В началото на м.февруари екипът на Подай лапа! стартира своята инициатива ''Щастливи истории''.
С нея целим да даваме гласност и светлина на добрите дела на нашите съграждани, които не подминават бездомните души, а напротив - поемат отговорност и им дават шанс за нов и по-добър живот, а често дори просто възможността да оцелеят и бъдат сред нас.
Инициативата ни е и своеобразна покана за участие към български активисти, спасители и любители на животни – хора-проводници на доброто, способни с примера си да вдъхновяват и други приятели на животните да помагат с каквото могат на опашатковци в риск и нужда.
Как един дъждовен ден ще преобърне на 360 градуса два живота? Как една човешка ръка ще придобие силата на вълшебно слънце, водена от безграничната любов там вътре? Как едно създание, побиращо се в човешка длан, ще се превърне във всичко за новите си стопани, постепенно запълвайки душевната празнота и помагайки им да преодолеят страха от загубата, вкоренил се в тях вследствие на друг безвъзвратно отишъл си живот?
Отговорите.... във втората споделена история в инициативата ни.
29-ти август 2014г., гр. Попово, общ.Търговище
Мария: Вали проливен дъжд. Пред кварталния магазин едно миниатюрно същество лежи на улицата. Грабвам го, точно преди кола да мине през него, и го понасям към нас. Лежи в ръцете ми и не помръдва. Ужасът, че вече е мъртво ме връхлита! Казвам си "Защо все на мен?!?", но изведнъж с дланта си усещам как едно малко сърчице всъщност бие. Прибирам се с миниатюрата, подсушаваме я и веднага тръгваме към ветеринарната клиника.
Момиченце на около 25 дни, тежащо приблизително 100 грама, слепичко, с травма на задния десен крак. Но живо! Бори се! Прибираме се обратно и започва нашата борба за нейния живот.
Сега, близо 6 години по-късно и 2400 грама повече, Хана е третото дете в нашето семейство...
А нямаше да си вземаме любимец след смъртта на кученцето ни Еле. Празнотата, която бе останала след нея, беше огромна. Страхът, че тази загуба ще я изпитаме отново, ако отворим дома си за друго животно, спираше всеки от нас... Но тя ни обичаше! С цялото си сърце! И съм сигурна, че би искала някой друг да ни обича така след смъртта й.
И досега си мисля, че някак, отнякъде далече, тя ни изпрати Хана. Изпрати ни я, защото ние имахме нужда да бъдем спасени точно толкова, колкото и тя ❤️
Хана: През последните месеци успях да сваля 200 грама от теглото си и всички са много горди с мен. След кастрацията започнах лесно да отлагам излишно тегло, но с балансирана диета и игри се справяме..
Спасителите ми разбраха, че имам специални потребности за храна, тъй като стомахчето ми не се справя само със секрецията на всички нужни храносмилателни ензими, поради твърде ранното отбиване от биологичната ми майка.
Ветеринарят, който посещаваме, е невероятен и намери правилните храни и добавки, за да мога аз - тяхното момиче, трето дете в семейството, както също толкова мило ми казват - да бъда здрава.
Ако имате щастлива история, свързана с животинче, помогнете й да полети, разкажете ни я, разрешете ни да я предадем нататък. Нека заедно „запалим“ искрата и вдъхновим и други хора да подарят грижа, която със сигурност е и би била проекция на целия свят за нечий бездомен допреди дни живот....
Инициатива: Щастливи истории
Изготвил: Лора Касабова
Стилистика: Лора Касабова
Графичен дизайн: Ани Димитрова
0 comments