат приемани като неизбежни.

Остеоартритът например е заболяване, а не просто нормална последица от годините. Пародонталната болест може да бъде предотвратявана и лекувана. Ядрената склероза на лещата е нормална възрастова промяна, докато катарактата е заболяване. Постепенната загуба на слух може да е свързана с възрастта, но заболяванията на ушите трябва да бъдат изключени. Когнитивната дисфункция е медицинско състояние, което трябва да бъде разграничено от болка, загуба на сетива и системно заболяване. [1][2][3]

Най-добрият инструмент остава комбинацията от ежедневно наблюдение, редовни профилактични прегледи и ранна диагностика. При възрастното куче малката промяна днес може да бъде най-ранният сигнал за проблем, който утре ще бъде много по-труден за лечение.

Целта не е просто кучето да живее по-дълго. Целта е допълнителните години да бъдат години с възможно най-малко болка, добра подвижност, интерес към храната и средата, контакт със семейството и запазено качество на живот.

Източници и литература

  1. Cervantes Sala S. Diseases of Senior Cats and Dogs: Diagnosis and Therapy. 2nd edition. Edra Publishing US LLC, 2022. Използвани раздели: Ageing in Small Animals; Nutrition in Elderly Patients; Environmental Enrichment for Cats and Dogs; Chronic Pain and Arthrosis; Orodental Problems in Elderly Animals; Most Frequent Neurological Problems in Senior Patients; Health Plans in Senior Animals.
  2. Côté E, Ettinger SJ, Feldman EC, eds. Ettinger's Textbook of Veterinary Internal Medicine. 9th edition. Elsevier. Използвани раздели за храненето и метаболизма на стареещия мозък, синдрома на когнитивна дисфункция, офталмологичните промени и разграничаването на нормална ядрена склероза от катаракта.
  3. Eldredge DM, Carlson LD, Carlson DG, Giffin JM. Dog Owner's Home Veterinary Handbook. 4th edition. Wiley Publishing, 2007. Използвана глава “Geriatrics”, включително разделите за гериатрични профилактични прегледи, поведенчески промени, когнитивна дисфункция, мускулно-скелетни проблеми, сетива, зъби и венци, хранене и предупредителни признаци.

Медицинска бележка: Статията е предназначена за обща информация и не замества ветеринарен преглед. Не давайте на възрастно куче човешки обезболяващи или други лекарства без ветеринарна препоръка. При кучета, които приемат постоянни медикаменти, необходимостта от лабораторно проследяване се определя индивидуално според лекарството и съпътстващите заболявания.

По-нови публикации По-стари публикации Начална страница

Подай Лапа!

Подай лапа е изцяло онлайн платформа, която бе създадена през 2010г с цел да даде възможност на хора, които обичат животните да си помагат взаимно в спасяването на милионите бездомни кучета и котки из улиците на България. Към момента общността на Подай лапа! има над 40хиляди потребители в онлайн пространството, а екипът е изграден изцяло от доброволци.
Ново приложение за помощ на животни
Вижте как искаме да направим помощта за животни по-бърза, по-ясна и по-добре организирана.
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО

Бюлетин

Подкрепи работата ни

Има много начини да подкрепиш работата ни. Няколко от най-лесните са:

✔️ Разкажи на приятелите си, които обичат животните за нас, нашите платформи и блог
✔️ Окуражи приятелите си да осиновят бездомниче
✔️ Споделяй нашите статии онлайн

Слушайте нашите статии

Най-четени

  • Кои са най-важните команди, на които да научите кучето си?
  • Кожни проблеми при котките
  • "Да си дете е нещо много, много мило и специално на този свят."
  • 12 често срещани очни проблеми при котките: симптоми, изследвания и лечение
  • Как дресирате котката си погрешно?

Запишете се за Приложението

Запишете се за Приложението

В социалните мрежи

Абонирай се за нашите новости

Ако искаш да получаваш новини от нас и идеи за това как може да подкрепяш работата ни, абонирай се с имейл тук:

Категории

  • Бездомни животни 22
  • Безопастност 25
  • Болести 29
  • Ветеринарни услуги 5
  • Грижи 55
  • Диагноза 8
  • Добри сделки 3
  • Доброволствай 3
  • Здраве 46
  • Как да помагам 12
  • Кастрацията 6
  • Каузи 1
  • Котки 53
  • Кучета 41
  • Лечение 12
  • Направи си сам 3
  • Нашите видеа 3
  • Осинови 5
  • Отговорен стопанин 50
  • Оферти 2
  • Паразити 2
  • Поведение 7
  • Подай Лапа 25
  • Полезно 7
  • Приемни домове 2
  • Симптоми 2
  • Съвети 21
  • Творци и Изкуство 7
  • Щастливи истории 4
Доброволствай
Направи дарение

Последователи


Следвайте ни в Instagram @PodaiLapa

“За величието на една нация и моралния й прогрес може да се съди по отношението й към животните.” - Махатма Ганди


© 2021 Българска Национална Платформа за Спасяване на Животни: Подай лапа!
© 2010-2026 Bulgarian National Animal Rescue Platform: Give a Paw!